Решение № 5184 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12809/2016 г.

Решение № 5184 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12809/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалиня кодекс. Образувано е по искане на Н. П. К. от гр. Р., чрез процесуалния му представител адв. Л. П. по реда на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 526 от 15 януари 2014 г., постановено по адм. дело № 1354/2013 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. С решението, чиято отмяна се иска е отменено решение № 49 от 10 декември 2012 г., по адм. дело № 297/2012 г., по описа на Административен съд Р. и вместо него е постановено ново по съществото на спора, като е отхвърлено оспорването, предявено по негова жалба срещу заповед № з-3631 от 21 август 2012 г. на директора на ОД на МВР - гр. Р. и същият е осъден да заплати на ОД на МВР - гр. Р. сумата от 300, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Искателят твърди, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са били известни на страната към момента на постановяване на решението. Твърди, че това доказателство е определение № 47 от 05 август 2016 г., постановено по ЧНД № 212/2016 г., по описа на Великотърновски апелативен съд. Прави се искане решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените от него разноски в настоящото извънинстанционно производство. Ответникът по искането за отмяна - директора на Областна дирекция на МВР - Р. е депозирал отговор, с който заявява, че същата е неоснователна, тъй като не са налице сочените от искателя предпоставки на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК и прави искане същата да бъде отхвърлена. С писмения отговор е инкорпорирал претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав като обсъди доводите в искането за отмяна и представените доказателства с него, установи следното: С влязло в сила решение № 526 от 15 януари 2014 г., постановено по адм. дело № 1354/2013 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменено решение № 49 от 10 декември 2012 г., постановено по адм. дело № 297/2012 г., по описа на Административен съд Р. и вместо него съдът е постановил решение по съществото на спора, като е отхвърлил жалбата на Н. П. К. срещу заповед № з-3631 от 21 август 2012 г. на директора на ОД на МВР - Р. за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР, издадена на осн. чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с постъпили данни с писмо вх. № 4881 от 23 февруари 2012 г., по описа на ОДМВР - гр. Р. за допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина - такива по чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. второ, алт. първо от ЗМВР - "използване наличното положение за лична облага", във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата" от страна на полицейския служител. В заповедта е прието, че лицето, в качеството му на държавен служител - полицай, осъществяващ административно-контролна дейност в наряд с полицай Ц. С. Ц. (от същото полицейско структурно звено) по време на полицейска проверка е поискал от водач на МПС - свидетеля със скрита самоличност с идентификационен № 005-РР пари, които не му се следват с думите "не петдесет евро, искам по петдесет евро на тримата, чу ли" и е приел сумата от 150, 00 евро (сто и петдесет евро) при изпълнение на служебните му задължения, свързани с извършване на контрол по ЗДвП. Полицаят е обиждал, отправял е нецензурни думи и е заплашвал свидетеля, че ще вземе свидетелството му за управление, ще конфискува автомобила му, а лицето ще отиде в затвора. Предприел е действия по демонтиране на регистрационните номера на проверявания от него автомобил, както и на другите превозни средства спрени след този на свидетеля, които били с румънски транзитни номера. За посоченото деяние Н. П. К. е привлечен за обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от следовател в СО при СГП - гр. С., от което се установява, че на държания служител - полицай са повдигнати обвинения за описаните по-горе деяния по ДП № 20-П/2011 г., по описа на СГП за умишлени престъпления от общ характер по чл. 302, т. 2 и т. 1, алт. втора, от НК, във връзка с чл. 301, ал. 3, предл. първо от НК, във връзка с предл. първо от чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 387, ал. 1, предл. второ, алт. първа от НК и му е взета мярка за неотклонение "парична гаранция". Дисциплинарното производство е било инициирано след уведомление от Софийска градска прокуратура за повдигнатото обвинение по цитираното досъдебно производство. Дисциплинарно - наказващият орган е ползвал само и единствено доказателствата, събрани в досъдебното производство. Към момента на издаване на заповедта за уволнение, постановяване на решението на Административен съд Р. и постановяване на решението на Върховния административен съд, пето отделение, чиято отмяна се иска, досъдебното производство е било висящо С постановление за частично прекратяване на наказателното производство № 4-2846/2011 г. от 27 януари 2014 г., Софийска градска прокуратура е постановила, че поради неосъществен престъпен състав от страна на Н. П. К. и на колегата му Ц. С. Ц. за престъпления по чл. 387 от НК и чл. 301, ал. 3, предл. първо от НК, образуваното наказателно производство е частично прекратено. На 31 януари 2014 г. с постановление за привличане на обвиняем е изменено обвинението на Н. П. К. На 09 януари 2015 г. е изготвен обвинителен акт по следствено дело № 20-П/2011 г., по описа на Следствен отдел при СГП и същият е внесен в Русенски окръжен съд, за което е образувано НОХД № 20/2015 г. С определение от 15 април 2015 г. състав на Русенския окръжен съд е прекратил съдебното производство по НОХД № 20/2015 г. и е върнал делото на СГС за отстраняване на допуснати в досъдебното наказателно производство процесуални нарушения. На 27 ноември 2015 г. Н. П. К. е сезирал отново Русенския окръжен съд с искане по глава XVI от НПК - за разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия. По това искане е образувано ЧНД № 604/2015 г., също по описа на Русенски окръжен съд, като с определение № 533 от 11 декември 2015 г., постановено по това дело съдът е дал на СГП тримесечен срок за приключване на досъдебното производство по делото. На 29 март 2016 г. СГП издава постановление за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 20-П/2011 г., по описа на СО при СГП, с което спрямо Н. П. К. и друго лице е прекратено наказателното производството на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на обвинението. Н. П. К. е обжалвал това постановление, като с определение № 170 от 16 май 2016 г., постановено по ЧНД № 263/2016 г., по описа на Русенски окръжен съд, наказателна колегия съдът е потвърдил обжалваното постановление на прокурор от СГП. След обжалване на последното определение от страна на Н. П. К. пред Великотърновския апелативен съд е постановено окончателно определение № 47 от 05 август 2016 г., по ЧНД № 212/2016 г., с което е отменето определение № 170 от 16 май 2016 г., постановено по ЧНД № 263/2016 г., по описа на ОС гр. Р. и е изменено постановление на СГП от 29 март 2016 г. за прекратяване на наказателно постановление по ДП № 20-П/2011 г., по описа на СО при СГП, водено за престъпление по чл. 302, ал. 1, т. 1, предл. второ от НК, във връзка с чл. 20, ла. 2 от НК против Н. П. К. и друго лице, в частта относно основанието за прекратяване от чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. първо от НПК - деянието не е извършено. Определението на Великотърновския апелативен съд е влязло в сила на 05 август 2016 г. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, счита, че е налице хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК - налице са нови писмени доказателства, които установяват обстоятелства от съществено значение за делото, които са съществували към момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но по обективни причини не са могли да бъдат известни и не са могли да бъдат представени от страната при решаване на делото. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение с решение № 526 от 15 януари 2014 г., постановено по адм. дело № 1354/2013 г., по описа на Върховния административен съд е отменил решение № 49 от 10 декември 2012 г., постановено по адм. дело № 297/2012 г., по описа на Административен съд Р. и вместо него съдът е постановил отхвърляне на оспорването, предявено по жалба на Н. П. К. срещу заповедта му за уволнение. По време на издаване на заповедта за уволнение и при постановяване на решението, чиято отмяна се иска е било висящо досъдебното производство срещу молителя Н. П. К. за престъпление, осъществено с деянието, което е квалифицирано и като нарушение по ЗМВР. Искателят не е могъл да установи по обективни причини, че не е извършил това деяние, за което му е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер. Доказателствата, събрани в досъдебното производство и привличането на искателя в качеството му на обвиняем за деяние, което е престъпление от общ характер и дисциплинарно нарушение са послужили като основание на дисциплинарно - наказващия орган за налагане на процесното наказание. Представеното с искането за отмяна писмено доказателство е свързано със спора по адм. дело № 1354/2013 год, по описа на Върховен административен съд, тричленен състав, пето отделение, доколкото в него става въпрос за неправомерни действия, извършени от длъжностно лице във връзка с служебните му задължения и според настоящия съдебен състав следва да се приеме като ново писмено доказателство по см. на чл. 239, т. 1 от АПК. Предвид гореизложеното, следва да бъде прието, че по отношение на решение № 526 от 15 януари 2014 г., постановено по адм. дело № 1354/2013 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отменено решение № 49 от 10 декември 2012 г., по адм. дело № 297/2012 г., по описа на Административен съд Р. и вместо него е постановено ново по съществото на спора, като е отхвърлено оспорването, предявено по жалба на Н. П. К. срещу заповед № з-3631 от 21 август 2012 г. на директора на ОД на МВР - гр. Р. са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК и същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да бъдат преценени и новите, представени в настоящето производство обстоятелства и писмени доказателства, относими към законосъобразността на заповед № з-3631 от 21 август 2012 г. на директора на ОД на МВР - гр. Р.. Разноски за настоящото извънинстанционно производство не следва да се присъждат. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, сторените от искателя разноски в производството по отмяна на влязло в сила решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд,