Решение № 13146 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6489/2020 г.

Решение № 13146 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6489/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по касационна жалба на "Ник Фуд БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя П. Гевезов, чрез процесуален представител адв. Д. З., срещу решение № 314/26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1487/2019 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Б. за прилагане на принудителна административна мярка. Релевираните в жалбата възражения относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, при преценка на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормите на чл. 158, т. 3 и т. 4 ЗООС и необоснованост на съдебния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. Претендира са присъждане на съдебни разноски, съобразно представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Ответникът – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Б., в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ - Б., с която на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 ЗООС е наложена принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с. В., върху имот с № 000248, с оператор "Ник Фуд БГ" ЕООД. Първоинстанционният съд намира за доказано наличието на фактическите основания за прилагане на чл. 158, т. 4 ЗООС. Горният извод е формиран, въз основа на представено с административната преписка НП № 51/26.06.2018 г. на директора на РИОСВ - Б.. Р. са съображения, че оспорващият е санкциониран за нарушение на чл. 166, т. 2 ЗООС, изразяващо се в неспазване на условията, мерките и ограниченията посочени в решение №БС-101-ПР/27.07.2017 г. на РИОСВ - Б. за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околното среда. По отношение на посоченото в заповедта материалноправно основание, установено в разпоредбата на чл. 158, т. 3 ЗООС, първоинстанционният съд намира, че с оглед събраните доказателства, изводите на органа за възникнала непосредствена опасност от замърсяване, респ. увреждане на околната среда или увреждане на здравето на хората почиват на предположение предвид състоянието на лагуната, а не на доказани факти. Изведено е, че въпреки дадените указания от първоинстанционния съд в с. з. на 01.10.2019 г. за представяне на доказателства относно горните твърдения, органът не ангажира доказателства. Независимо от недоказаността на една от предпоставките на соченото материалноправно основание за прилагане на ПАМ, първоинстанционният съд приема, че крайният извод на административния орган да приложи процесната принудителна административна мярка е законосъобразен. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Видно от оспорената заповед, материалноправните основания за налагане на процесната ПАМ са нормите на чл. 158, т. 3 и 4 ЗООС. Административният орган не разграничава и обосновава на кое от двете (или и на двете) основания налага процесната ПАМ. Не са изложени конкретни съображения по всяко едно от основанията. Установената фактическа обстановка не кореспондира с хипотезата на чл. 158, т. 3 ЗООС. От органа не са изложени мотиви, нито са ангажирани доказателства за наличие на възникнала непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората. При преценка законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му, съдът намира, че в констативен протокол № 010811 К-2-43/19.12.2016 г., обуславящ налагането на процесната ПАМ, в раздел "Почви" е установено, че на обекта съществува торохранилище "лагуна". Според информация на организатор – производство, лагуната е изградена с бетоново водонепропускливо дъно и стени. Към момента на проверката на 19.12.2016 г., лагуната е почти изцяло запълнена с течен торов отпадък. Изрично е изведено, че около нея няма повърхностни водни басейни и не създава опасности за замърсяване на почви или повърхностни води. В т. 3 от същия констативен протокол е дадено предписание, както следва: "Да се почисти и отремонтира, при необходимост лагуната". Към датата на последваща проверка на 16.05.2018 г., за която е съставен Констативен протокол № 013851/19-5, при извършен оглед на лагуната се установява, че същата е разделена на три части. По данни на присъствали на проверката служители, разделянето й е извършено с цел отремонтиране. Една част от източния край на лагуната е почистена и засушена. Останалата част в западна посока не е почистена. Във връзка с горните констатации не са обсъдени възраженията на касатора, обосновани от представения Договор за наем от 19.05.2015 г., съобразно който имотът е собственост на "Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис" АД, а жалбоподателят е наемател на част от фермата - 14 броя халета в обект Ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в с. В., с ЕКАТТЕ 12591, върху имот с кад. № 000248, представляващ държавен поземлен фонд – МЗХ. Предвид характера на даденото предписание, изпълнението на което е обусловено от наличието на преценка за необходимост, предприетите мерки за почистване и отремонтиране на лагуната, при неяснота относно конкретното административноотговорно лице и липсата на доказателства относно наличие на възникнала непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората, посоченото фактическо основание не се субсумира в хипотезиса на нормата на чл. 158, т. 3 ЗООС. По отношение на материалноправното основание, установено в чл. 158, т. 4 ЗООС, от административния орган не е посочено конкретно административно нарушение, свързано с опазването на околната среда. Развитите съображения от първоинстанционния съд за доказано наличие на фактическите основания за прилагане на чл. 158, т. 4 от ЗООС, формирани, въз основа на представено с административната преписка НП № 51/26.06.2018 г. на директора на РИОСВ Б., предвид санкциониране на оспорващия за нарушение на чл. 166, т. 2 от ЗООС, са необосновани. В оспорената заповед липсва позоваване на цитираното от първоинстанционния съд НП № 51/26.06.2018 г. на директора на РИОСВ - Б.. П. обстоятелството, че заповедта е издадена на 18.05.2018 г., а НП е с дата от 26.06.2018 г., обективно невъзможно е същото да бъде инкорпорирано в съдържанието й. В противоречие с изводите на първоинстанционния съд, в мотивите на оспорената заповед, като фактическо основание за налагането на процесната ПАМ не е посочено решение №БС-101-ПР/27.07.2017 г. на РИОСВ - Б., съобразно което е прието да не се извършва оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Угояване на птици порода "Мюлар" в птицеферма в ПИ 000248, в землището на с. В., общ. С. и закупуване на технологическо оборудване за нуждите на фермата". В заповедта не са изложени мотиви относно спазване на условията, мерките и ограниченията, установени в горното решение за преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Същите са предмет на горецитираното НП № 51/26.06.2018 г. на директора на РИОСВ – Б., което е издадено след процесната заповед, в производство различно от настоящото. Неизпълнението на наложена и неотменена ПАМ, не води до налагане на ПАМ с идентично съдържание и предмет, а обуславя ангажиране на съответната административно - наказателна отговорност на лицето. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 142, ал. 1 от АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Процесуалното задължение за мотивиране тежи върху водещия производството административен орган и съдът не може да преодолее липсата на мотиви със собствени фактически установявания. Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. В конкретния казус, в производството пред решаващия съд, за първи път са въведени фактически твърдения и са изследвани писмени доказателства, които не са били предмет на административното производство и по този начин е формулирано фактическото основание за издаване на акта. От съпоставката на правните и фактическите основания за налагането на ПАМ се налага изводът, че установените обстоятелства, описани в заповедта, не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 158, т. 4 ЗООС. Обосновани са възраженията на касатора досежно вида и съдържанието на законоустановената в чл. 159, ал. 2 ЗООС принудителна административна мярка. Нормативно установената възможност за преценка на органа трябва да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Горното обуславя извод за наличие на касационни основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Б. за прилагане на принудителна административна мярка. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбоподател акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Същите следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт - Регионална инспекция по околната среда и водите – Б., съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие и фактура от 28.09.2020 г. за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. (шестстотин лева) и внесена държавна такса в размер на 370 лв. (триста и седемдесет лева), респ. съдебни разноски, в съответствие с представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер от 970 лв. (деветстотин и седемдесет лева). Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,