Решение № 10699 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Пазарджик против решение 1428 от 11.04.2024 г., постановено по адм. дело 786/2011г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед рег. з-2603/ 27.09.2011г. на същия административен орган, с която на П. Г. М. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на М. против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Ответникът П. Г. М. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд - Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд правилно приема, че независимо, че е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като не са изпълнени материалноправните предпоставки за нейното постановяване. По делото е установено, че жалбоподателят пред първата инстанция и ответник в настоящото производство П. Г. М., държавен служител кат. Е - І степен, полицай, младши автоконтрольор II степен в група Престъпления по пътищата към отдел Криминална полиция е наказан за това, че през периода м. март.2011г. м. май 2011 г. като длъжностно лице е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК на територията на ОДМВР-Пазарджик, създадена с користна цел искане и приемане на подкуп от водачи на МПС по автомагистрала Тракия, както и за това, че на 13.05.2011 г. от 10,24 часа до 10,28 часа в качеството си на длъжностно лице е приел дар (банкнота от 20.00 лв.), който не му се следва от водач на МПС, за да не изпълни служебните си задължения като състави акт за допуснато от водача нарушение по ЗДвП. Всяко от деянията е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал.1, т. 7, т.8 и т. 10 ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), а именно: превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица (т. 7); злоупотреба с власт или доверие (т. 8), както и други тежки нарушения, в кръга на които съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 попадат деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата (т. 10). Установено е също, че с присъда от 28.11.2016г. по НОХД 857/2014 г. на Специализирания наказателен съд, потвърдена в тази част с присъда 2/ 23.06.2023г. по ВНОХД 207/ 2021 г. на Апелативен съд София- АСНС - закрит, влязла в сила на 08.07.2023г., наказаният служител П. М. е признат за невиновен и оправдан за това, че през периода м. март.2011г. м. май 2011 г. като длъжностно лице е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК на територията на ОДМВР-Пазарджик, създадена с користна цел искане и приемане на подкуп от водачи на МПС по автомагистрала Тракия, както и за това, че на 13.05.2011 г. от 10,24 часа до 10,27 часа в качеството си на длъжностно лице е приел дар (банкнота от 20.00 лв.), който не му се следва от водач на МПС, за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП, като състави АУАН за констатирано нарушение по чл. 182 ЗДвП. В мотивите на съдебния акт е прието, че служителят М. не е участвал в организирана престъпна група и не е извършил действия по искане и получаване на подкуп от водачи на МПС през посочения период, както и че не събрани каквито и да било доказателства относно това на посочената по-горе дата и при описаните обстоятелства М. да е приел неследващ му се дар, в посочения от обвинението размер от 20.00 лв., за да не състави акт за установяване на извършено административно нарушение по ЗДвП. При тези факти административният съд правилно приема, че липсват основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на М. и за санкционирането му с най- тежкото дисциплинарно наказание, на посочените в заповедта основания. Законосъобразно е преценено, че описаните в заповедта действия и бездействия, за които служителят е наказан, са идентични с деянията, за които на същия са повдигнати обвинения за престъпления и за които е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл.413, ал. 2 НПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Това налага възприетото и от административния съд заключение, че служителят М. не е извършил описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. Следователно основанията по чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал.2, т. 4 от ППЗМВР(отм.) за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и за санкционираните му с най - тежкото дисциплинарно наказание не са изпълнени, а дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в противоречие със закона. Действително, производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление, не засяга непременно основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност. В случая обаче фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание са идентични с тези, послужили като основание за привличане на М. като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 1, пр. 2 и 4 НК и по чл. 302,т.1, пр. последно. Ето защо оправдаването на жалбоподателя по повдигнатите обвинения за тези престъпления обоснова извод за липсата на дисциплинарни нарушения и съответно за незаконосъобразност на административния акт, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Обратно на поддържаната от касатора теза, административният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, като излага съображения за противоречие на акта с материалноправни разпоредби. Решението е постановено след обсъждане на релевантните за правилното решаване на спора доказателства, както и на доводите и възраженията на страните. Мотивите към влязлата в сила присъда са цитирани и обсъдени от съдебния състав при формиране на заключението му за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая не е необходимо да се обсъждат показанията на свидетел, снети в наказателното производство, тъй като тези показания са взети предвид от наказателния съд при постановяване на оправдателната присъда, която, както се посочи, е задължителна относно това, дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,