Решение № 97 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 6/2010 г.

Решение № 97 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 6/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано на основание жалби на подсъдимите П. Я. М., чрез неговия защитник - адв. Д, и А. С. Г., чрез защитника му - адв. Л, срещу въззивна присъда № 54 от 19.10.2009 г., на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, постановена по ВНОХД № 642/2009 г., по описа на съда, с която е отменена присъда № 25 от 23.06.2009 г., на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, по НОХД № 38/2009 г., и е постановена нова.

В касационната жалба на подсъдимия П. Я. М. се релевират доводи за нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, както и за необоснованост. Искането е за отменяване на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение, или алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия з., по съображенията в нея, и тези, изложени в писменото допълнение, прието по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, със заявените искания.

В жалбата на подсъдимия А. С. Г., и в приетото на основание чл. 351, ал. 3 НПК допълнение към нея, се поддържа, че присъдата на Апелативен съд - София е постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, и същата е необоснована. Заявява се искане за нейната отмяна и оправдаване на жалбоподателя. Пред ВКС жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и неговия з., по съображенията в нея.

Частният обвинител и граждански ищец П. М. А., редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция, и не изпраща процесуален представител.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в жалбите, становищата на страните, и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С първоинстанционната присъда Софийският окръжен съд, наказателно отделение, е признал подсъдимите А. С. Г., от гр. Б., и П. Я. М., от с. В., обл. Софийска, за невинни в това, че на 25.05.2008 г. в с. С., обл. Софийска, при условията на предварителен сговор помежду си, а за подсъдимия М на опасен рецидив, отнели чужди движими вещи, на обща стойност - 5 600 лв., от владението на П. М. А., без нейно съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, и деянието е придружено със средна телесна повреда на П. М. А., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НПК, ги е оправдал по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 2 и 3, предл. 2, вр. чл. 198, ал. 1 НК, а за подсъдимия М по т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК.

Отхвърлил е, като неоснователен, предявения от П. М. А., солидарно срещу подсъдимите А. Г. и П. М., граждански иск за сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 5 600 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва.

Постановил е разноските по делото да останат за сметка на държавата.

С обжалваната въззивна присъда, Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, е отменил цитираната първоинстанционна присъда, и вместо нея, е постановил нова, с която е признал посочените подсъдими за виновни в извършване на гореописаното деяние, и ги е осъдил както следва:

• подсъдимия А. С. Г. - по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК - на шест години лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим, в затвор, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС.

Привел е в изпълнение, на основание чл. 68 НК, наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Г, с влязлата в сила присъда по НОХД № 534/2004 г., на Софийски окръжен съд.

• подсъдимия П. Я. М. - по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1, и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, и чл. 54 НК - на седем години лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим, в затвор, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС.

На основание чл. 59 НК е зачел задържането на всеки от подсъдимите.

Осъдил е подсъдимите А. Г. и П. М. да заплатят солидарно на П. М. А. сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 5 600 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 25.05.2008 г., до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди, в останалата му част.

Потвърдил е присъдата в останалата й оправдателна част, по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 2 НК - за всеки от подсъдимите

Осъдил е подсъдимите да заплатят разноските по делото в полза на бюджета на ВСС, и на гражданската ищца П. А.

Касационната жалба на подсъдимия П. Я. М. е неоснователна.

Касационната жалба на подсъдимия А. С. Г. е неоснователна.

Доколкото релевираните в двете касационни жалби доводи и подкрепящите ги аргументи са идентични, преценявайки основателността им по същество, ВКС ще ги обсъди паралелно.

И двамата касатори основно оспорват авторството на инкриминирания им квалифициран грабеж, по чл. 199, ал. 1, вр. чл. 198, ал. 1 НК, в извършването на който, в съучастие помежду си, като извършители, по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, са признати за виновни и осъдени с проверявания въззивен съдебен акт. Считат, че неправилно е била ангажирана тяхната наказателна отговорност, при липсата на достатъчна по обем и съдържание доказателствена основа за формиране на приетите от апелативния съд правни изводи. В тази насока жалбоподателите са формулирали възраженията си, изтъквайки, че обжалваната присъда е необоснована и незаконосъобразна, в резултат на допуснатите от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност. Тук е мястото изрично да се акцентира, че доводът за необоснованост не подлежи на обсъждане и оценка в настоящото производство, защото е извън кръга на лимитативно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК касационни основания. Последната съдебна инстанция по фактите е въззивната, а касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС отменява проверявания от него съдебен акт, когато намери, че доказателствата са събирани избирателно, че липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване в процеса, съобразно повдигнатото обвинение за всеки отделен случай, че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, че им е придадено съдържание, различно от действителното, или че фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус обаче не е такъв и за настоящата инстанция липсва основание да сподели подобни констатации. Напротив, на сериозни пороци от обсъжданата категория сочи доказателствената дейност на Софийския окръжен съд, които съвсем основателно са били обект на принципна, обективна и аргументирана критика, видно от мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт. В резултат - по предвидения от процесуалния закон ред, тези нарушения са отстранени чрез отмяната на първоинстанционната оправдателна присъда и постановяването на нова, осъдителна, при условията на чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК .

Тезата, че подсъдимите М. и С. не са извършители на престъплението, в което са обвинени, последователно е лансирана от тях и пред първата, и пред въззивната инстанция. Последната, сезирана с протест на Софийска окръжна прокуратура и жалба на частния обвинител и граждански ищец П. А., е следвало да се произнесе по всички въпроси, касаещи вината и отговорността им, което тя е сторила, с проверявания в това производство перфектен съдебен акт.

Първият въпрос, който касаторите поставят, е за нарушение по чл. 18 НПК. Считат, че принципът за непосредственост е бил нарушен от САС, тъй като той не е повторил цялото съдебно следствие от първата инстанция и не е събрал лично всички доказателства, които впоследствие е поставил в основата на своите фактически и правни изводи. В тази насока следва изрично да се посочи, че правомощията на въззивната инстанция за събиране и проверка на доказателствата са очертани с нормите на чл. 327, ал. 1 - 5 НПК. Процесуалният закон не само, че не урежда поддържаното в жалбата задължение за втората инстанция да преповтаря всички процесуални действия от посочената категория, които вече са били извършени от първата, но оставя в нейната дискреция вземането на решение за необходимостта от повторен разпит на подсъдими, свидетели и експерти, или на такива, които не са били изслушвани при първоинстанционното съдебно следствие. Установява обаче и критериите, въз основа на които тя да стори това. Казано с други думи, по правило, въззивният съд изгражда собствените си фактически констатации на базата на събраните в предходната инстанция доказателства. Когато обаче той счете, че е налице някоя от предпоставките на чл. 327, ал. 2- 4 НПК, той допуска събирането им, в рамките на собствено съдебно следствие. При тези данни е ясно, че в конкретния случай апелативният съд не е допуснал приписваното му процесуално нарушение. Напротив, считайки, че е необходимо допускането на нови експертизи, той ги е назначил в разпоредително заседание, изслушал е експертите, приел е заключенията им, както и представените от защитника на подсъдимия М служебно изисканите писмени доказателства, в откритото съдебно заседание. След като е изслушал становищата на страните, заявили липсата на други доказателствени искания към състава на съда, е обявил за приключено въззивното съдебно следствие.

С изложеното до тук се изчерпва и отговорът на следващия довод на жалбоподателя М. за непълнота на доказателствата. Нито той, нито другият подсъдим е заявявал нови доказателствени искания, които да са били отхвърлени от апелативния съд, като последна инстанция по фактите. Това се отнася и за релевираното за първи път пред ВКС възражение, че Я. В. майка на пострадалата, не е била разпитана. Още повече, че се касае за 89-годишна жена, в тежко здравословно състояние, след прекаран инсулт, която обективно не е била в състояние да свидетелства. Упражнявайки контролните си правомощия, в рамките на предоставената му компетентност, ВКС намери, че по делото са събрани всички доказателства, относими към предмета на доказване, очертан с нормата на чл. 102 НПК, и необходими за разкриване на обективната истина, чрез средствата и способите, уредени в процесуалния закон, проверени и оценени по надлежния ред, при спазване на правилата за формирането на вътрешно убеждение на решаващия въззивен съдебен състав, постановил проверяваната присъда.

И двамата подсъдими възразяват срещу кредитирането от втората инстанция на пострадалата свидетелка П, която те считат за заинтересована от изхода на делото, а депозираните от нея показания намират за манипулирани, в синхрон с позицията й в процеса. Този им довод е изцяло неоснователен. По безспорен начин по делото са установени обстоятелствата, предшестващи, съпътстващи и последващи деянието на подсъдимите, техните действия, както и участието на всеки от тях в осъществяване на самото изпълнително деяние. Вярно е, че извън пострадалата, непосредствени очевидци на упражнената принуда по отношение на нея и отнемането на инкриминираните парични суми от с. на подсъдимите няма. Единствен източник на информация за произтеклите събития в тази им част се оказват именно показанията на свидетелката А. Затова предходната инстанция ги е подложила на задълбочен и обективен анализ, съпоставяйки ги с останалите гласни доказателства - свидетелски показания, експертни заключения, основани на обективни находки - увреждания на пострадалото лице, констатирани при проведения първоначален медицински преглед в деня на инкриминирания инцидент - 25.05.2008 г., впоследствие - по време на стационарното лечение - последователно в болницата в гр. Б. и УМБАЛ "Св. Анна" - гр. С., и подробно обсъдени в заключението на съдебно-медицинските експертизи, приети по време на предварителното и съдебно производство пред двете инстанции.

Правилно е прието от САС, че свид. П. А. подробно и детайлно е изяснила обстоятелствата, относно времето и мястото на първата си среща с подсъдимите - през нощта, след 03.00 ч. на 25.05.2008 г., в двора на къщата й в с. С., възпроизвела е начина на проникването на двамата в двора й, съпроводен с шум, предизвикал събуждането й, краткия разговор, който са водили непосредствено преди началото на нападението над нея, уточнила е момента на поставянето на маските, предварително подготвени от дейците, началото и самото нанасяне на побоя от двамата, придружен с безапелационно и настоятелно искане на пари, с изнудване да посочи мястото на скритите си пари, посредством продължаването и ескалирането на интензитета на изпълняваната физическа саморазправа. Не може да се сподели тезата на касаторите, че предвид качеството си на с. в процеса, пострадалата свидетелка е подчинила показанията си на преследвания от нея правен резултат, като вероятен изход на делото. Именно, за да провери в пълнота достоверността на всеки от изнесените от тази свидетелка факти, въззивният съд е съпоставил нейните показания с тези на свидетелите Н, С., Л., Н., Н., П. и др. Всеки от тях е пресъздал онази част от релевантната фактология, която непосредствено и лично е възприел, или му е станала достояние в резултат на контакти и разговори с подсъдимите, пострадалата, или някой от останалите свидетели. Обсъдени са в пълнота всички фактически данни, касаещи обективните възможности на тази свидетелка визуално да възприеме нападателите си, да отличи специфичните им физически белези, да ги възпроизведе и опише впоследствие, а и реално да ги разпознае.

С последното са свързани и следващите възражения, касаещи законосъобразността на проведеното процесуално действие "разпознаване на лица", по време на досъдебното производство. Обосновани по напълно идентичен начин, те са правени и пред въззивния съд, който с мотивите на атакуваната присъда им е дал подробно аргументиран и съответен на закона отговор. Проверявайки спазването на установената с нормите на чл. 169 - чл. 171 НПК, процедура за провеждането му (Вж. протоколи за разпит на свидетел и разпознаване на лица - л. 138-144, т. II, досъдебно производство), настоящият съдебен състав не откри нарушения на разследващия орган, които да доведат до изводи, различни от приетите от САС. Последният мотивирано е отхвърлил всички възражения на подсъдимите по въпросите за допуснати нарушения, касаещи участието на з. в разпознаването, преди подсъдимите да са придобили качеството на обвиняеми, както и за възможното сугестиране на свидетелката да посочи конкретно лице като извършител на престъплението. Изложените от него пространни съображения са правилни, обективират вярно тълкуване на процесуалните норми, поради което касационната инстанция изцяло ги споделя и не намира смисъл от преповтарянето им.

Особено впечатляващото в случая е, че от близкото разстояние, от което А. е наблюдавала нападателите си в двора, при включено външно осветление, тя е могла да възприеме в пълнота и точност едни изключително специфични техни индивидуални белези, които изрично е посочила в разпитите си, предхождащи двете разпознавания, съответно на 18.06. 2008 г. и на 25.07.2008 г., а в рамките на самите разпознавания категорично и без всякакво колебание е идентифицирала именно подсъдимите като извършители на престъпното посегателство спрямо нея. Аналогични са показанията й и пред състава на първостепенния съд. Така, тя е запомнила двамата с обръснатите им глави, М. със силното оплешивяване, тънките вежди и спецификата на погледа му, описвайки го с фразата "нещо като кривогледство", а Стоянов - със специфичната конфигурация, форма и размери на двете ушни миди, които стърчали, дори и след като той поставил маската на лицето си. Констатирайки, че съобщеното от пострадалата, намира доказателствена опора и от множество други източници, в рамките на формираната доказателствена съвкупност, втората инстанция с основание я е кредитирала. Прави впечатление, че за разлика от окръжния съд, който е съзрял несъществуващи противоречия в наличните доказателствени източници, тълкувайки ги изолирано един от друг, превратно и фрагментарно, а в много случаи и изопачено, придавайки им съдържание, различно от действителното, извадено от точния контекст на казаното от конкретния свидетел, апелативният съд е извършил изключително сериозен, задълбочен, обективен, всестранен и подробно аргументиран анализ на доказателствата, при стриктното спазване на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 НПК, и тези по чл. 107 НПК.

Суверенно право на решаващия съд е да кредитира едни доказателствени източници и да отхвърли други. Той не извършва процесуално нарушение, когато изрично се мотивира, основавайки изводите си на уредените в закона правила за оценка на доказателствата, анализирани обективно, всестранно и пълно, съобразно действителното им съдържание. Затова, като е изложил убедителни и законосъобразни съображения за кредитирането на свидетеля И, който убедително и непротиворечиво е възпроизвел обстоятелствата за поведението на подсъдимите преди деянието, за присъствието им в дома на пострадалата във времето на инцидента, за това, че придружавайки ги до с. С. е видял, че двамата носят със себе си маски за лице, и е заключил, че тези данни напълно кореспондират с изнесеното от П. А., апелативният съд не е допуснал изтъкваното като основание за касационна отмяна процесуално нарушение.

Вярна доказателствена оценка са получили и обясненията на всеки от двамата касатори, чрез които те отричат присъствието си на местопрестъплението в инкриминираната нощ. Защитната им позиция, включително изграждането на алиби (за подсъдимия С дори чрез твърдения за отсъствието му от страната, поради пребиваване в Р Сърбия) във времето на деянието, правилно е отхвърлена като опровергана от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Въззивната осъдителна присъда съдържа всички реквизити по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 НПК. Решението на съда по всички въпроси по чл. 301 НПК, е подробно и обстоятелствено мотивирано. Упражнявайки правомощията си да приеме нови фактически положения, съгласно чл. 316 НПК, апелативният съд подробно се е аргументирал, посочвайки доказателствената основа за всеки отделен, констатиран от него факт, както и основанията си да се разграничи от фактическите и правни изводи на първата инстанция.

Ето защо, ВКС в настоящия си състав прие, че авторството на престъплението е безспорно и несъмнено доказано, а поддържаните в обратната насока доводи в касационните жалба- изцяло неоснователни. Съвсем правилно, в мотивите си (л. 76, ВНОХД № 642/2009 г., абз. последен) въззивният съд е заключил, че деянието на подсъдимите е било доказано още при първоинстанционното разглеждане на делото, завършило с постановяването на проверяваната от него оправдателна присъда. Материалният закон е приложен правилно. Законосъобразно САС е ангажирал наказателната отговорност на жалбоподателите за извършеното от тях престъпление, квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а за П. М., с оглед миналите му осъждания с влезлите в сила присъди по НОХД № № 500/2003 г. и 1217/2005 г., двете по описа на СРС - и по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, предвид наличието на всички обективни и субективни признаци на посочения по-тежко наказуем квалифициран състав на грабеж. Съображенията на втората инстанция са съответни на закона, поради което изцяло се споделят от касационния съдебен състав.

Не е допуснато нарушение на закона и в гражданско-осъдителната част на проверяваната въззивна присъда. Присъствието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, обуславя ангажирането на гражданската отговорност на дейците за репариране на причинените с деянието имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл правилно подсъдимите са осъдени да заплатят сумата 5 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, доказана в процеса по своето основание и размер. При определянето на обезщетението за неимуществени вреди второинстанционният съд е отчел претърпените от гражданската ищца болки и страдания, в резултат на самото увреждане, на проведените медицински интервенции, както и продължителният възстановителен период, съобразявайки обществения критерий за справедливост, въплътен в нормата на чл. 52 ЗЗД.

В жалбата на подсъдимия М формално се релевира и довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, който по никакъв начин не е мотивиран. Независимо от това, той е неоснователен, защото определеното му наказание - седем години лишаване от свобода, е съответно на критериите по чл. 54 НК, целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, уреден с нормата на чл. 35, ал. 3 НПК. Поради това, наказанието на П. М. не съдържа характеристиките на явната несправедливост, съобразно чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, за да обуславя ревизия на проверяваната присъда в тази й част.

Предвид горните съображения, като намери, че всички поддържани в жалбите на подсъдимите касационни доводи са неоснователни, а обжалваната въззивна присъда- постановена в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон, ВКС, в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави същата в сила.

Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение