Решение № 115 от 14.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 765/2009 г.

Решение № 115 от 14.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 765/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. А. К. лично и чрез защитника му адв. К от АК - П. срещу въззивно решение № 178 от 26.10.2009 г. по внохд № 187/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 48 от 16.04.2009 г. на Плевенския окръжен съд постановена по нохд № 366 по описа за 2008 г. В жалбата се навеждат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК. Оспорва се авторството на деянието, поддържа се, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недопускане от съда на исканите от подсъдимия доказателства - разпит на сестрата на подсъдимия Л. К., както недопускане на искания във връзка с причината за възникване на пожара в стаята, в която се е намирал пострадалия. Твърди се още, че мотивите на решението са противоречиви при обсъждане на доказателствата по делото. Частните обвинители Г. И. Ж. и В. И. Ж. не се явиха в съдебно заседание. В писмено становище молят решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Плевенският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че: 1. На 29.10.2006 г. в с. К., обл. Плевенска, при условията на опасен рецидив и с цел да прикрие друго престъпление-грабеж, умишлено е умъртвил И. Р. Ж. от същото село, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 8 и т. 12 вр. с чл. 115 вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. 2. По същото време и на същото място запалил имущество-покъщнина на обща стойност 548 лева, собственост на И. Р. Ж., поради което и на основание чл. 330, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия О наказание най-тежкото, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което е постановил да се изтърпи при първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ. Така постановената присъда е ПОТВЪРДЕНА от Великотърновския апелативен съд, чието решение се обжалва пред касационния съд. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: За да потвърди присъдата, въззивният съд е приел че обвинението е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите Л, Л. К., Г. Ж., В. Ж., Надежда М., Симеонка Б., Петър Г., Костадин Д., В. Добриков, Тотка Ф., Люца Д. и Е. Ж. Приел е също, че фактическите обстоятелства са установени и посредством заключенията на двете съдебно-медицински експертизи и пожаротехническата експертиза. От посочените свидетели, единствено Л. К. е съпричастна към предмета на обвинение, а всички останали свидетели пресъздават факти възприети от тях при влизане в къщата на пострадалия. От показанията на последните е установено, че Л. Д. на 29.10.2006 г. отишла в дома на пострадалия 84 годишен И. Ж., за да му занесе храна. Влизайки в лятната кухня видяла пушек и тлеещи предмети в помещението. Уплашена излязла навън, извикала съседи и разказала, че в дома на Ж. станал пожар. Пристигнал кмета К. Д., който видял тялото на пострадалия проснато на леглото напряко с провесени към пода крака и глава, обърната към стената. Пристигнала и Д-р Т. Ф. на селото и двамата влезли в помещението или "по-скоро надникнали" в него. Д-р Ф. направила заключение, че Ж. е починал от задушаване и изгаряне, и че роднините му могат да го погребат. След тях влязла св. Н. М., която плиснала вода върху леглото, за да угаси тлеещите материали. След това св. С. Б. и св. П. Г. поставили тялото на починалия върху одеало и го изнесли от леглото. Тогава видели, че краката му били напълно изгорели до под колената, също и части от едната ръка, и част от главата. Св. М. забелязала още, че в коремната област на пострадалия има петно на фланелката с елипсовидна форма с приблизителни размери 5-6 см, а на кожата на около 2-3 см. над пъпа - хоризонтална рана. Съобщила за кръвта и раната на св. Б, която видяла "резнато или драскотина" с големина на мъжко копче. Това тя предала на св. Ел. Ж. на починалия, а тя пък казала това на св. В. Ж. на пострадалия. Последният настоял пред брат си - св. Г. Ж. да извикат полиция, но последният не се съгласил и започнали да спорят. След това братята решили да не съобщават на полицията и на другите хора за установената от св. М рана. Още същия ден пострадалият бил погребан без да е било извършено послесмъртно изследване на трупа от съдебен лекар. На 15.09.2007 г. в РПУ в гр. Д. е получено писмо от С. А. от гр. П., в което се съобщавали обстоятелства във връзка с извършено в с. К. убийство на възрастен мъж. Във връзка с това са предприети разследващия действия и назначена ексхумация на трупа на починалия И. Ж. След ексхумация на трупа, на 08.04.2008 г. е назначена тройна съдебно медицинска експертиза, която е дала заключение, че непосредствена причина за смъртта на пострадалия е термична травма резултат от действието на суха топлина и възможно отравяне от горенето с въглероден окис. Основание за това е наличието на сажди в дихателните пътища, от които може да се съди, че пострадалият е бил жив по време на възникване на пожара и е извършвал дихателни движения. При огледа на трупа /л. 99 от дос-пр./, експертизата е посочила, че по предната коремна стена и по перитонеума не са установени рани характерни за прободно-порезно оръжие. Върху изследваните гръдни и поясни прешлени не са установени следи от остри оръжия. От изследваните парчета кожа от предната коремна стена /горен ляв квадрант на корема/ също не са установени рани от прободно-порезно оръжия. Експертизата не изключва обаче възможността такива да са били нанесени в области, разрушени вследствие от гнилостните процеси /л. 102 от експерт. на дос. пр./. При така събраните доказателства, съдилищата са приели, че обвинението срещу подсъдимия е доказано при условията на чл. 303, ал. 2 НПК. Присъдата е постановена при допуснати нарушения по чл. 13, 14, чл. 107, ал. 5 НПК. Единственият свидетел, който според материалите по делото е очевидец на влизането на подсъдимия в дома на пострадалия, и излизането му от там, е св. Л. К. сестра на подсъдимия. В показанията депозирани пред съдия в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 223 НПК, свидетелката е разказала, че заедно с брат си и сестра си Е. отишли пред дома на пострадалия. По нареждане на подсъдимия тя останала навън пред къщата, а той и сестрата Е. влезли вътре. По-късно излезли и тя попитала какво е станало. Подсъдимият отговорил "Не бой се. Няма пари". След което всички се разотишли по домовете си. На следващия ден свидетелката разбрала, че "човека бил запален и продупчен с нож". Тя си помислила "Това е само на брат ми работа", но твърди, че не е видяла. Сестрата на К. Е. К. е също разпитвана като свидетел на досъдебното производство. Тя е лицето, което е влязло в къщата на пострадалия. В показанията си е описала обстоятелствата свързани с влизането в къщата, търсенето на пари, действията на подсъдимия. Показанията й са прочетени от първоинстанционния съд по реда на чл. 281 НПК, и те са послужили на съда за да обоснове присъдата си. Въззивният съд е приел, че показанията й следва да се изключат от доказателствения материал, тъй като в заседание на 03.10.2008 г. /л. 33/ тя е заявила, че желае да се ползва от правата си по чл. 121 НПК да не дава показания, уличаващи брат й в престъпление. На това основание е приел, че неправилно първоинстанционният съд е прочел и включил в доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК посочените показания. Така въззивният съд е изградил извода за авторството на деянието въз основа на показанията на св. Л. К., също прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК. Показанията на свидетелката потвърждават факта на влизане, пребиваване и излизане на подсъдимия от жилището на пострадалия Ж. на 29.10.2006 г. Съдът е приел, че другите обстоятелства, за които няма преки доказателства се установяват от показанията на горепосочените свидетели, влезли в жилището на пострадалия на следващия ден сутринта. Приел е въз основа на казаното от св. М св. Булиева, че пострадалият имал рана в областта около пъпа, и наличие на кръв. Въз основа на тези показания съдът е приел, че раната е причинена от удар с нож в коремната област на жертвата, нанесен от подсъдимия. Макар да не са събрани други доказателства - трупът на пострадалия Ж. не е бил освидетелстван, поради което не е било констатирано наличие на прободно нараняване в тази част на тялото, съдът е приел, че подсъдимият действително е нанесъл удар с ножа, но липсват доказателства дали нараняването е проникнало в коремната област и е засегнало важни кръвоносни съдове, или е било повърхностно. Приел е, че същото не е в причинна връзка с настъпилата смърт. Всъщност съдът приема, че смъртта е настъпила в резултат на термичната травма и отравяне с вдишаните от жертвата отровни газове отделени при горенето, а не е и от удара с ножа. Фактическите обстоятелства свързани с действията на подсъдимия вътре в жилището на пострадалия не са изследвани, проверени и анализирани съгласно изискванията за пълно, обективно и всестранно изясняване на фактите по делото. На л. 12 от дос. производство е приложено изложение на лице с посочени имена С. А. от гр. П., кв. "Дружба". В същото, лицето описва фактическа обстановка съобщена му от Л. К., относно действията извършени от нея и подсъдимия вътре в къщата на пострадалия. От това изложение е видно, че вътре в къщата е влязла св. Л, а сестрата Лула останала навън да пази. Липсват данни по делото, лицето с посочените имена С. А. да е разпитан за изложените от него данни. В писмената жалба до въззивния съд подсъдимият е посочил, че това лице "никъде не е призован като свидетел" Липсват данни и св. Л да е издирвана по надлежния ред. Пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия е поискал да бъде призована /за нея според изявлението на адв. Д имало Европейска заповед за арест/. Съдът не е уважил искането на защитата, като е приел, че нейните показания са приобщени към доказателствения материал и че същата се намирала в Италия. Не е уважил и искането за повторно изслушване на пожаротехническата експертиза, с оглед изясняване причината за пожара-умишлен или от битов характер. Следва да се отбележи, че всички следствени действия по случая със смъртта на Ил. Ж. са предприети една година и половина след инкриминираното деяние. Тогава се разпорежда ексхумация на трупа, назначават се пожаротехническа и съдебно-медицинска експертизи, прави се оглед на обгорялата къща. Тези обстоятелства са налагали внимателна проверка и преценка на доказателствата по делото, респ. събиране на други такива, с каквато възможност разполага въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона. В този смисъл, като не е уважил искането за призоваване на св. Л. К. и повторно изслушване на пожаротехническата експертиза, съдът е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като е ограничило процесуалните права на подсъдимия визирани в чл. 55, ал. 1 НПК, който оспорва авторството на деянието. Изложеното налага отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да се установи и призове лицето С. А., въз основа на чийто сигнал са били предприети действия по разследване на смъртта на пострадалия Ж. Следва да се издири призове и разпита св. Л. К., отново да се изслуша пожаротехническата експертиза. По преценка на съда, следва да се проверят респ. съберат и други доказателства по реда на чл. 332 НПК, с оглед изясняване обективната истина по делото. Освен изложеното, решението страда от вътрешно противоречие. От една страна, съдът е посочил в мотивите си, че показанията на св. Е следва да се изключат от доказателствения материал, но от друга е изградил фактическата обстановка на деянието-авторство, механизъм, действия на подсъдимия, именно на тези показания. Противоречие е налице и относно приетото от съда наличие или не, на порезна рана в коремната област на пострадалия. Допуснатите процесуални нарушения касаят предмета на доказване по чл. 102 НПК и са съществени по смисъла на закона. Като не е проверил, обсъдил и анализирал всички доказателства от значение за пълното изясняване на инкриминираното деяние, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело и до нарушение на материалния закон. Налице е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение