Решение № 14705 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2010 г.

Решение № 14705 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Овергаз Изток" АД (универсален правоприемник на "Ямболгаз 92" АД), представлявано от юрк. Николов, срещу решение № 5930 от 5.05.2010 г. на първо отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 15212 от 2009 г.. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на публично държавно вземане № УДВ-13 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с който е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси за отчетните 2005 и 2006 г.. Сочи се в жалбата, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано; постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател сочи, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 170 и 171 от АПК, като съдът е възложил доказателствената тежест на жалбоподателя, а не на административния орган, както и че служебно не е назначил служебно вещо лице, след като не е имал специални знания за преценка; в нарушение на материалния закон съдът не е съобразил, че не всички приходи по годишния финансов отчет представляват разходи за регулаторна дейност по лицензията, поради което и лицензионните такси следва да бъдат изчислявани само върху стойността на приходите от посочената в закона лицензионна дейност, но не и върху нелицензионната дейност на дружеството. Твърди също така, че е допуснато нарушение на чл. 37 и 38 във връзка с чл. 29, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Желае се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество, като се отмени обжалваният административен акт, както и алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез пълномощника - юрк. Кованджиев, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи, че с чл. 28, ал. 2 от ЗЕ се регламентират размерът на таксите, редът и сроковете за заплащането им с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на комисията. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е частично основателна - в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил всички относими към спора доказателства и доводи на касационния жалбоподател. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд - I колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на "Овергаз Изток" АД срещу акт за установяване на публично държавно вземане под № УДВ-13 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, с който на дружеството е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси и лихви за забава за отчетните 2005 и 2006 г.. Първоинстанционният съд е намерил, че оспореният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалноправните норми и административнопроизводствените правила по аргумент от чл. 146 от АПК, като в съответствие с чл. 29, ал. 3 от Закона за енергетиката годишната лицензионна такса се начислява на базата на "разходи за регулаторната дейност по лицензията", а жалбоподателят от своя страна не е спазил разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ - непосочвайки приходи по други видове регулирани дейности съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии: № Л-152-08 от 17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-152-12 от 17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" на територията на община Ямбол; респективно в годишния му финансов отчет не са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на изискванията по чл. 3, ал. 2, т. 2 от тарифата. Също така съдът е приел, че при липса на отделна счетоводна отчетност на дружеството по отношение на приходите на дружеството за процесните години е необходима проверка в счетоводството му, за което са необходими специални знания, но в съдебно заседание от 06.04.2010 г. жалбоподателят чрез процесуалния си представител е заявил, че разполага с други доказателства в подкрепа на твърденията си. Прието е, че при издаването на акта са спазени изискванията на чл. 29, ал. 3 от ЗЕ и е определена такса в размерите, предвидени в тарифата, поради което съдът е отхвърлил жалбата. От доказателствата по делото се установява, че предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е акт за установяване на публично държавно вземане под № УДВ-13 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, с който на "Овергаз Изток" АД като универсален правоприемник на "Ямболгаз 92" АД е признато публично държавно вземане от годишни лицензионни такси за отчетните 2005 и 2006 г. общо в размер на 4342,79 лв. и лихва за забава, приет на заседание на ДКЕВР от 26.10.2009 г.. Процедурата по издаване на акта е започнала с решение на комисията по т. 3.15 от протокол № 86 от 06.07.2009 г. във връзка със събирането на годишни такси за издадени лицензии в зависимост от извършената лицензионна дейност по чл. 29, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ по чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР. В производството е установено, че с решение № Л-152 от 17.12.2004 г. на ДКЕВР на "Ямболгаз-92" АД, чийто правоприемник е жалбоподателят, са издадени две лицензии - № Л-152-08 от 17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-152-12 от 17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" на територията на община Ямбол. При издаването на акта са взети предвид изготвените от дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР справки за размера на годишните такси за 2005 и 2006 г. и начислените такива, но частично неиздължени - базирани на годишните финансови отчети за съответните години, като общият размер е определен на 4342,79 лв. и е начислена лихва върху остатъка на неплатена годишна вноска и лихви за просрочие върху съответните главници. Административният орган е приел, че дружеството не е спазило изискването по чл. 37 от ЗЕ, като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в годишния финансов отчет (ГФО) не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от тарифата. По тези съображения ДКЕВР е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми - по 2000 лв., дължими за всяка лицензия, и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно ГФО за предходната година. Прието е от административния орган, че годишните такси се дължат върху годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност в пълен размер, от които не се приспадат разходите по чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и се определя въз основа на ГФО и отчетната информация по видове дейности по чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. С жалбата против акта за установяване на публично държавно вземане на ДКЕВР "Овергаз Изток" е оспорил законосъобразността на начислените годишни