Решение № 10056 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2020 г.

Решение № 10056 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса, гр. София (СЗОК), чрез пълномощник гл. юрисконсулт Шкодрева, срещу решение № 210/10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 12296/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № РД-15-647/02.11.18 г на директора на СЗОК. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 398, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1, б. "а" от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД за МД 2018 г., отм.) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадената заповед за налагане на санкции. Ответникът – "Д - р В. Декалска – Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика за първична медицинска помощ (АПМП - ИППМП)", чрез процесуален представител адвокат Ганев, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски - възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РД-15-647/02.11.18 г., издадена от директора на СЗОК, на основание чл. 398, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД 2018 г. (отм.); във вр. чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а", предл. първо ЗЗО и чл. 59, ал. 2 от индивидуален договор № 22/2033/2018 г. за оказване на ПИМП, с която е наложена санкция - частично прекратяване на договор № 22/2033/18 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК и "Д-р В. Декалска - АПМП-ИППМП", по отношение на д-р В. Декалска - изпълнител на пакет "Първична извънболнична медицинска помощ", във връзка с отчетена дейност, която не е извършена. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено извършеното нарушение. Спор по фактите между страните не съществува. Жалбоподателят не оспорва нарушението, но твърди, че то е извършено неумишлено /допусната грешка от лицето, което подава ел. отчет с ел. подпис на д-р Декалска - от нейно име и на нейна отговорност/, както и че наложената санкция е прекомерна. Спорен от правна страна е въпроса относно материалната законосъобразност на заповедта. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че частичното налагане по отношение на д-р В. Декалска на санкция "прекратяване на договора", реално има за последица цялостното прекратяване на договора на лечебното заведение, тъй като същото не би могло да съществува без единствения си лекар. Тази санкция "прекратяване на договора" обаче се налага за извършени нарушения в условията на повторност, какъвто настоящия случай безспорно не е. Първоинстанционният съд извежда, че в процесната заповед липсват мотиви, обосноваващи цялостното прекратяване на договора. Развити са съображения, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в "Д-р В. Декалска - АПМП-ИППМП" - София, на практика означава загубване на качеството "лечебно заведение" на дружеството и същото не може да бъде страна по договор с НЗОК, което означава, че договорът се прекратява изцяло. По изложените мотиви първоинстанционният съд намира, че наложената санкция е необоснована, което води до извод за отмяна на заповедта като материално незаконосъобразна и противоречаща на целта на закона. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Заключението на съдебно-компютърната експертиза е подложено на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, досежно изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Определянето на основание при налагане на наказание не може да бъде извършено по аналогия на закона или на правото. Съгласно приложимата правна уредба, в хипотезите, при които изпълнител на извънболнична помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен изцяло само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, във връзка с ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 407, ал. 2 НРД за МД 2018 г. (отм.); , т. е. при повторно нарушение. Липсата на повторност на нарушението е пречка прекратяването на договора да се извърши по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО. Съгласно § 1, т. 3 НРД за МД 2018 г. (отм.); "повторно нарушение" е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение – ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година 2019 г. В случая данни за предходни нарушения от същия изпълнител на извънболнична медицинска помощ не са установени, следователно наложеното наказание е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. В процесната заповед като правно основание за издаването й е посочена нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, но реално последиците, които се постигат с нея е санкция, наложена на основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО, като административният орган в самия акт обективира извод, че отчитайки обстоятелството, че д-р Декалска осъществява медицинска дейност при условията на индивидуална практика за първична медицинска помощ, без нает персонал, следва фактически пълно прекратяване на сключения индивидуален договор № 22/2033/2018 г. за оказване на ПИМП. Наличието на вътрешно противоречие между изложените от органа мотиви и разпоредените правни последници по издадената заповед за налагане на санкции, обуславя материалната й незаконосъобразност. Аргументирано, на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в индивидуална практика за първична медицинска помощ, обуславя загубване на качеството "лечебно заведение" и същото не може да бъде страна по договор с НЗОК, от което следва цялостно прекратяване на договора. В същия смисъл е практиката на ВАС, обективирана в: Решение № 4709 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2019 г., VI о., Решение № 3689 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13492/2019 г., VI о. Решение № 7305 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2020 г., VI о., Решение № 15195 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2019 г., VI о., Решение № 15223 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2019 г., VI о., Решение № 7131 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2018 г., VI о., др. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Столична здравноосигурителна каса, гр. София, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие в размер на 350 лева (триста и петдесет лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,