Решение № 16971 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13366/2018 г.

Решение № 16971 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13366/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Балъкчиеви" ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез адв. Шишкова срещу решение № 1036 от 23.05.2018 г. по адм. д. № 434/2017 г. на Административен съд – Б.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Поморие, в писмено становище, чрез адв. Бошнаков, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Ответницата А. Г., чрез адв. Дамянова, в писмено възражение по жалбата, излага доводи за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски. Ответниците П. С., А. С., С. Ж. и "Гранд груп 2008" ЕООД, не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД – 16 - 36/17.01.2017 г. на кмета на Община Поморие, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на "Балъкчиеви"ООД да премахне незаконен строеж, представляващ "преустройство на офис в зала за обществено хранене" в партерния етаж на жилищна сграда с гаражи в поземлен имот с идентификатор 57491.502.120 по КККР на гр. П. като се възстанови самостоятелен обект с идентификатор 57491.502.120. 2. 9 по КККР на гр. П. с предназначение "за офис", съгласно одобрените и съгласувани инвестиционни проекти. Прието е, че се касае за строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 38 и т. 41 от ДР на ЗУТ, непопадащи в изключителните хипотези, визирани в чл. 151 ЗУТ, извършени без изискуемото по чл. 148, ал. 1 разрешение за строеж, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установено е от приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, че преустройството е свързано в промяна предназначението на "офис" в "зала за обществено хранене", приобщена към ресторанта на съседната сграда "хотел" в УПИ V, с направени два отвора в калканните стени между сградите. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 07 от 24.11.2016 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж от ІV категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" от ЗУТ, съставляващ промяна предназначението на "офис" в "зала за обществено хранене", които са с различни кодове по Наредба № 3/2005 г. - § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ. Освен промяната на предназначението е безспорно установено и приобщаването на офиса към ресторанта на хотела в съседната сграда, със затваряне на вх...да към ул. "Р." и направа на два отвора във външните калканни зидове на двете сгради, които са в свързано застрояване. Тези обстоятелства безспорно сочат на изискуемост на строителни книжа и изключват хипотезата на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ за извършен "текущ ремонт", в която насока са възраженията на оспорващия - текущ ремонт е подобряването и поддържането на сградата в изправност, без промяна на предназначението и обема й /вж. б. "б" и б. "в", т. 43 на § 5/. Установено е, че преустройството е извършено в периода след приемане на сградата в УПИ IV-415 /"жилищна сграда с гаражи"/, т. е. след 2014 г., поради което процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. /, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225 а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло, в частта, установяваща техническите параметри на процесните строително-монтажни работи и промяната на предназначението на приобщения "офис" като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Неоснователен е доводът за "неясен предмет" на премахване по процесната заповед, тъй като в нея изрично е обвързано премахването на незаконния строеж "преустройство на офис в зала за обществено хранене" с възстановяване на "офиса", съгласно одобрените и съгласувани инвестиционни проекти. Неоснователно е и възражението, че не е посочена от административният орган конкретната хипотеза по ал. 2, чл. 225 от ЗУТ, тъй като в мотивната част на заповедта е описана липсата на изискуемите строителни книжа, която покрива основанието на т. 2, ал. 2, чл. 225 от ЗУТ. Освен това в заповедта е вписано изрично, че "Строежът е изпълнен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 185, ал. 2 от ЗУТ". Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Решението следва да се обезсили частично по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК по отношение на конституираните в първоинстанционното производство неправилно заинтересовани страни и настоящи ответници А. Г., П. С., А. С., С. Ж. и "Гранд груп 2008" ЕООД, както и в частта, с която в полза на А. Г. са присъдени 800 лв разноски. В съдебното производство по оспорване на заповед на премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ страни са единствено оспорващият - адресат на заповедта, който е собственикът или извършителя на строежа, и органа, издал заповедта - в случая кмета на Община Поморие. Трети лица, между които съсобственици на обекта, на имота и на сградата, както и лицата, подали сигнала за незаконния строеж не са заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях и не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Правото си на собственост, респ. обезщетяване за вреди, тези лица могат да защитят по общия исков ред. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция от ответника кмет на Община Поморие за разноски, касаторът дължи реално направените разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер на 600 лв по представеният Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2018 г., което е в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,