такси по предоставените две лицензии, като се е позовал на чл. 29, ал. 3 от ЗЕ, както и че се изчислява на базата на "разходи за регулаторната дейност по лицензията", в конкретния случай по дадените две лицензии: "разпределение на природен газ" - § 1, т. 49 от ЗЕ, и "снабдяване с природен газ" - § 1, т. 16 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ). Жалбоподателят е твърдял, че неправилно е избрана основа, върху която се изчислява задължението за такса, като са включени не само приходите от лицензионната дейност, но и приходи от други нелицензирани дейности на дружеството през този период, поради и което като резултат - неправилно са определени таксите. При тези фактически установявания съдът неправилно е приел, че в съответствие с чл. 29, ал. 3 от ЗЕ годишната лицензионна такса се начислява на база "разходи за регулаторната дейност по лицензията". С чл. 29, ал. 3 от ЗЕ са определени видовете такси и тяхното предназначение, но не се определят на базата на "разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година", които са в полза на ДКЕВР, а определянето им се извършва в зависимост от вида на извършваната дейност от лицензианта и се диференцират по критерии по Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР (чл. 29, ал. 5 от ЗЕ). Следователно "разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година" не могат да са база за определяне на таксите, каквито доводи и изводи се правят, а се определя същността на годишната такса, която не е свързана с разходите на лицензианта, а е предназначена за разходите по регулаторната дейност на органа. Съдът е приел, че "от годишните счетоводни отчети се установява, че дружеството не е спазило разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ, като не са посочени приходи по други видове регулирани дейности съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респ. в годишния му финансов отчет не са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на изискванията по посочената тарифа, съответно на чл. 3, ал. 2, т. 2 от нея", но също така е приел, че при липсата на отделна счетоводна отчетност следва да се приеме, че по отношение на приходите на дружеството за процесните години е необходима проверка в счетоводството му, за което са необходими специални знания. Въпреки признатата необходимост от специални знания във връзка с воденето на счетоводството на дружеството съдът в съдебно заседание от 06.04.2010 г. е приел, че след като дружеството жалбоподател чрез процесуалния представител юрисконсулт Владислав Николов е заявило, че не желае да се изслушва съдебно-счетоводна експертиза, такава не е назначена. В съответствие с чл. 37 от ЗЕ - ал. 1 - "Енергийните предприятия организират и водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени", като правилата за водене на разделното счетоводство, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ "Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията: 1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности". В съответствие с чл. 29, ал. 5 от ЗЕ лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 28, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, за лицензия по чл. 39, ал. 1 от закона се събира годишна такса 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството съгласно годишния му финансов отчет за всяка предходна година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от закона. Посочените правни норми определят изискванията, относими към начисляването на годишна такса за съответна лицензионна дейност от ДКЕВР. В конкретния случай ДКЕВР е начислила годишна такса за лицензионните дейности на жалбоподателя въз основа на годишните финансови отчети за съответните години на жалбоподателя, като е приела, че дружеството не е спазило изискването по чл. 37 от ЗЕ, като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в годишния финансов отчет (ГФО) не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от тарифата само по отношение на лицензионните дейности, поради и което е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми по 2000 лв., дължими за всяка лицензия, и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството съгласно ГФО за всяка предходна година, но на базата на пълните размери на приходите, а не само за лицензионните дейности. Въз основа на извършения фактически и правен анализ по установените фактически обстоятелства от съда и направените правни изводи, както и от събраните по делото доказателства настоящият петчленен съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, като е приел, че годишните такси се определят на базата на "разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година", както и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК, като не е изискал от органа да установи фактическите основания, посочени в акта относно основата за начисляване на годишните лицензионни такси на дружеството, както и не е назначил служебно съдебно-счетоводна експертиза за изготвяне на заключение относно воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 от ЗЕ, предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, както и проверка за съответствие на начислените годишни такси от ДКЕВР за видовете лицензирани дейности и дали в тези дейности са включени и нелицензирани дейности, с оглед преценката за законосъобразността на начислените такси в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 2 от тарифата. Освен това съдът е бил длъжен да съдейства на страните и да укаже представяне на доказателства, свързани с обстоятелствата по приходите от лицензионна дейност и приходите от нелицензионна дейност по ГФО на жалбоподателя. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, необосновано е с изведените незаконосъобразни правни изводи въз основа на неизяснени фактически обстоятелства, както и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на тричленен състав на Върховния административен съд за ново разглеждане от друг състав за установяване на фактическите обстоятелства по делото в съответствие с дадените по-горе указания, включително да се допускане назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 от ЗЕ, съпоставяне на предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, както и проверка за съответствие на начислените годишни такси от ДКЕВР върху приходите от видовете лицензирани дейности и дали в тези дейности са включени и приходи от нелицензирани дейности, с оглед преценката за законосъобразността на начислените такси в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 2 от тарифата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - I колегия, петчленен състав,