Решение № 10655 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2016 г.

Решение № 10655 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Районен кооперативен съюз - П., седалище и адрес на управление гр. П., ул. "О." №... срещу Решение № 1280 от 17.06.2016 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело № 2979/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Районния кооперативен съюз срещу Акт за прихващане или възстановяване № 5217 от 27.08.2015 г. на орган по приходите в О. П., с който на Районен кооперативен съюз е отказано възстановяването на 20 496,19 лв. данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 1.01.2010 г. - 30.06.2015 г.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Районен кооперативен съюз - П., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел, че процесните имоти подлежат на данъчно облагане като не е обсъдил всички събрани доказателства и не е формирал собствени мотиви. Неправилно е приел, че с включване на процесните имоти в регулационните граници на гр. П. чрез общия устройствен план на О. П. е осъществена промяна на предназначението на имотите. Не е отчел изискването на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), че е необходим подробен устройствен план за имота и промяна на предназначението му. Съдът не е отчел, че по делото е безспорно, че процесните имоти са земеделска земя и предназначението им не е променяно. Позовава се на чл. 20а от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), съгласно който само собственикът на имота може да иска промяна на предназначението му.

По отношение на задължението за такса за битови отпадъци сочи, че съдът неправилно е формирал извод за престиране на услугата. Доказателствата по делото не установяват предоставяне на услугата по отношение на процесните имоти. Сочи, че имотът е земеделски и не генерира никакви отпадъци.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да върне преписката на органа за издаване на акт за възстановяване и прихващане. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Т. Б..

1. Ответникът по касационната жалба - кметът на О. П., не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обоснован е изводът на съда за дължимост на данъка. От представените от общината документи е видно, че процесните имоти са в регулация и за тях е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Представени са и доказателства, че в общината функционира депо за обезвреждане на битови отпадъци.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Районен кооперативен съюз - П. е собственик на:

а) имот № 103078 с идентификатор 56784.533.50, находящ се в местността "Остромила - М. Т.", представляващ нива, IV категория, с площ от 24 029,00 кв. м., съгласно нотариален акт за собственост № 160, том I, рег. № 3030, дело № 523/1999 г.;

б) имот № 103181 с идентификатор 56784.533.54, находящ се в местността "Остромила - М. Т.", представляващ нива, IV категория, с площ от 6 864,00 кв. м., съгласно нотариален акт за собственост № 163, том I, рег. № 3033, дело № 526/1999 г.;

1. На 10.07.2015 г. Районният кооперативен съюз подава декларации по чл. 14 ЗМДТ за двата имота като за имот с идентификатор 56784.533.50 декларира отчетна стойност 297 850,00 лв., а за имот с идентификатор 56784.533.54 - 85 082,00 лв. За двата имота са открити партиди 6609F125745 и 6609F125747.

1. На 28.07.2015 г. Районният кооперативен съюз подава възражение за недължимо платени данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за имотите с идентификатори 56784.533.50 и 56784.533.54.

1. На 17.08.2015 г., с Резолюция № 15СГ324, началникът на отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" в О. П. възлага проверка на Районния кооперативен съюз за задълженията по данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2015 г.

1. На 24.08.2015 г. Районен кооперативен съюз подава заявления с искане за закриване на данъчните партиди на имоти с идентификатори 56784.533.50 и 56784.533.54, поради продажба на имотите - нотариален акт № 171, том IV, рег. № 4333, дело № 644/2015 г.

1. На 27.08.2015 г., орган по приходите в О. П., издава Акт за прихващане или възстановяване № 5217, с който отказва възстановяването на 20 496,19 лв. Органът приема, че:

а) С. З. № 10-ОА-1954 от 2.09.2010 г. кметът на общината включва в регулационните граници на гр. П. територията на кв. "Остромила - Беломорски", район Южен с посочени граници;

б) С Решение № 419 от 4.11.2010 г. по Протокол № 30 Общински съвет П. одобрява план за регулация и застрояване на кв. "Остромила - Беломорски", гр. П.;

в) По плана за регулация и застрояване:

имот с идентификатор 56784.533.50 е включен в урегулиран поземлен имот I-1030078, кв. 80, отреден за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности и в урегулиран поземлен имот I-1030078, кв. 82, отреден за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности и улична регулация;

имот с идентификатор 56784.533.54 е включен в урегулиран поземлен имот IХ-1030181, кв. 83, отреден за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности и в урегулиран поземлен имот II-1030181, кв. 83, отреден за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности и улична регулация, кв. 83.

г) По данъка върху недвижимите имоти:

двата имота са такива по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, Районният кооперативен съюз е лице по чл. 11 ЗМДТ, данъчната оценка на имотите е съответно 701 454,60 лв. за имот с идентификатор 533.5. и 200 373,90 лв. за имот с идентификатор 533-54; дължимият за периода 1.01.2010 г. - 30.06.2015 г. данък върху недвижимите имоти е определен правилно;

д) По таксата за битови отпадъци:

двата имота попадат в границите на районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци определени със заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; размерът на таксата е определен съобразно решенията на общинския съвет; за периода лицето не е подало декларация по чл. 19, ал. 1 и 2 и по чл. 19в, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. П. (Наредбата); задължението за такса битови отпадъци е определено правилно.

1. На 30.10.2015 г., с Решение № 9, кметът на О. П., потвърждава Акт за прихващане или възстановяване № 5217.

1. В хода на съдебното производство съдът приема:

а) Заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която изчислява размера на дължимите данък и такса;

б) Заключение на съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че

действащият подробен устройствен план за територията, на която се намират двата имота е одобрен с Решение № 419 по Протокол № 30 от 4.11.2010 г. на Общински съвет П., обнародван в Д. вестник, бр. 96 от 7.12.2010 г.; не са установени заявления за промяна на предназначението на имотите;

IV. Първоинстанционното съдебно производство:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният Акт за прихващане или възстановяване № 5217 е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

По отношение на задължението за данък върху недвижимите имоти съдът приема, че процесните имоти попадат в строителните граници на гр. П., определени с Общия устройствен план на града, приет с Решение № 375 по Протокол № 16 от 5.09.2007 г. на Общинския съвет - П. и с оглед на това са в първата група имоти, включени в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Неоснователни счита доводите на Районния кооперативен съюз, че процесните имоти са земеделски земи, тъй като са включени в строителните граници на населеното място, не се считат за земеделски по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), не са включени в горския фонд, не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия. С оглед на това приема, че оспореният акт в частта досежно задължението за данък върху недвижимите имоти е законосъобразен.

По отношение на задължението за такса за битови отпадъци съдът приема, че процесните имоти попадат в границите на районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа. Доказано е и фактическото предоставяне на услугите с оглед на многобройните доказателства по делото и заключенията на двете експертизи, които са "прегледали" и "проверили" "всички приложени по делото документи", в т. ч. е извършен оглед на място и са описани "всяка една заповед на кмета на О. П.". Съдът приема, че по делото няма доказателства за предприети от Районния кооперативен съюз действия за освобождаване от такса. Въз основа на това прави извод за законосъобразност на оспорения акт досежно задължението за такса за битови отпадъци.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на обжалваното съдебно решение сочат, че спорът по делото е за приложимостта на материалния закон.

1. По задължението за данъка върху недвижимите имоти:

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ териториите в страната са седем категории: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. В чл. 8 ЗУТ законодателят е регламентирал конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат. Следователно всеки един поземлен имот в страната попада поне, с оглед на чл. 7, ал. 2 ЗУТ, в една от установените седем категории територии и има поне едно от предвидените в чл. 8 ЗУТ конкретни предназначения.

От така съществуващите на територията на страната категории територии, на които са разположени поземлени имоти с конкретно предназначение, за целите на данъчното облагане законодателят е приел за релевантно само предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Имотите с предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ могат да бъдат в урбанизирана територия, т. е. в населени места и селищни образования, но могат, с оглед на чл. 8, т. 1 ЗУТ, да бъдат и отделни поземлени имоти извън тях. Именно поради това законодателят е обособил две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение. Първата група са поземлените имоти, които попадат в строителните граници на населените места и селищните образования. Втората група са поземлените имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образования. Но и за двете групи поземлени имоти е налице изискването да имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Конкретното предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ се установява с подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 във вр. чл. 108, ал. 1 ЗУТ.

Безспорно е, че поземлените имоти в строителните граници на населените места, т. е. в урбанизирана територия, трябва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Но определеното с подробния устройствен план предназначение на един поземлен имот не значи, че това предназначение е фактически осъществено. Подробният устройствен план е предвиждане, а не нареждане за незабавно изпълнение на установеното в него предназначение на имота, т. е. планът е правна възможност, която се реализира тогава, когато собственикът реши, а той може и никога да не реши да реализира възможността.

Освен предвижданията на плана, които могат да се, но могат и да не се реализират, налице е и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен от предвиденото по плана. Именно поради това законодателят с изменението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ от 2011 г. постави и допълнителния критерий за определяне на облагаемост на имотите - да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. По отношение на земеделските земи това изменение бе съпроводено с въвеждането на срочност на действието на решението за промяна на предназначението на земеделските земи. Съгласно чл. 24, ал. 3, т. 2 и 3 ЗОЗЗ решението губи действие ако в тригодишен срок от влизането в сила на решението не е поискано издаването на разрешение за строеж за обекта или в шестгодишен срок изграждането на обекта не е започнало. Следователно, право на собственика е да реши кога и дали да промени предназначението на земеделска земя, която попада в строителните граници на населеното място и има по подробен устройствен план предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Но едва тогава, когато и двете кумулативни предпоставки са осъществени - имотът има предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и предназначението на земята е променено, той става годен за данъчно облагане обект.

От доказателствата по делото е безспорно, че процесните имоти са по характеристика земеделска земя - в нотариалните актове те са посочени като IV категория земеделска земя. Имотите безспорно попадат в строителните граници на гр. П.. Съгласно отреждането на влезлия в сила подробен устройствен план за местността "Остромила - Беломорски" устройствената зона, в която попадат двата имота, е жилищна, а конкретното им предназначение е за жилищно строителство, за обществено обслужващи дейности и за улица. Това конкретно предназначение, безспорно е предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ.

Следователно, устройственият статус на имотите безспорно сочи, че по отношение на тях са налице първите две от трите кумулативни предпоставки на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, които определят облагаемост на имот с данък върху недвижимите имоти - имотът попада в строителните граници на населено място и за него е налице установено с подробен устройствен план конкретно предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ.

Но за да са процесните имоти облагаеми с данък върху недвижимите имоти обекти трябва и земята да е с променено предназначение.

От доказателствата по делото е безспорно, че процесната земеделска земя не е със сменено предназначение - не е проведена процедура по реда на чл. 17 и сл. ЗОЗЗ нито от касатора, нито от О. П.. Следва да се посочи, че съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗОЗЗ само собственикът на земеделската земя може да иска промяна на предназначението й. Дали собственикът на процесната земеделска земя - обособена в процесните имоти, ще проведе или няма да проведе процедура за промяна на предназначението на земята е въпрос на лична негова преценка, която не зависи от никакви административни органи.

С оглед на безспорния по делото факт, че земята на процесния имот не е с променено предназначение за имота не е налице третата от кумулативните предпоставки на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - не е променено предназначението на земята, а то се изисква по силата на специалния закон, защото става въпрос за земеделска земя. Това прави мотива на органа за определяне на процесния имот като подлежащ на облагане с данък върху недвижимите имот противоречащ на материалния закон.

Първоинстанционният съд, като приел за законосъобразен оспорения акт в частта за данъка върху недвижимите имоти неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му в тази част е неправилно.

1. По задължението за такса за битови отпадъци:

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл. 11 ЗМДТ са собствениците и лицата с учредено право на ползване на облагаеми с данък недвижими имоти. Тъй като процесният имот не е облагаем с данък недвижими имоти собственикът му не е задължено за данъка лица, което значи, че не е задължено и за такса за битови отпадъци лице.

Всички доводи на съда, свързани с дължимостта на таксата за битови услуги са неотносими към конкретния правен спор, защото собственикът на процесния имот не е задължено за таксата лице.

С оглед на горното, крайният извод на съда за законосъобразност на оспорения акт в частта досежно задължението за таксата за битови отпадъци, противоречи на материалния закон и е неправилно.

Видно от изложеното изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения Акт за прихващане или възстановяване № 5217 е неправилен, противоречащ на материалния закон. Това прави обжалваното решение неправилно. Съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Оспореният акт като материално незаконосъобразен следва да бъде отменен. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът след като отмени акта следва да върне преписката на органа по приходите със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закон изложени по-горе, съобразно чл. 160, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Понеже административното производство е започнало по искане на касатора съдът, с оглед на § 2 ДОПК във вр. с чл. 228 във вр. с чл. 174 АПК, следва да определи срок за произнасяне. Същият съдът определя на един месец от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди О. П. - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на Районния кооперативен съюз - П. направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 50,00 лв. и 25,00 лв. държавна такса, 24,90 лв. такса за преписи, 600,00 лв. за възнаграждение на вещите лица и 1 144,88 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд