Решение № 10596 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3848/2013 г.

Решение № 10596 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3848/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 124/17.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2919/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 942/13.07.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 442/20.08.2012 г. на Директора на Агенция "Митници" и административната преписка е върната на органа за произнасяне съобразно задължителните указания, обективирани в мотивите на съдебния акт. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Счита, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за акцизите и данъчните складове, която доразвива нормите, регулиращи освобождаването от акциз на енергийни продукти. Навежда довода, че в случая топлината, отделена от природния газ, се използва непосредствено или чрез преносна мрежа за стопански нужди, поради което следва да се приеме, че енергийният продукт се използва за отопление. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Кастамону България" АД, с. Горно Сахране, Община Павел Баня, в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК вр. с чл. 228 от АПК не представя писмен отговор, не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Решение № 942/13.07.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 442/20.08.2012 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на "Кастамону България" АД е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. За да достигне до формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по искане на "Кастамону България" АД за освобождаване от облагане с акциз на количествата природен газ, който ще се използва за производството на топлинна енергия, необходима за нормалното протичане на производствения процес чрез издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 14 от ППЗАДС. Искането се е отнасяло до природен газ с код по КН 27112100 /метан/ с доставчик "Сити Газ България" ЕАД. В изпълнение на разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от ППЗАДС е извършена проверка в производствената база на предприятието на "Кастамону България" АД по отношение спазването на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Резултатите от проверката са отразени в Протокол № 1162 от 05.07.2012 г., а въз основа на тях Началникът на Митница Пловдив е издал оспореното решение. Съобразно изложените в него мотиви е приета за установена хипотезата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като изгарянето на природния газ е свързано с отделянето на топлина, която се изплъзва чрез преносна среда /нагорещени димни газове/ в основната й функция, служи за подгряване на големи обеми въздух, който участват впоследствие в технологичния процес. В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на съдебно- физико-химична експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните. Въз основа на същото съдът е приел, че природният газ се получава по газопровод с налягане 10 atm, като по вътрешен газопровод се подава в горивните камери, снабдени с горелките за изгаряне. При изгарянето на метана в производствените инсталации се отделят въглероден диоксид, вода и топлина, като сушенето на дървесните частици се извършва директно от топлоносителя димни газове. Количеството димни газове, което представлява смес от въглероден диоксид и нагорещени водни пари, е около 65-70%, а количеството атмосферен въздух, служещ за понижаване температурата на димните газове е около 30-35%. Самият процес на сушене по своята същност представлява масообмен, включващ пренасяне на веществата, при което димните газове, явяващи се сушител, имат транспортна функция, свързана с процеса на сушене на дървесни частици. Констатирано е, че в производствената база няма топлопреносна система /топлопроводи/, а остатъчните димни газове, които се явяват носители на топлинната енергия, след процеса на сушене се изпускат в атмосферата. Отделената в следствие процеса на горене на природен газ топлинна енергия не се използва за отопление, а в процеса на на сушене на дървесните частици, тъй като отстраняването на влагата /водата/ от дървесния материал е свързано с преминаването на водата в газообразно състояние /водни пари/. Самият процес на преминаване на водата от едно газообразно състояние в друго е фазов преход от първи род и е свързан с поглъщането на енергия под формата на топлина, като производственият процес по изгаряне на природен газ и използването на отделената топлина в процеса на сушене се използва целогодишно. При тази фактическа установеност, решаващият състав е формирал извод, че е налице основанието по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Преценил е, че след като природният газ се използва единствено и само в технологичния процес за производството на плочи от дървесни частици и в предприятието няма изградена система за улавяне на излишната топлинна енергия и нейното отвеждане към други консуматори, то отделената топлина не се използва за битови и стопански нужди по смисъла на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорът по делото е правен, а разрешаването му е обусловено от тълкуването на приложимите разпоредби на чл. 4, т. 27 от ЗАДС, чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. В разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС се съдържа легалната дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление", определяща като такъв този, който участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Същевременно, нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС сочи като определящ критерий целта на използване на енергийния продукт, която следва да е различна от употребата й за моторно гориво или гориво за отопление. В чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС е уточнено, че когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление. В случая, въз основа на заключението по проведената СЕ е установено, че природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а участва в технологичния процес на предприятието за производство на плочи от дървесни частици. С оглед на това правилен е изводът на съда, че енергийният продукт не би могъл да се определи като такъв за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като отделената от него топлина не се се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция - затопляне на помещения. Той не се употребява за битови и стопански нужди, а за подробно описаните в заключението на експерта производствени цели, поради което неоснователен е доводът на касатора във връзка с нормата на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. Ето защо, като е приел, че за използвания от дружеството енергиен продукт е налице основанието, предвидено в чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, съдът е приложил точно материалния закон и е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение