Решение № 6989 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 655/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от СОФАРМА АД, чрез адв. С. Вачев, против решение 22700/07.11.2024 г., постановено по адм. дело 3369/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, подадена против Решение ПО-01-70/28.02.2024 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че административният съд е направил погрешен анализ на събраните по делото доказателства. Излага, че в процесния случай се касае за оборудван тръбен кладенец, който е регистриран още през 2011 г., както и че в заявлението е посочен съответния дебит на количеството вода, което е нужно на дружеството. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и съответно отмяна на оспорения административен акт. Ответната страна Директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, чрез юрк. В. Колчагова, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административният съд е образувано по жалба на СОФАРМА АД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена против Решение ПО-01-70/28.02.2024 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, с което е постановен отказ за издаване на Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения - тръбен кладенец, изграден в м. Липовица в поземлен имот с идентификатор 66888.61.1 по КККР на [населено място], общ. Бобошево, обл. Кюстендил. С оспореното в настоящото производство решение съдът е отхвърлил жалбата на СОФАРМА АД против административния акт. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по заявление вх. РР-07-26/02.08.2022 г., подадено от СОФАРМА АД за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения - тръбен кладенец, изграден в м. Липовица в поземлен имот, собственост на дружеството. Като цел на водовземането е посочено: За питейно - битово водоснабдяване и други цели, наименование на водното тяло Пукнатинни води Влахино-огражденски-малешевско - осоговски метаморфити, място на водовземането: Сондажен кладенец СК-1 изграден в имот 24.2 по плана на [населено място] в м. Липовица, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, дълбочина на кладенеца - 33.50 м., като също така са посочени както параметрите на исканото водовземане, така и обосновката за водовземането - тръбният кладенец ще се използва при необходимост за поливане на зелените площи, пълнене на басейна, при необходимост за питейно-битови нужди и противопожарни нужди. Съгласно Констативен протокол КД-01-421/27.04.2023г., тръбният кладенец е регистриран в регистъра на водовземните съоръжения за стопански цели с 842/21.04.2011 г., има издадено Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи съоръжения 41510334/25.08.2011 г. с краен срок на действие 25.08.2016 г. и в него като дълбочина на кладенеца е посочено 19.6 м. Тръбният кладенец е консервиран през 2011 г., и съответно разконсервиран от служители на Басейнова дирекция Западнобеломорски район през 2022 г. В хода на проверката обаче, при спускане на сондажна камера, е достигнато до дълбочина на кладенеца от 48.7 м. от кота терен. Въз основа на фактическите констатации, изложени в Преценка РР-07-ПР-11/06.02.2024 г. е издадено и оспореното административно решение, с което на основание чл. 61, ал. 5, чл. 52, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 68, т. 4 във връзка с чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 6 от ЗВ е отказано издаване на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения - тръбен кладенец. Отказът е мотивиран с несъответствие с изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 6 ЗВ. Изрично е посочено, че наличието на несъответствия в приложените към заявлението документи не биха оказали влияние върху извършената преценка, поради което и на основание чл. 61, ал. 5 ЗВ не се изисква отстраняване на несъответствията. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената форма, с нужното съдържание, с изложени конкретни фактически и правни мотиви за издаване на акта, без да са допуснати процесуални нарушения. Според решаващия съд безспорно от приетите по делото писмени доказателства е установено, че са констатирани несъответствия с разрешителното за водовземане от подземни води, подаденото заявление и констатираните при проверката обстоятелства. За правилен е приет изводът, че констатираните несъответствия не биха оказали влияние върху извършената преценка, поради което и на основание чл. 61, ал. 5 ЗВ не се изисква отстраняване на същите. Прието е, че установената неясното относно дълбочината и конструкцията на съществуващия тръбен кладенец не позволява да се извърши преценка за спазване на предвижданията на ПУРБ (2016-2021 г.), предвид невъзможността да се определи от кое точно водно тяло се черпи водата, съответно дали е налице смесване на подземните води, което е недопустимо с оглед опазването им. Посочено е още, че СОФАРМА АД не е конкретизирало в подаденото заявление сезонния обем на черпене на водния дебит за съответните нужни, описани в документа. При тези доводи, при проверката по чл. 168 АПК, съдът преценил, че оспореният административен акт е правилен, поради което подадената против него жалба е отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Административният съд правилно е приел, че оспореното Решение ПО-01-70/28.02.2024 г., е издадено от компетентен орган съгласно чл. чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ - директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, при спазване на предвидената от закона форма и съдържание. Неправилен е обаче изводът, че административният акт е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на нарушения на материалния закон. Фактическата обстановка по спора не е изяснена. Административният орган сам е посочил, че не са установени дълбочината и конструкцията на тръбния кладенец, но вместо да пристъпи към изясняване на фактическата обстановка било чрез допълнителна проверка, било чрез даване на задължителни указания на представяне на доказателства, е направил предположение, че е налице неяснота от кое точно водно тяло се черпи вода. Действително, смесването на подземни води е нарушение на чл. 61, ал. 1, б. д от Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, но по преписката няма категорични данни, че такова е налице. Поради това заключението на административния орган реално се основава на предположения. В административния процес не е установено по съответния ред от кое водно тяло се черпи водата. При изясняване на фактите по спора, административният орган е нарушил принципа на служебното начало, прогласен в чл.9 АПК, а съдът е пропуснал да отчете това нарушение. Същото нарушение е допуснато и във връзка с извода, че има несъответствие на заявеното водно количество с целите на водовземането. От решението на административния орган и приложените доказателства не става ясно защо органът счита, че заявените водни количества не отговарят на заявените цели, тъй като фактическата обстановка в тази връзка не е изяснена. По отношение на констатациите, че към заявлението не е представено копие или номер на действащ административен акт, издаден по реда на глава Шеста от ЗООС и/или чл. 31 ЗБР, за одобряване, съответно съгласуване на инвестиционно предложение, за чието осъществяване се иска разрешаване на водовземането, изводите на административния орган и на съда също са неправилни. От една страна, когато не са изпълнени изискванията по чл. 60 ЗВ, органът по ал. 1 уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок до два месеца, съгласно чл. 61, ал. 3 от Закона за водите. Разбира се, изискването на допълнителни документи към заявлението би било необходимо само ако действително е изискуемо наличието на административен акт, издаден по ЗООС или ЗБР. В случая по делото обаче няма данни за значително въздействие върху защитени зони, поради което мотивите на административния орган за необходимостта от такъв акт остават неясни и несъобразени с фактическата обстановка по делото. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като по същество се отмени като незаконосъобразно Решение ПО-01-70/28.02.2024 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, след надлежно изясняване на фактите по спора и подробно мотивиране на административния акт. С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а от страна на касационния жалбоподател разноски не са заявени, поради и което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,