Решение № 1195 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2007 г.

Решение № 1195 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ГПК обн. Д. в. бр. 59/2007 г. в сила от 01.03.2008 г. Д. К. С. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № П* от 31.05.2007 г. по гр. д. № 80/2007 г. по допускане на делбата. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответницата Й. И. З. изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Производството е за делба във фазата по допускането. Искът е предявен от Й. И. З. против бившия й съпруг Д. К. С. за делба на имоти, построени по време на брака в пететажната жилищна сграда със сутерен, построена в УПИ XIV-340 кв. 159 по плана на гр. Б., ул. "Гладстон" 33: магазин № 1 с площ от 8.62 кв. м. при съседи изток-склад 2, запад -магазин 2, север-коридор, юг-калкан, отдолу-сутерен, отгоре апартамент на първи жилищен етаж със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, апартамент № 5 в същата сграда на петия жилищен етаж и ателие № 1, тип "Мезонет" на терасовидния етаж. Бургаският окръжен съд е отменил решението на Бургаския районен съд № 2* от 14.12.2006 г. по гр. д. № 2861/2005 г. и е допуснал делба при равни права на двамата съделители. Въззивният съд е приел, че сградата, в която се намират делбените имоти е построена по време на брака на страните върху дворно място, идеална част от което е била лична собственост на Д. С. Строежът е започнал по време на брака и е завършен в груб вид преди развода като по правилото на чл. 92 ЗС обектите са придобити от собственика на терена в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19, ал. 1 СК, с прекратяването на която всеки от съпрузите е придобил в обикновена съсобственост по * ид. ч. на основание чл. 27 СК. Решението е валидно и допустимо, но по същество е незаконосъобразно - отменително основание чл. 218б ал. 1 б."в" ГПК (отм.). Основателен е доводът на касатора, че построяването на сградата в груб строеж по време на брака не е факт с правно значение за правата на ищцата Й, след като съсобствеността е прекратена с договор за доброволна делба, сключен след развода между съпрузите. Съгласно ПВС 5/1972, т. 2 недвижимите и движимите вещи и права върху вещи съпрузи, ако придобиването е станало, докато трае бракът като този момент следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Пак със същото постановление в т. 4 е разяснено, че се включва в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг макар да не е било уредено право на строеж в полза на другия съпруг. Това разрешение се отнася само за случаите, когато целият терен е лична собственост, защото само тогава съпругът ще придобие изцяло собствеността върху изградените самостоятелни обекти по правилото на чл. 92 ЗС. Притежаването на собственост на сграда, отделно от земята се допуска по чл. 63 ЗС, но за да възникне суперфициарна собственост е необходимо изграденият обект да има самостоятелно предназначение. При изграждане на постройка в съсобствен имот, съпругът не придобива отделна вещ, а определен обем права в съпритежание с трети лица. А щом като придобитото по време на брака не е самостоятелен обект, според разясненията на TP 44/1971 г. съответната идеална част от построеното ще остане лична собственост на съпруга на основание чл. 20 СК. При съсобствен терен, по приращение всеки от съсобствениците придобива само съответна идеална част от построеното, а ако се извърши делба - другата част ще се получи чрез изкупуване на дяловете на съсобствениците. В случая въззивният съд е смесил двете презумпции на чл. 92 ЗС и чл. 19, ал. 3 СК без да съобрази, че съпругът - нетитуляр може да придобие права само доколкото другият съпруг придобие собственост по време на брака. Не може да възникне съпружеска имуществена общност върху имот или идеална част от имот, която е придобита след като бракът е прекратен, защото в този случай чл. 19 СК не намира приложение. Дори и при правната конструкция възприета от въззивния съд с приложението на чл. 19 СК за трите имота, включително и за частите от тях извън обема на идеалната част от мястото, която е била лична собственост на съпруга, извършената делба би била нищожна поради неучастие на съсобственик на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и не може за служи като титул за собственост на ищцата. С оглед на изложеното въззивното решение като незаконосъобразно следва да се отмени на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и делото да се реши по същество от ВКС при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) като искът за делба се отхвърли поради липса на съсобственост. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение