Решение № 4 от 3.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7309/2024 г.

Решение № 4 от 3.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7309/2024 г., V о., докладчик съдията Ирина Кюртева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Г. Д., чрез пълномощника й адв. Филипов, срещу решение № 1830/10.06.2024 г., постановено по адм. дело № 772/2023 г. по описа на Административен съд Русе (АдмС Русе), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1979/30.11.2023 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се твърди, че отказът за отвод на съда е необоснован и е довел до постановяване на неправилно решение. Счита, че съдът не е събрал всички относими към спора доказателства при постановяване на решението. Излага подробни доводи относно неправилното приложение на материалния закон от решаващият съд. Иска се отмяната на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Русе, евентуално отмяната му и постановяване на друго решение по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. Босилкова в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Е. Г. Д. против заповед № 1979/30.11.2023 г. на директора на Агенция "Митници, с която жалбоподателката е временно преназначена при условия на командироване на основание чл. 10, ал. 15 ЗМ на длъжност началник сектор "Пътни такси и разрешителен режим", отдел "Митническо разузнаване и разследване", ТД Митница Варна да изпълнява служебните си задължения на длъжност главен инспектор в ТД на Агенция "Митници", с определено място на работа в Звено І, Митнически пункт Капитан Андреево, ТД Митница Бургас, считано от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. или до отмяна на заповедта. За да се произнесе по спора, съдът е приел за установено от фактическа страна, че Д. е назначена за първи път за държавен служител със заповед за изменение на служебно правоотношение № 11300/14.09.2010 г., като същата е назначена на длъжност младши експерт в Митница Русе, Териториално митническо управление Русе, отдел "Акцизи" за неопределено време. По делото са представени множество заповеди за изменение на служебното правоотношение по заявления, подадени от Д. за периода 14.09.2010 г. – 25.07.2021 г., в който период същата е заемала различни длъжности в Митница Русе (с различно наименование на учреждението в различни периоди), като последната заемана от нея длъжност е главен инспектор в ТД Митница Русе. Установено е, че със заявление рег. № 257034/11.08.2021 г. Д. е поискала на основание чл. 82 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и по семейни причини да бъде преназначена от длъжност главен инспектор в ТД на Агенция "Митници", отдел "Последващ контрол", сектор "Акцизен контрол" към ТД Митница Русе на същата длъжност в ТД Митница Варна. Със заповед за изменение на служебното правоотношение № 4274/27.09.2021 г. директорът на Агенция "Митници" е преназначил Д. от длъжност главен инспектор в ТД на Агенция "Митници", длъжностно ниво 6, експертно ниво 2 в ТД Митница Русе на същата длъжност в ТД Митница Варна, с ранг І младши, считано от 01.10.2021 г., без посочване на място на изпълнение на държавната служба и без посочване на конкретно структурно звено на ТД Митница Варна. Последвали са и други изменения на служебното правоотношение на Д.. Със заповед за изменение на служебно правоотношение № 2120/30.11.2022 г. Д. е преназначена на длъжност държавен инспектор в ТД на Агенция "Митници", длъжностно ниво 5, експертно ниво І Б в ТД Митница Варна с ранг І младши, считано от 01.12.2022 г., без посочване на място на изпълнение на държавната служба и без посочване на конкретно структурно звено на ТД Митница Варна. Със заповед № 1499/01.08.2023 г. на директора на Агенция "Митници", на основание чл. 10, ал. 15 от Закон за митниците (ЗМ) Д. е преместена да изпълнява служебните си задължения на длъжност държавен инспектор в ТД на Агенция "Митници" с определено място на работа в отдел "Акцизна дейност" на ТД Митница Варна, считано от 02.08.2023 г. до 01.02.2024 г. включително или до отмяна на заповедта. Със заповед № 1977/30.11.2023 г. директорът на Агенция "Митници" е отменил заповед № 1499/01.08.2023 г., издадена от същия административен орган, считано от 30.11.2023 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. При постановяването на административният акт не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, които да са основание за отмяната му, постановен е при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. След анализ на разпоредбата на чл. 10, ал. 15 от ЗМ, посочена в заповедта като правно основание за преназначаване на служителя, съдът е приел, че в случая са налице предвидените в разпоредбата предпоставки. Изложил е доводи, че видно от представените по делото заповеди срокът от 6 месеца за една календарна година, визиран в изречение второ на чл. 10, ал. 15 от ЗМ не е надвишен. Жалбоподателката е била командирована 2 пъти в годината, като предходното командироване е със заповед № 1499/01.08.2023 г., представена по делото, за периода 02.08.2023 г. – 01.02.2024 г. Тази последно посочена заповед е отменена със заповед № 1977/30.11.2023 г., издадена от ответника, с което е прекратено командироването считано от 30.11.2023 г. С оглед изложеното е видно, че до момента на издаване на обжалваната заповед, Д. е била командирована почти 4 календарни месеца, т. е. по-малко от 6 месеца за годината. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 15 от ЗМ, при служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция "Митници" за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване. Когато преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото съгласие на митническия служител. В тези случаи митническият служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването. В случая, както правилно е приел съда, от представените по делото заповеди се установява, че жалбоподателката е била командирована два пъти в годината, като срокът за който е била командирована не е надвишил 6 месеца в рамките на една календарна година, каквото е законовото изискване. Видно по представените по делото доказателства заповедта е била мотивирана с наличието на служебна необходимост на МП Капитан Андреево, като част от структурата на ТД Митница Бургас (респ. Агенция "Митници"), за което е представена Докладна записка рег. № 32-647935/28.11.2023 г. При така установеното, правилен се явява изводът на съда, че административният орган е действал в рамките на правомощията, предоставени му с нормата на чл. 10, ал. 15 от ЗМ, а заповедта е издадена с оглед осигуряване на работата на структурно звено в Агенция "Митници при доказана служебна необходимост. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението поради обстоятелството, че съдът не си е направил отвод. Преценката на съдебния състав по реда на чл. 23, ал. 2 от ГПК, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, дали е налице някоя от предпоставките за отстраняване на съдия, визирани в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 - 6 от ГПК, не подлежи на пряк инстанционен контрол. Дали решението, при твърдение за наличие на такъв порок следва да се отмени, се преценява с оглед правилността на изводите на съда съобразно събраните доказателства. В случая, решението е постановено в съответствие с нормативната уредба, изводите на съда са правилни и законосъобразни и кореспондират с установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. В тази връзка не се споделя оплакването в касационната жалба за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането на всички факти и обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. При напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение, чиито мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена, като на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100(сто)лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,