Решение № 1466 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11445/2012 г.

Решение № 1466 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11445/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Методи Иванов Методиев от гр. Банкя, представляван от адв. Вълчев, против решение № 3849/6.07.12 г. - по адм. д. № 3553/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София не взема становище. Ответниците Звездомира Варадинова Янакиева и Анелия Любомирова Янакиева, представлявани от адв. Колев, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендират присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на касатора Методиев е Заповед № РД-18-13/17.01.12 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София за одобряване кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Банкя, р-н "Банкя", Столична община в частта относно границата между имоти с идентификатори 02659.2297.17, собственост на оспорващия и 02659.2297.18, собственост на Звездомира Варадинова Янакиева и Анелия Любомирова Янакиева. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт в обжалваната му част е издаден в съответствие с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Данните по административната преписка сочат, че спорната граница между имотите с идентификатори 02659.2297.17 и 02659.2297.18 е съобразена с границата по действащия регулационен план, по който за имотите са отредени съответно УПИ VII-127 и УПИ I-2668. От писменото заключение на в. л. Ченева е установено, че границата между двата имота по действащия кадастър не съвпада с тази по устройствения план. Ситуацията е представена на изготвената от вещото лице комбинирана скица № 2 /л. 117/, в която действащия кадастрален план е представен в жълт цвят. От това установяване следва, че след извършената делба на имот 94 /част от който е процесия имот...17/ и влизане в сила на действащия регулационен план настъпилите промени не са отразени в кадастралния план. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в приложимата към датата на издаване на обжалваната заповед редакция ДВ, бр. 82/21.10.11 г. границите на поземлените имоти се определят приоритетно от означеното от собственика по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, от кадастралните планове, изработени по реда на отменения ЗЕКНРБ, отменения ЗТСУ и пр., от регулационните планове по ЗТСУ за имотите с приложена регулация, когато границите им не са материализирани, от съществуващи на място материализирани граници, от карти, планове и друга документация, предоставена по реда на чл. 36 от същата наредба. Установено е, че оспорващият не е означил границите на имота си по реда начл. 38 ЗКИР, предвид което при одобряване на процесната заповед в обжалваната й част, административният орган е следвало да приложи следващият по приоритет критерий, визиран в разпоредбата на чл. 14, ал. 1, а именно - да съобрази действащия кадастрален план. В нарушение на цитираната норма спорната граница е определена по следващия критерий - действащия регулационен план, за който липсват категорични установявания да е приложен. Този подход при определяне западната граница на имот с идентификатор 02659.2297.17 обосновава незаконосъобразност на заповедта в обжалваната й част. Като е приел обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК решение, което следва да бъде отменено и в условието на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго за отмяна за заповедта в обжалваната й част и връщане на преписката на административния орган за ново процедиране при съблюдаване приоритетно посочените в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. критерии за определяне границата на процесния имот с идентификатор 02659.2297.17 и имот с идентификатор 02659.2297.18. Разноски не следва да се присъждат, тъй като оспорващият Методиев не е направил своевременно искане за това в първоинстанционното производство, а именно - до приключване на съдебните прения, а едва в представената в срока за произнасяне писмена защита. Воден от изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,