Решение № 2087 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2015 г.

Решение № 2087 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна срещу решение № 804 от 06 април 2015 г., постановено по адм. д. № 3118/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт № 081400362/15 май 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 387/08 август 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, в частта, с която са определени задължения за ДДС за данъчния период септември 2013 г. в размер над 79 592.38 лева главница и над 4 718.07 лева лихви за този период. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - "Г." ЕООД, със седалище гр. Добрич, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационни жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Г." ЕООД срещу ревизионен акт № 081400362/15 май 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 387/08 август 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, с който на дружеството са определени допълнително задължения за данъчни периоди май, юли, август, септември 2008 г., януари, февруари, март, април, юни, юли, август 2009 г., май 2010 г., април, юни 2011 г., януари, февруари, юни, октомври, ноември 2012 г., септември 2013 г. по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 138 301.67 лева общо главници и лихва общо в размер на 31 235.45 лева, а наред с това са определени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. в размер на 27 546.20 лева главници и 10 052.22 лева лихви. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е незаконосъобразен само в частта, с която са определени задължения за ДДС за данъчния период септември 2013 г. в размер над 79 592.38 лева главница и над 4 718.07 лева лихви за този период. На основание чл. 79, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, съдът е приел, че следва да се изключат липси на стойност 9 725.73 лева, а определените от органите по приходите задължения да бъдат намалени с 1945.15 лева по отношение на главницата и със 115.30 лева съответно за лихвите. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС е следвало да бъде извършена в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. В конкретния случай при придобиването на материалите дружеството е ползвало пълен данъчен кредит върху стойността на стоките за които е установена липса, като не е изпълнило задълженията си визирани в чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, но законосъобразно съдът е приел, че следва да намери приложно поле изключението, визирано в чл. 80, ал. 2, т. 4 ЗДДС. Съгласно тази разпоредба корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност. По отношение на допустимите норми правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице от което се установява, че липсите на стъкло за периода януари-август 2013 г. са на стойност 9 725.73 лева. След приспадане на установеното от вещото лице количество технологичен отпадък при вида дейност, извършвана от дружеството и установените липси по количество и стойност, законосъобразно съдът е отменил ревизионния акт в тази му част. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,