Решение № 11529 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11618/2012 г.

Решение № 11529 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11618/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Виолета Константинова Тенева, чрез адв. Виолета Темелкова срещу решение № 3448/22.06.2012 г. по адм. дело № 10583/2011 г. на Административен съд София-град. В жалбата се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяна на решението. Ответникът - Директорът на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР гр. София, в писмен отговор по касационната жалба счита същата за неоснователна и моли съдът да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение по мотиви, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Виолета Константинова Тенева срещу решение по т. 11 от Протокол от 20.09.2011 г., изх. № ДС-47961/03.10.2011 г. на Комисия, назначена със заповед № 2899/12.09.2011 г. на Директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР гр. София, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна следното: Със Заповед № 2899/12.09.2011 г. Директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" в МВР е назначил комисия, която да разгледа постъпилите заявления по § 65, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДС и да изготви предложение до Министъра на вътрешните работи за сключване на писмени договори по чл. 32а, ал. 1 от ППЗДС с лицата, които отговарят на изискванията на закона. Комисията е провела заседание на 20.09.2011 г., съставила е протокол изх. № ДС-47961/03.10.2011 г., като е разгледала постъпилите 36 броя заявления, като по т. 11 е взела решение, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на § 65, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. Съдът е приел, че общият годишен доход на жалбоподателката за последните две години, т. е за периода от 01.09.2009 г. до 31.08.2011 г., надвишава 24 минимални работни заплати за страната, съобразявайки ПМС № 1/10.01.2009 г. /обн. ДВ. бр. 4/16.01.2009 г./ и ПМС № 326/30.12.2009 г. /обн. ДВ. бр. 2/08.01.2010 г./, съгласно които размера на минималната работна заплата за цитирания период е 240 лв., а общият годишен доход на жалбоподателката е в размер на 6 079.92 лв. Направен е изводът, че ПМС № 180/30.06.2011 г. /обн. ДВ. бр. 51/05.07.2011 г./ е неприложим, тъй като с него се определя размер на минималната работна заплата, считано от 01.09.2011 г., а законът в т. 4 на § 65, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДС постановява, че размера на общия годишен доход се изчислява въз основа на минималната работна заплата за предходните две години. Така постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно § 65, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗДС лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, ако: 4. общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната. Нормата на чл. 32а. от ЗДС постановява, че с правоимащо лице по § 65 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 87 от 2010 г.), подало в законоустановения срок заявление и декларация за наличие на обстоятелствата по ал. 1 от § 65, областният управител по местонахождение на имота - държавна собственост, или ръководителят на ведомството, на което имотът е предоставен за управление, сключва писмен договор за пожизнено ползване. С договора се определят правата и задълженията на страните, цената за ползване на имота - държавна собственост, определена по реда на глава четвърта, отговорността при неизпълнение, поддържането на имота и други условия и същият се прекратява по реда на Закона за задълженията и договорите и при условията, предвидени в договора. Компетентността на органа, който следва да разреши пожизнено ползване на имотите на основание § 65 от ПЗР ЗДС и да сключи договор за пожизнено ползване, респективно да постанови отказ да се разреши пожизнено ползване, като компетентност на административен орган, на осн. чл. § 1, т. 1 от ДР на АПК, следва да е установена със закон. Съгласно § 65, ал. 1 от ПЗР ЗДС компетентен орган да разреши пожизнено ползване е ръководителят на ведомството, на което имотът е предоставен за управление. ЗДС не предоставя административни правомощия да действа като административен орган на комисия, занимаваща се с разглеждане на на заявленията по § 65 от ПЗР ЗДС, нито такива правомощия са предосдоставени на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" към МВР., подписал оспореното по делото писмо. Характерът на тяхната дейност е вътрешнослужебен, и ако въз основа на възложена функции от министъра на вътрешните работи, те са приели искането на жалбоподателката за неоснователно, е следвало да го уведомят в качеството му на административен орган, който да постанови отказ по § 65 от ПЗР ЗДС. Като е отговорил по същество чрез отказ на заявление с вх. ДС- 11865/15.03.2011 г., подадено от жалбоподателката директорът на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" е издал административен акт без да има необходимата по закон компетентност, а оспореният акт е нищожен. Като не е изследвал компетентността на административния орган, издал оспорения пред първата инстанция административен акт, съдът съществено е нарушил съдопроизводствените правила, а като е приел оспорения отказ за законосъобразен е постановил решението си в нарушение на материалноправните разпоредби. Решението на Административен съд - София град следва да се отмени, а вместо него бъде постановено друго, с което оспореният административен акт бъде обявен за нищожен. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд