Решение № 14970 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9647/2011 г.

Решение № 14970 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9647/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 175 и по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на "Н и Н Интернешънъл транспорт и спедиция" ЕООД, чрез представляващия Николай Спасов Николов, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 11095 от 30.08.2012 г. по адм. дело № 9647 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение. Тя се изразява в това, че в диспозитива му съдът не е посочил, че се отменя решение № 976 от 3.06.2011 г. по адм. дело № 2315 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив и в частта относно отказаното право на данъчен кредит в общ размер от 198 840.00 лв., по два броя фактури, издадени от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД за данъчен период м. 10.2009 г. Съдът при постановяване на решението си по съществото на спора в мотивите си и в част от диспозитива е посочил, че жалбата е основателна, съответно е отменил ревизионен акт № 16251000072 от 16.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 726 от 28.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно правото на данъчен кредит в посочения размер по двата броя фактури, издадени от този пряк доставчик. Иска се от съда да допусне поправка на очевидната фактическа грешка в решението си в посочената част от диспозитива, в която не е записано, че се отменя съдебното решение и в тази част относно това право на данъчен кредит. Образувано е по молба на същото търговско дружество за допълване на същото съдебно решение в диспозитива му, в същата част, в която съдът не е посочил, че се отменя решението, както и се отменя ревизионния акт и в частта относно "начислената лихва за забава". Иска се от съда се допълни диспозитива на решението в посочения в смисъл в частта, в която не е записано "и начислената лихва за забава". Образувано е и по молба на юрисконсулт Галя Коева, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, като се иска на основание чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК да се измени решението в частта за разноските, като се присъдят такива съразмерно с оставената в сила част от съдебното решение. Прави се уточнение, че това искане за присъждане на разноски е направено своевременно в първоинстанционното производство, както и пред касационната инстанция. Също така се иска от съда алтернативно да се произнесе по направеното своевременно чрез становището по касационната жалба искане за присъждане на съдебни разноски в изпълнение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ответните страни по молбите за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване - "Н и Н Интернешънъл транспорт и спедиция" ЕООД и директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив не ангажират становище по тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първите две молби, доколкото производството по делото в тази му част е внесено в открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2012 г. По третата молба представителят на Върховна административна прокуратура не дава заключение, понеже същата не е внесена в открито съдебно заседание. Тя е депозирана на 7.11.2012 г. във Върховния административен съд, т. е. след проведеното заседание, но няма процесуална пречка съдът да се произнесе и по нея, още повече, че е заведена пред административния съд - Пловдив на 29.09.2012 г., в месечния срок затова. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на молбите и наведените в тях доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Молбите са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, както и в срок, с оглед на искането за допълване на съдебното решение, на основание чл. 176 от АПК, както и на основание чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Първите две молби са основателни, а третата молба е частично основателна. Върховният административен съд, първо отделение е бил сезиран с жалба от "Н и Н Интернешънъл транспорт и спедиция" ЕООД срещу ревизионен акт № 16251000072 от 16.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 726 от 28.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. В мотивите на постановеното от него решение изрично е посочено, че жалбата е частично основателна, като е направена преценка за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта относно отказаното право на данъчен кредит в общ размер от 3 074.77 лв., по девет броя фактури издадени от "Ексон Корпорейшън" АД за данъчни периоди м. 06., м. 07., м. 08,. 2009 г., както и в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 198 840.00 лв., по издадени от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД два броя фактури за данъчен период м. 10.2009 г., респ. и начислените лихви за забава. Направен е извод за неоснователност на жалбата срещу ревизионния акт в частта относно отказаното право на данъчен кредит в общ размер от 2 897.08 лв. по седем броя фактури, издадени за данъчни периоди от 1.07.2009 г. до 1.01.2010 г. В диспозитива на решението си съдът е отменил решението на първоинстанционния съд само в частта относно отказаното право на данъчен кредит по девет фактури, издадени от "Ексон Корпорейшън" АД, но не и в частта относно правото на данъчен кредит по издадени два броя фактури от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД за данъчен период м. 10.2009 г. Съдът е следвало да запише това в диспозитива на акта, който е издал, като е трябвало също да се произнесе и по повод отмяната на ревизионния акт в тези две части, по повод тези двама доставчици и в частта на начислените лихви за забава. Доколкото от ревизионния акт, съответно и от ревизионния доклад, както и потвърдителното решение не може да се направи преценка за техния размер, а те са записани като размер общо такъв от 574.30 лв., който размер е посочен и в първата част от мотивите на касационния съд, то решението следва да се допълни и в частта за лихвите, като се запише, че те са в размер съответен на размера на признатото право на данъчен кредит. Съдът констатира, че в касационното производство не се е произнесъл изцяло по спора в частта относно присъдените на приходната администрация съдебни разноски в първоинстанционното производство, като за точност следва да се отбележи, че в касационната жалба не се съдържа изрично искане за това. Сега с молбата за допълване на решението също не се иска допълване/изменение на същото в тази му част от търговското дружество - касатор, сега молител. На практика е оставено в сила решението на административния съд - Пловдив в частта, с която на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив са присъдени съдебни разноски в размер на 4 557.72 лв. По повод третата молба относно искането за присъждане на съдебни разноски, то същото е допустимо, но е частично основателно с оглед крайния резултат. В първоинстанционното производство е поискано от процесуалния представител на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, в съдебно заседание от 12.04.2011 г., да бъдат присъдени такива, което е направено в решението на административния съд - Пловдив. В производството пред касационната инстанция не е участвал процесуален представител на административния орган, но е депозирано становище по касационната жалба. На него е отбелязано, че е постъпило в съда 3.04.2012 г., в 9.35 ч., а заседанието е приключило в 9.05 ч. на същата дата. Същевременно в кориците на съдебното досие се съдържа молба от 11.04.2012 г. от същия процесуален представител на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, с приложено извлечение от регистъра при него, от което е видно, че тази молба от 3.04.2012 г., която е на хартиен носител е депозирана на 2.04.2012 г. и по електронен път на електронния адрес на Върховния административен съд и това е преди съдебното заседание. По тези съображения следва да се приеме, че съдът е бил сезиран с искане за присъждане на съдебни разноски и в касационната инстанция и алтернативно за прилагане на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. По повод на последното обстоятелство по делото няма спор, че пред първоинстанционния съд са представени доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство. Поради това и искането за допълване/изменение на решението се явява основателно, като и с оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че търговското дружество е осъдено да заплати съдебни разноски в размер на 4 557.72 лв., като съдебното решение в тази част на административния съд - Пловдив е влязло в сила. Освен това за касационната съдебна инстанция следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 313.82 лв., на основание чл. 161 от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, във връзка с чл. 175 и чл. 176 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение