Решение № 11472 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 344/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните (с предишно наименование Министър на земеделието) срещу Решение 7032/23.11.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 5693/2022 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от Закона за горите през периода 2003-2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението, преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им (наричан за краткост Списъка), одобрен от министъра на земеделието и храните на основание § 3, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ), обнародван в Държавен вестник (ДВ) бр. 58/29.07.2011 г., В ЧАСТТА МУ относно вписването на имоти: част от имот 000243, частта обхващаща: имот 002122 и имот 002123, включени в списъка под 15 (подточка/ред 1-ви, 3-ти и 4-ти), част от имот 00231, включен в списъка под 23 (подточка/ред 2-ри), и Министерството на земеделието е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон. Цитира съдебна практика, според която списъкът по § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ, в който е включен поземленият имот на заявителя, представлява индивидуален административен акт по отношение на всеки собственик на имот, включен в същия и за него се прилага редът по АПК, че административният орган не може сам да преразгледа и отмени административния акт, че за имоти, които са били с променено предназначение преди датата на обнародване на § 3 ПЗР на ЗГ, не се прилага разпоредбата на § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ. Излага съображения, че са били налице всички законови предпоставки за издаването на списъка и че същият е влязъл в законна сила. Счита, че до отмяната на списъка и заличаването на поземления имот от същия, за този имот се прилагат ограниченията по § 3 от ПЗР на ЗГ. Излага съображения, че съдът неоснователно е прогласил нищожността на Списъка, тъй като не са налице такива пороци на административния акт, които да водят до неговата нищожност. Моли обожаваното решение да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Воденичарова. Ответникът по касация В. Илиева оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова и адв. Димитров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено от съд, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт. Решението е издадено в писмена форма и е подписано от съдията, който го е постановил. Отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - постановено е по допустима жалба подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Решението съответства на материалния закон. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото от фактическа страна е установено, че В. Илиева е собственик на имоти включени в процесния списък публикуван в ДВ бр. 58/29.07.2011 г., а именно: част от имот 000243, частта обхващаща: имот 002122 и имот 002123, включени в списъка под 15 (подточка/ред/ 1-ви, 3-ти и 4-ти) и част от имот 000231, включен в списъка под 23 (подточка/ред 2-ри), като същите са придобити въз основа на нотариални актове за покупко-продажба, от лица които от своя страна, респ. последните от други продавачи, са ги придобили въз основа договор за замяна 311/12.07.2005 г. на недвижим имот от Национално управление на горите (НУГ), относимо за първите три имота. В. Илиева придобива поземлените имоти, които преди това са придобити от други лица от държавата в резултат на замени с имот, държавна собственост. Със Заповеди 314/18.12.2007 г., 313/18.12.2007 г., 315/18.12.2007 г. и РД 49-250/10.07.2007 г. същите имоти - гори и земи, са изключени на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 4 ЗГ от горския фонд за жилищно строителство и апартаментен комплекс, съгласно ПУП и са определени цените за изключване на всеки от имотите от горския фонд. От представените платежни нареждания съдът е установил, че са заплатени дължими суми по цитираните заповеди за изключване от горския фонд. Съдът е посочил, че ответникът не оспорва тези факти, доколкото процесните имоти са описани в Списъка като такива на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, чиито законни права и интереси непосредствено се засягат от процесния Списък в обжалваната му част, тъй като собствените му имоти са включени в него, като търсената нищожност не се ограничава във времето. Правилно, след анализ на проявните форми на незаконосъобразността на един акт и на разпоредбата на § 3, ал. 1 и ал. 4 ПЗР на ЗГ, в сила от 08.03.2011 г., решаващият съд е приел, че Списъкът е издаден от компетентен орган, действащ по заместване и не е налице нищожност поради материална некомпетентност. За да приеме това, решаващият съд се е позовал на представените по делото доказателства придружителни писма ИАГ 12628 от 4.04.2011 г., ИАГ 19620 от 8.06.2011 г. Списъкът е одобрен на 07.06.2011 г. от заместник министър Ц. Димитров, заместващ министъра на земеделието и храните по силата на Заповед РД-09-412/06.06.2011 г., по време на отсъствието му на 07.06.2011 и 08.06.2011 г. Правилно съдът е приел, че Списъкът е издаден в изискуемата писмена форма и обнародван в ДВ бр. 58/2011 г. при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно е приел, че искането за обявяване на нищожност е обосновано преди всичко в твърдения за липса на законово основание, тъй като по отношение на собствените имоти на г-жа Илиева е неприложима нормата на § 3, ал. 1 ПЗР на ЗГ, поради това че предназначението на имотите било променено преди влизане в сила на закона. Правилни и съответни на доказателствата по делото и на закона са съображенията на решаващия съд, че видно от разпоредбата на § 3, ал. 4, вр. ал. 1 ПЗР на ЗГ в списъка е следвало да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. Правилно е посочил, че имотите на жалбоподателя (сега ответник по касация) са включени в списъка в нарушение на изричната норма на § 3, ал. 1 ПЗР на ЗГ. Предназначението на имотите е променено преди 29.07.2011 г. Съответен на нормативната уредба е изводът на решаващият съд, че издателят на акта недопустимо е разширил обхвата на списъка спрямо правното основание, на което последният е издаден. Налице е пълна липса на условията, визирани в приложимата правна разпоредба на § 3, ал. 1 ПЗР на ЗГ. Компетентният орган е издал списък по § 3, ал. 4, разпореденото с който не съвпада като краен резултат с нормативно предвиденото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че не са налице условия за обявяване на списъка в обжалваната му част за нищожен. В случая е налице съществено нарушение на материалния закон, което обосновава извод за нищожност на акта. Включването на процесните имоти в Списъка е лишено от законова опора. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касация следва да се уважи в доказан по делото размер 9 600.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 228 АПК. Възражение за прекомерност от страна на касатора не е направено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение