Решение № 13415 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 153/2015 г.

Решение № 13415 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 153/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Константин Мариус Ботушаров срещу решение № 2388/22.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1178/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № К-200/27.03.2014 г. на ВНД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна (ОД на МВР). Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се съдържат твърдения, че съдът неправилно е преценил издадения административен акт като съответстващ на чл. 229, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМРВ, отм.), поради липсата на задължителни реквизити в него. Изложени са и доводи, че по делото не е взето предвид образуваното досъдебно производство, независимо, че описаното в заповедта деяние покрива и състави от Наказателния кодекс. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. Не претендира разноски. Ответникът - директор на ОД на МВР - Варна, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2388/22.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1178/2014 г. АС - Варна е отхвърлил оспорването на Константин Мариус Ботушаров срещу заповед № К-200/27.03.2014 г. на ВНД Директор на ОД на МВР - Варна, с която на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм. ДВ, бр. 60 от 22 юли 2014 г.) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "младши полицейски инспектор" в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Второ РУП при ОД на МВР - Варна, считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна административният съд е приел за установено, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в извършени действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Фактическите действия, за които е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" са осъществени на 01.03.2014 г. в гр. Варна, около 22,20 часа, след употреба на алкохол (1,76 промила на хиляда), в извън работно време, по време на ползване на платен годишен отпуск, в цивилно облекло, заедно с полицай Христо Врангелов и се свеждат до това, че Константин Ботушаров се е опитал да отвори автомобил, в който е имало три жени, без да има основания за това, като за целта е препречил пътя на лекия автомобил, започнал е да блъска по тавана и прозореца, да дърпа задната му дясна врата в опит да я отвори. Първоинстанционният съд е приел, че Константин Ботушаров е извършил тези действия като се е държал агресивно, заплашвал е и е обиждал трите лица в автомобила, упражнил е и физическа сила. Не е налице спор, че по същия повод е образувано и досъдебно производство. Първоинстанционният съд е направил извод, че Ботушанов е извършил тези деяния, които са станали достояние, както на служители на МВР, така и на голяма група от граждани, присъствали на място, а освен това случаят е отразен в интернет публикации, респективно държавният служител не е опазил доброто име на институцията, в която работи. Прието е, че извършеното съставлява деяние, уронващо престижа на службата, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - нарушение на т. 7, т. 8 и т. 9 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Административният съд е обосновал извод, че по отношение оспорената пред него заповед не е налице нито едно от основанията за отмяна смисъла на чл. 146 от АПК, защото е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма и процедура, при наличието на фактическите и правни основания за издаването й. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за порок на административния акт относно формата му и липсата на задължителни реквизити, които неправилно не са били констатирани от решаващият съд. АС-Варна е обсъдил същите доводи и обосновано е достигнал до правилен извод за липса на сочените нарушения.. От приложената към делото заповед, предмет на производството пред първоинстанционния съд е видно, че тя съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.) - посочени са извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Отделно от това, следва да се отбележи, че съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР (отм.) функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарно-разследващия орган. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарно-разследващия орган. Видно от обобщената справка и становище относно наличието на основания за налагане на дисциплинарна отговорност, изготвени от дисциплинарно разследващия орган, които са цитирани в обжалваната заповед, извършените нарушения и данните за извършителя, мястото на извършване, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, са обобщени в съответствие с императивната норма на специалния закон подробно в рамките общо на 15 страници. Следователно оспорената пред АС-Варна заповед съдържа всички необходими реквизити, налице е и позоваване на изготвени предварително други документи, в които всяко от отделните съображения е доразвито в изключително подробен вид и без противоречие с основания текст на заповедта. В атакуваната пред първата инстанция заповедта изрично е посочено, че при определянето на вида и размера на наказанието дисциплинарно наказващият орган е взел предвид и обсъдил обстоятелствата по чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.), а именно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При издаване на оспорената заповед не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, установени в специалния закон и правилника за неговото приложение. Анализът на извършените процесуални действия от дисциплинарноразследващият и от дисциплинарнонаказващият орган, осъществен от решаващият съд е в съответствие със събраните по делото доказателства и е довел до законосъобразния правен извод, че не са допуснати процесуални нарушения. В този смисъл направеното в касационната жалба оплакване се явява неоснователно. Неоснователно е и твърдението на касатора относно преценката на съда за изпълнение на изискването на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР (отм.) от страна на дисциплинарно наказващия орган, а именно, че не са събрани и оценени всички доказателства по дисциплинарното производство. Касационният жалбоподател твърди, че не е бил запознат със съдържанието на образуваното досъдебно производство като същото не е взето предвид и от АС-Варна. Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.) държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Обстоятелството, че за определено деяние извършителят може да не понесе наказателна отговорност, не изключва неговата дисциплинарна отговорност. В този смисъл са и мотивите на ТП № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС и трайно установената съдебна практика. Направената от решаващият съд съвкупна преценка на доказателства съставлява преценка на приобщените данни по административната преписка, свидетелски показания и данните, станали повод за образуване на дисциплинарното производство срещу служителя. От събраните в административното производство доказателства, които са приети като доказателства, обосновано АС - Варна е направил извод, че се установяват достатъчно факти и обстоятелства за ангажираната дисциплинарна отговорност на държавния служител. Незапознаването изрично на служителя с материалите по наказателното производство, правилно е преценено от съда, че не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на защита в дисциплинарното производство. Изрично следва да бъде посочено, че дисциплинарното наказание е наложено поради извършени фактически действия от жалбоподателя, които представляват нарушения на Етичния кодекс, а не поради образуване на досъдебно производство за същите обстоятелства. В този смисъл основните съображения и на решаващия съд са по повод тези фактически установявания, а не за фазата, на която се намира производството по Наказателния кодекс. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на постановения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като са събрани доказателства за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Следователно и касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Ответникът не е направил разноски пред настоящата инстанция, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 400.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение