Решение № 13419 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2015 г.

Решение № 13419 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Недялко Илиев Илиев от гр. Чепеларе, подадена чрез пълномощник, против решение № 202/23.12.2014 г., постановено по адм. д. № 238/2014 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3733-10/30.10.2014 г. на началника на РУ "Полиция" - Чепеларе за отказ да му бъде издадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт, като съдът постанови нов по съществото на спора, с който да отмени оспорената заповед. Ответникът - началникът на РУП - Чепеларе, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административният съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Недялко Илиев срещу заповед № 3733-10/30.10.2014 г. на началника на РУП-Чепеларе за отказ да бъде издадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при наличието на посочените в нея фактически и правни основания. Установил е, че административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх. № ВЯЧ-3108 от 2.10.2014 г. с искане да му бъде издадено разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Искането е мотивирано с необходимостта от самоохрана като физическо лице. Заявителят е посочил, че работи като частен лесовъд, чл. е на Съюза на ловците и риболовците и притежава ловен билет. Като е обсъдил данните по административната преписка, административният съд е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт. Приел е, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин нуждата от придобиване на огнестрелно оръжие. Заключил е, че потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че притежава свидетелство за лов, не замества необходимостта от установяване по безспорен начин на категорична и реална необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Мотивиран по този начин, съдът е приел, че административният орган законосъобразно е отказал на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ да издаде исканото разрешение. Оспореното решение е правилно. Съдът обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства отделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните доводи на жалбоподателя. При точно прилагане разпоредбите на приложимия материален закон, първоинстанционният съд е извел извод за законосъобразността на постановения отказ. Правилно е заключението за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касационния жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния съд. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - нуждата от самоотбрана не е установена по безспорен начин. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател са свързани с работата му като лесовъд и признатото по надлежния ред умение да борави с огнестрелно оръжие. Така визираните обстоятелства, обратно на твърденията в касационната жалба, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които касаторът изтъква, не сочат нито на реална, нито дори на вероятна заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Правилно е прието в обжалваното решение, че не е доказана обоснованата необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са съответни на закона и се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил обоснован и правилен съдебен акт. Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че при обходите в горските терени има потенциална опасност да бъде застрашен от хищници и други диви животни. Тези твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Ако работата му като частен лесовъд изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Административният орган в преценката си е обвързан от мотивите, посочени в заявлението на лицето. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за осигуряване на превантивни мерки за защита при изпълнение на служебни ангажименти като лесовъд не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза огнестрелно оръжие за самозащита. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. По изложените съображения, решението на Административен съд - Смолян е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд