Решение № 7296 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К. против чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации , в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование". По подробно изложени в жалбата, в открито съдебно заседание и в представено писмено становище аргументи жалбоподателите искат отмяна на оспорения текст на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации , в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование". Претендира се присъждане на направените разноски в общ размер на 80 лева, представляващи платена държавна такса в размер на 50 лева за образуване на дело по подадената жалба и 30 лева за такса за обнародване в Държавен вестник, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния представител юрисконсулт Иванова, в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че атакуваните текстове не противоречат на цитираните в жалбата разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, нито при приемането им са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на подадената жалба. Производството е повторно, след като с Решение 13203 от 05.12.2024 г. по адм. дело 8906/2024 г. на 5-членен състав на ВАС е отменено Решение 7062 от 10.06.2024 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. дело 2788/2024 г., в частта с която е отменена разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации, по отношение на израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование" и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да отмени решението в тази му част и да върне делото за ново разглеждане касационният съд е приел, че същото е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първостепенният съд е приел, че при издаването на Постановление 27 на Министерски съвет от 23 февруари 2018 г., с което обжалваният административен акт е изменен, от кръга студенти, получаващи стипендия изрично са изключени студентите "приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование." е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Касационната инстанция е приела за основателен довода на касационния жалбоподател, че с Постановление 27 на Министерски съвет от 23 февруари 2018 г., не е извършено посоченото изменение, с което от кръга студенти, получаващи стипендия изрично са изключени студентите "приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование.", а същото е направено с приети три изменения на текста, извършени с ПМС 242 от 22 октомври 2002 г., ПМС 177 от 07 август 2012 г. и ПМС 186 от 22 юли 2016 г. Тези изменения не са обсъдени от тричленния състав на ВАС, не са събрани и доказателства в тази насока, поради което и извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е необоснован. Не е обсъдена процедурата, с която е изменен обжалвания текст, а е обсъдена процедурата по приемане на ПМС 27 от 23 февруари 2018 г., с което изменение обаче са добавени единствено думите "и граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство", които не са предмет на обжалване в настоящото производство. Предвид изложеното 5-членният състав на ВАС е приел, че са налице касационни основания за отмяна на решението в тази му част, тъй като съдът е отменил нормативния акт поради нарушение на процедурата по неговото приемане и не е разгледал изложените други доводи за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт поради противоречие със закона. С касационната жалба са представени и приети процесните ПМС, с които са изменени обжалваните разпоредби, които следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото в тази му част, като при необходимост следва да се изискат допълнителни доказателства във връзка с изпълнението на процедурата по приемане на посочените текстове. Жалбата е процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес, съобразно изискването на чл. 186, ал. 1 от АПК. Жалбоподателите са студенти задочна форма на обучение по специалността "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", за което са приложили доказателства, че са заплатили такси за обучение срещу заплащане, и като такива са лишени от възможност да получават стипендии. По правния интерес на жалбоподателите са се произнесли тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, с Определение по хода на делото от 27.03.2024 г. по адм. дело 2788/2024 г. и касационният 5-членен състав на ВАС с Решение 13203 от 05.12.2024 г. по адм. дело 8906/2024 г., който е приел, че към жалбата, въз основа на която е образувано производството пред първоинстанционния съд, са представени копия от студентските книжки на оспорващите, от които е видно, че на същите е положен печат "платено задочно обучение", с оглед което жалбоподателите са представили доказателства за наличието на правен интерес от оспорване на т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет, в частта на думите "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование". Настоящият съдебен състав споделя този извод и приема, че за жалбоподателите е налице правен интерес от предявеното оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване в настоящото първоинстанционно производство е законосъобразността на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации , в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование". Изменението на разпоредбата с добавяне на израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование" в т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет е извършено с приети три изменения, извършени съответно с ПМС 242 от 22 октомври 2002 г., с което след думите в страната се поставя запетая и се добавя "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование", с ПМС 177 от 07 август 2012 г. в т. 1 след думите "по реда на чл. 21, ал. 2" е добавено "и 3", и с ПМС 186 от 22 юли 2016 г. в чл. 1, ал. 1, т. 1 след думите "по реда на" е добавено "чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и . В производството пред касационната инстанция към подадената от Министерския съвет касационна жалба са приложени посочените по-горе ПМС 242 от 22 октомври 2002 г. и доклад на министъра на образованието и науката; ПМС 177 от 07 август 2012 г. и доклад на министъра на образованието, младежта и науката; ПМС 186 от 22 юли 2016 г., доклад на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката и справка от портала за обществени консултации. В тази връзка касационната инстанция е дала указания, че представените пред нея и приети ПМС-та и други документи следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото в тази му част, като при необходимост следва да се изискат допълнителни доказателства във връзка с изпълнението на процедурата по приемане на посочените текстове. В изпълнение на дадените указания в открито съдебно заседание процесуалният представител на Министерския съвет на поставен въпрос дали преписката по издаване на посочените три ПМС-та е представена в цялост е отговорил утвърдително. Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации има характера на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК, издаден по силата на законовата делегация от разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 8 от Закона за висшето образование, съгласно която Министерският съвет утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища, поради което съдът приема, че разпоредбата на процесното постановление на Министерския съвет в посочената ѝ част е издадена от компетентен орган. Актът е издаден в изискуемата писмена форма, изпълнено е и изискването за обнародване на акта в "Държавен вестник" като условие за неговата валидност в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и по чл. 78, ал. 2 от АПК (последното изискване е само по отношение на измененията и допълненията на разпоредбата, извършени с ПМС 177 от 07 август 2012 г. и ПМС 186 от 22 юли 2016 г., доколкото ПМС 242 от 22 октомври 2002 г. и направените с него изменения са извършени преди приемането на АПК). Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 143, т. 3 от АПК по отношение на измененията на разпоредбата, извършени с ПМС 177 от 07 август 2012 г. и ПМС 186 от 22 юли 2016 г., поради неизпълнение на изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, както и на тези по глава Пета, раздел Трети от АПК, касаещи изработването на проекта, публикуването и приемането му, представляващи самостоятелно основание за отмяната на нормативния акт в атакуваните му части, досежно чл. 21, ал. 3 и чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" от Закона за висшето образование. Съгласно приложимата към посочените две изменения редакция на разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Към представените и приети по делото ПМС 177 от 07 август 2012 г. и ПМС 186 от 22 юли 2016 г. са приложени доклади съответно от министъра на образованието, младежта и науката и заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, в които липсват реквизитите по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В тази връзка следва да бъде изследвано и наличието на изискуемото според чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание на мотивите, които трябва да сочат причините, налагащи приемането на акта (т. 1), целите, които се поставят (т. 2), както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива (т. 4) и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз (т. 5). В случая липсват доказателства, че тези изисквания са спазени. В доклада на министъра на образованието, младежта и науката към ПМС 177 от 07 август 2012 г. липсват каквито и да било конкретни мотиви за изменението на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ПМС 90, а относно правото на ЕС е посочено, че не е необходимо да се изготвя справка за съответствие с правото на Европейския съюз, защото с постановлението за изменение и допълнение на ПМС 90 не се уреждат въпроси, които са предмет на приложимо вторично законодателство. В доклада на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката към ПМС 186 от 22 юли 2016 г. също липсват относими мотиви за направеното изменение. С оглед посоченото от съдържанието на докладите не се установяват причините за направените изменения и допълнения на разпоредбата, целите, които се преследват с тях и очакваните резултати, а не е налице и спазване на изискването за извършен анализ на съответствието на измененията с правото на ЕС, несъмнено предполагащ преценка на пропорционалността на ограничаването на права, въвеждани с атакуваните изменения на ПМС 90/26.05.2000 г. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че мотивите не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Видно от събраните по делото доказателства, в т.ч. административната преписка, при приемане на оспорените изменения на разпоредбата в оспорената ѝ част са допуснати съществени нарушения на процесуални правила поради неизпълнение на изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Липсата на изискуемото от закона съдържание на мотивите, освен формално нарушение по посочения текст, не дава възможност на съда и да извърши проверка спазени ли са принципите, на които трябва да отговаря подготовката на подзаконовия нормативен акт. Още повече, че според изричното правило на чл. 28, ал. 3 от ЗНА в приложимата редакция, проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не следва да се обсъжда от компетентния орган.