Решение № 17263 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2011 г.

Решение № 17263 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на Община Пловдив против решение от 10.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1831/2010 г. на Административен съд град Пловдив /АСП/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Космо България Мобайл" ЕАД, със седалище град София, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АСП е отхвърлил жалбата на "Космо България Мобайл" ЕАД срещу решение № 10ДОИ42/03.08.2010 г. на главния секретар на Община Пловдив, в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация, обявена в регистъра на обществените поръчки по чл. 21, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и е отменил същото решение в останалата му част, като е върнал преписката на административния орган със задължаване за произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление № 10ДОИ42/27.07.2010 г. "Космо България Мобайл" ЕАД е поискал от кмета на Община Пловдив да му бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител, подробно описана в 7 точки. В оспореното решение административният орган е отказъл предоставяне на достъп до обществена информация по отношение на всички искания в заявлението, като е изложил мотиви, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, както и че част от исканията засягат трето лице и договорните отношения между него и общината представляват търговска тайна. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е законосъобразен, в частта му по т. 1 до 4 от заявлението, с която се иска информация, касаеща процедурите по проведени процедури по ЗОП и сключени договори след проведени процедури, в частност възлагане на обществени поръчки за цифрова и фиксирана телефонна услуга, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, които задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, но не е длъжен да я предоставя по реда на ЗДОИ, тъй като съществува специален ред за публикуване на информация за процедурите по ЗОП и по подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която изключва приложението на предоставянето на тази информация по реда на ЗДОИ. Изложени са мотиви, че регистърът на Агенцията по обществените поръчки е публичен и достъпът до него е свободен, като всяко лице може да се запознае с обявената на интернет страницата информация. С оглед на това в тази част жалбата е отхвърлена като неоснователна. В частта по т. 5, 6 и 7 от заявлението, с които се иска информация дали общината ползва цифрова мобилна услуга или фиксирана телефонна услуга, на какво основание е избран доставчикът на тази услуга; цените на ползваните услуги и разходваните средства от общинския бюджет за тях, както и какъв е броят СИМ карти, ползвани във връзка с мобилни телефонни услуги от общината за 2009 г. и какъв е обема на трафика при ползването на тези услуги за 2009 г., АСП е отменил изричният отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АСП правилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация по т. 1 до 4 е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, е длъжен да предостави съхраняваната при него обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. След като се касае да достъп до обществена информация, чието предоставяне е регламентирано в друг нормативен акт - ЗДОИ, и след като тази информация е е достъпна за всеки, тъй като регистърът на Агенцията по обществените поръчки е публичен и всяко лице може да се запознае в обявената на интернет страницата информация, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че съществуващия специален ред за предоставяне на обществена информация, касаеща процедурите по провеждане на обществени поръчки изключва прилагането на разпоредбите на ЗДОИ. Правилно е решението и в частта му, в която е отменен изричния отказ да бъде предоставена обществена информация по т. 5, 6 и 7 от заявлението. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при наличие на хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, когато обществената информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, административният орган е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 2 и 3 на цитираната норма или да предостави исканата информация при условията на ал. 4 на чл. 31 от ЗДОИ. Доказателства за изпълнение на визираната законова процедура към административната преписка липсват, поради което правилно съдът е приел незаконосъобразност на отказа и на това основание. Предвид на изложеното, решението като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение