Решение № 2191 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т. с постоянен адрес гр. Мюнхен, чрез процесуалния му представител адв. Русанова, против решение 22882 от 08.11.2024г., постановено по адм.д. 4055/2024г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против писмо изх. РК 229 00 851 от 14.02.2024г. /неправилно в оспореното решение посочено с РК 220 00 - 851/ на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на основание чл. 166 ал. 7 във връзка с член 166 ал. 1 т. 1 ЗУТ е отказано издаването на удостоверение за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор от физическо лице на жалбоподателя. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено при неправилното приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че съдът не се е произнесъл по всички наведени в жалбата възражения, не е обсъдил събраните в хода доказателства и не е изложил съответни на тях мотиви, като посочва, че съдържащите се такива са бланкетни и без да достигне до собствени изводи. Излага съображения, че е изпълнил изискванията на чл. 166 ал. 7 във връзка с чл. 166 ал. 1 т. 1 ЗУТ да бъде вписан в съответния регистър и да му бъде издадено удостоверение да извършва съответни дейности в инвестиционното проектиране като физическо лице, тъй като е вписан в регистъра на архитектите на Федерална република Германия от 2009г. и предоставя такива услуги. Навежда съображения, че е незаконосъобразен извод на съда, че съгласно нормативната уредба тези дейности могат да се осъществяват само от юридическо лице или едноличен търговец и разполагат с екип от специалисти, наети по трудов или друг договор с доказан професионален опит, съгласно Наредба РД 02 20 25 от 2012г. Посочва, че именно възможността на предоставя такива услуги като физическо лице и в друга държава са израз на свободното предоставяне на услуги. Поради това твърди, че оспореният акт е издаден в противоречи както с българското право, така и с европейското, противно на изводите на пръвоинстанционния съд. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отменя оспореният административен акт Претендира разноски. Ответникът Началникът на ДНСК, чрез процесуалния си представител юрк. Сибинова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод и за материална законосъобразност на постановеният отказ, тъй като по действащия ЗУТ дейностите по оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняването на строителен надзор се осъществява само от юридически лица и/или еднолични търговци, т.е. субекти, които са търговци по съответния Търговски закон или са регистрирани в търговски или друг публичен регистър на държава членка на Европейския съюз /ЕС/ или в друга държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство и разполага с екип от специалисти, наети по трудов или друг вид договор, с доказан професионален опит и технически компетентности, необходими за осъществяване на дейностите по оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняването на строителен надзор. Приел е, че съгласно чл. 166 ал. 7 ЗУТ е дадена възможност и на чуждестранни юридически лица, представили съответен документ, да осъществяват тези дейности като консултант, като съгласно Наредба РД 02 20 25/2012г. критериите за вписване в регистъра на лицата по чл. 166 ал. 7 ЗУТ и за издаване на удостоверение за извършване на такава дейност, са също кандидатстващия да е юридическо лице, включително в случаите на еднократно изпълнение на такива действия по отношение на конкретен строеж. Поради това е приел, че не са били налице предпоставките за издаване на исканото от жалбоподателя удостоверение за право да извършва оценяване на съответствието на инвестиционни проекти и/или да упражнява строителен надзор като физическо лице, съответно направил извод за законосъобразост на постановения отказ и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съгласно чл. 166 ал. 1 т. 1 ЗУТ Консултантът въз основа на писмен договор с възложителя: 1. извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор, а ал. 7 на посочената разпоредба предвижда, че Дейностите като консултант по ал. 1 могат да се извършват и от лица, представили копие от документ, удостоверяващ правото да извършват такава дейност, издаден от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. С чл. 166 ал. 7 е допуснато без ограничения и лице, което представи документ, удостоверяващ правото да извършва съответните технически дейности, а именно оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или да упражнява строителен контрол, който е издаден от държава членка на ЕС или на ЕИП, да извършва дейността на консултант на територията на РБългария. Това е общата разпоредба допускаща лица, които са получили съответна правоспособност от държава членка на ЕС да извършват съответните дейности, като обаче тези лица на общо основание следва да отговарят на критериите, заложени в българския закон, относно предпоставките за издаване то на удостоверението. Дейността по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ е със значим обществен интерес, като от нея може да зависи и живота и здравето на хората, и за да гарантира качественото й изпълнение, законодателят е поставил определени изисквания и към самите физически лица, чрез които може да се извършва дейността чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗУТ и към консултанта, който следва да е юридическите лица, които следва да я извършват по чл. 167 ал. 1 ЗУТ, като разумът на това изискване е консултантът да може да осигури всестранната оценка на съответствието на инвестиционните проекти, които включват различни части, изискващи компетентност в различни технически области и специалности. На посочените изисквания, които са разписани в чл. 167 ал. 1 ЗУТ, при наличието на които може да бъде издадено удостоверение за консултант, жалбоподателят безспорно не отговаря на тях, поради и което е правилен извода на съда, че в тази връзка постановеният отказ е законосъобразен.. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че оспореният отказ е в противоречие с европейското право и в частност с чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, който забранява ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза. Това е така, тъй като чл. 57 ал. 2 от ДФЕС предвижда, че Без да се засягат разпоредбите на главата относно правото на установяване, лицата които предлагат услуги имат право, за да ги осъществяват, временно да упражняват своята дейност в държавата членка, където се предоставя услугата, при същите условия, каквито тази държава прилага спрямо своите собствени граждани. Предвид цитираното осигуреното от ДФЕС равноправно третиране при свободното предоставяне на услуги не означава абсолютно свободното предоставяне на такива, особено които касаят регулирана професия, като инвестиционното проектиране. В този смисъл ДФЕС изисква с оглед равнопоставеността предвидените в законодателството условия за предоставянето на съответната услуга да са еднакви както спрямо собствените на държавата граждани, така и спрямо гражданите на държавата членка на ЕС или на такива на държава, която е страна по Споразумението на ЕИП. В случая относимите към спора разпоредби на чл. 166 ал. 7 във връзка с чл. 166 ал. 1 т. 1 ЗУТ, както и на чл. 167 ал. 1 ЗУТ предвиждат еднакви условия относно изискванията за издаването на удостоверение за извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор, като в чл. 167 ал. 1 ЗУТ дори по отношение на лицата на държава членка на ЕС или на такава по споразумението за ЕИП е допуснато разширение на изискването същите да бъдат вписване в търговски или друг публичен регистър на съответната държава членка или такава по споразумението. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде уважено в размер на 100 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,