Решение № 87 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8155/2018 г.

Решение № 87 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8155/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Дулово срещу решение № 51 от 23.04.2018 г., постановено по адм. д. № 247/2017 г. по описа на Административен съд - Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. В касационната жалба са наведени и съображения, че съдът не е съобразил, че жалбата, с която е сезиран, е подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок. Изложени са и оплаквания във връзка с определение № 826 от 5.12.2017 г., постановено по адм. д. № 240/2017 г. по описа на същия съд. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Е. Ахмед от [населено място], [община], заявява, че не той, а служителка на "Юнион Ивкони" ООД, е извършила корекциите на билетите за пътуване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Силистра е отменил заповед № ЗВВ/Д-СС-Д-6 от 11.10.2017 г. и заповед № ЗВВ/Д-СС-Д-7 от 11.10.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Дулово, потвърдени с решение № 19-РД06-0017 от 31.10.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Силистра, с които на Е. Ахмед е отказано изплащане на целева помощ за безплатно пътуване два пъти в годината с автобусен транспорт по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Съдът е изпратил преписките на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Дулово за ново произнасяне при съблюдаване на мотивите към решението относно изплащането на целевата помощ по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗВВ за 2017 г. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, релевирано едва пред настоящата инстанция, че оспорването на Е. Ахмед пред първоинстанционния съд е просрочено. От данните по делото се установява, че решение № 19-РД06-0017 от 31.10.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Силистра, е било изпратено на жалбоподателя чрез лицензиран пощенски оператор, но не е било съобщено на оспорващия по административен ред, съгласно изискването на чл. 98, ал. 1 АПК. Освен това при твърдяното съобщаване не са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, в сила от 15.06.2010 г., обн. ДВ. бр. 45 от 15.06.2010 г. Съгласно цитираната норма препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. В конкретния случай, в обратната разписка е отразено, че връчването е станало чрез съпруга, без посочване на имената на лицето и липса на възможност да се прецени подписът му. Съобщаването на цитираното решение на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Силистра, от който момент би започнал да тече 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3 АПК, не отговаря на изискванията на чл. 98, ал. 1, както на тези на чл. 5, ал. 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети и на чл. 61, ал. 1, 2 и 4 АПК, поради което не може да бъде прието, че подадената на 21.11.2017 г. жалба е просрочена, тъй като липсва на надлежно съобщаване на цитирания административен акт. Що се касае до възражението на касатора във връзка с определение № 826 от 5.12.2017 г., постановено по адм. д. № 240/2017 г. по описа на АС - Силистра се съобразява, че същото е влязло в сила по отношение на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Дулово на 18.12.2017 г., без да бъде оспорено. Цитираното определение е извън предмета на съдебен контрол по настоящото касационно производство. Освен това касаторът не съобразява, че по това дело административният орган не е изпратил на съда преписка, съдържаща решение № 19-РД06-0017 от 31.10.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Силистра, видно от данните по това дело. При преценка на съдържанието на жалбата и при изясняване на спора от фактическа страна, съдът е действал в изпълнение на задълженията си по чл. 9, ал. 4, чл. 168, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК. Предвид изложените съображения, при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВВ), регламентира правото на военноинвалидите на безплатно пътуване с превозните средства за обществен превоз на пътници два пъти в годината - отиване и връщане по свободно избран маршрут с железопътния и автомобилния транспорт в страната. В конкретния случай по първоначалното дело е било безспорно установено, че Е. А. е лице с 92% трайно намалена работоспособност, притежава надлежно заверена от министерството на отбраната книжка за военноинвалид, в която са отразени пътувания с автобус, както следва: на 25.08.2017 г. по маршрут Исперих - София; на 15.09.2017 г. София - Исперих; на 25.09.2017 г. Исперих - София и на същата дата София - Исперих, като номерата на билетите, издадени от "Юнион Ивкони" ООД съвпадат със серийните номера на представените от оспорващия билети, дати на пътувания, дестинации и цена. Наред с изложеното, правилно първоинстанционният съд е съобразил служебно изисканото от него писмо изх. № 300-00-0181 от 14.03.2018 г., издадено от Управителя на цитираната транспортна фирма, след представянето на което е приел, че по този начин са отстранени всякакви колебания относно осъществените пътувания на оспорващия и посочените от него дати, дестинации и извършените разходи. Съгласно чл. 17, ал. 3 ЗВВ компенсирането на безплатните или по намалени цени пътувания се извършва по ред и начин, определени в Закона за автомобилните превози и в Закона за железопътния транспорт. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр.) изисква при превоз по автобусни линии превозвачът да издава индивидуален или колективен билет, карта или абонаментна карта (на хартиен или електронен носител), каквито билети А. притежава. Текстът на § 4, ал. 3 от Заключителните разпоредби на ЗАПр. предвижда, че условията и редът за предоставяне на средствата по ал. 1, както и условията и редът за издаване на превозни документи за извършване на превозите на определени категории пътници, предвидени в нормативните актове, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Въз основа на цитираната законова делегация е приета Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата пътуванията на военноинвалидите и многодетните майки се извършват със закупени от тях билети, издадени по реда на Закона за автомобилните превози и съобразно тарифните условия на съответния превозвач. Разпоредбата на чл. 36 от Наредбата сочи, че стойността на безплатните пътувания на многодетните майки, както и тези на военноинвалидите по свободно избран маршрут в страната, се компенсира на превозвачите със средства от бюджета на Агенцията за социално подпомагане срещу подадена молба-декларация до съответната дирекция "Социално подпомагане" по образец с приложени към нея билети и представено удостоверение, в което превозвачът е отразил извършеното пътуване. Жалбоподателят по първоначалното дело е отговарял на цитираните условия. В случай, че административният орган е считал, че съдържащите се в билетите по чл. 26, ал. 1 и чл. 36 от Наредбата дописвания и корекции на дати будят съмнение, то той е следвало да укаже на Е. Ахмед да представи цитираните писмени доказателства с исканата от ДСП заверка от "Юнион Ивкони" ООД, а не без да изясни фактите и обстоятелствата относно съдържащите се в билетите корекции директно да откаже съществуването на правото по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗВВ. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАПр., която сочи, че действителността на договора за превоз на пътници по автобусни линии не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета или картата. Правилни са изводите на съда, че административният орган е нарушил разпоредбите на чл. 9, 35 и 36, ал. 1 и 3 АПК, които обуславят отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. По изложените съображения касационната инстанция приема, че оспореното решение не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 23.04.2018 г., постановено по адм. д. № 247/2017 г. по описа на Административен съд - Силистра. Решението не подлежи на обжалване.