Решение № 7905 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 58/2012 г.

Решение № 7905 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 58/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Магик" ООД, гр. Русе, представлявано от управителя Магдалена Николова Стоянова, чрез процесуалния представител адв. Пенка Бакалова, срещу решение № 2622/9.11.2011 г. по адм. д. № 3137/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 191100189/2.05.2011 г., издаден от орган го приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 471 от 15.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния РА в обжалваната част. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, не е изразил становище по жалбата. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № 191100189/02.05.2011 г., издаден от орган го приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 471 от 15.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, досежно извършеното прихващане на определени задължения по РА № 271004973/17.01.2011 г., представляващи ДДС главница в размер на 8 294.20 лв. за м. 02.2009 г., ДДС лихва в размер на 246.45 лв., начислени върху това задължение до 2.05.2011 г. и ДДС лихва в размер на 88 845.14 лв. за д. п. м. 02.2009 г. За да отхвърли жалбата на "Магик" ООД, административният съд се е позовал на обстоятелството, че определените с РА № 271004973/17.01.2011 г. задължения за ДДС и лихви не са заплатени нито в срока за доброволно изпълнение, нито до датата на издаване на процесния РА № 191100189/2.05.2011 г. Предвид това, съдът е приел, че към датата на издаване на последния е бил налице изпълнителен титул, подлежащ на принудително изпълнение и извършеното прихващане е при спазване на материалния закон. Решението е правилно. Между страните не е имало спор, че ревизираното дружество правилно е декларирало ДДС за възстановяване, както и че с РА е извършено прихващане на общо 17 вида установени задължения, но предмет на развилото се конкретно административно и съдебно производство са последните три. Тези задължения са с предмет ДДС за внасяне за данъчен период м. 02.2009 г. и съответните му лихви и същите са определени с друг РА с № 271004973/17.01.2011 г. Административният съд правилно е приел за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, което всъщност се поддържа и в рамките на настоящото касационно производство, а именно, че посоченият РА не представлявал годно изпълнително основание - безспорно и изискуемо вземане на държавата, тъй като изпълнението на РА № 271004973 от 17.01.2011 г. било спряно, съответно било осуетено принудителното изпълнение от страна на приходната администрация. Даденото тълкуване на материалния закон от страна на първоинстанционния съд при решаване на основния спорен въпрос по делото е правилно. Един от способите за погасяване на публичните задължения е чрез прихващане - чл. 168, т. 2 от ДОПК. Подлежащите на прихващане суми са регламентирани в чл. 128, ал. 1 от същия кодекс, според който недължимо платени суми или събрани суми за данъчни, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция по приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Изпълнението на ревизионния акт е посочено в чл. 127 от ДОПК, като според алинея първа установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а според алинея втора след изтичането на срока по алинея първа ревизионния акт подлежи на предварително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби следва изводът, че определените с ревизионния акт публични задължения подлежат на изпълнение, т. е. същите са изискуеми по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК и с тях може да бъде извършено прихващане. В случая определените с РА № 271004973/17.01.2011 г. задължения за ДДС и лихви не са заплатени в срока за доброволно изпълнение, нито до датата на издаване на процесния РА. Действително, както обосновано е приел съдът, от дружеството не са представени доказателства за извършено плащане, нито са наведени такива твърдения, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е опровергано съдържанието на данъчноосигурителната сметка, в която фигурират като дължими и неплатени задължения за ДДС и лихви по РА № 271004973/17.01.2011 г., предмет на процесното прихващане. При липса на доброволно изпълнение, РА представлява годно основание за принудително изпълнение, поради което и извършеното прихващане на 2.05.2011 г. от органите по приходите е в съответствие с материалния закон и настъпилите след това обстоятелства не могат да рефлектират върху него. Ето защо и постановеното с определение № 2765/18.05.2011 г. спиране на изпълнението на РА № 271004973/17.01.2011 г. отново има действие само занапред, като именно след 18.05.2011 г. органите по приходите и публичният изпълнител не могат да предприемат действия по принудително събиране на вземанията. Спирането на изпълнението на РА от съда няма обратно действие и направените до този момент действия по изпълнението на РА - доброволно и принудително- запазват правната си сила. Доводите в противната насока, поддържани от касатора, са неоснователни и не могат да бъдат споделени. По изложените мотиви следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,