Решение № 7376 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2019 г.

Решение № 7376 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Бора Еф Ай" ООД против решение № 158/05.07.2019 г. по адм. д. № 64/2019 г. на Административен съд – Ямбол, в отхвърлителната му част. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска в тази част решението да бъде отменено. Ответникът – Община Ямбол, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено след подробен анализ на доказателствата и е в пълно съответствие с установените факти. Предвид приложения по делото "предавателно-приемателен протокол от 05.05.2017 г. за върнати вещи", на гърба на който същото лице изрично е посочило кои са липсващите и увредените вещи, обосновано административният съд е приел, че именно това са вещите, за които се дължи обезщетение. Този извод не се променя от констатацията на съда, че "от представения по делото видеозапис на събарянето на обекта не става ясно от коя точно част от него се изваждат вещи – от ползвана от ищеца или от наемателите", на която се прави специално позоваване в касационната жалба и която се интерпретира неправилно. Въпросната констатация е изтъкната от съдебния състав като допълнителен аргумент към приетото от него. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по искова молба от "Бора Еф Ай" ООД – гр. Ямбол против Община Ямбол, с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на общо 20316. 25 лв., причинени в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед № РД/02-0522 от 30.04.2015 г. на Кмета на Община Ямбол и съставляващи стойността на увредените и невърнати движими вещи, собственост на ищеца. Претендира се присъждане и на законната лихва, считано от 30.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на разноските, направени по настоящото съдебно производство. Съдът е осъдил Община Ямбол да заплати "Бора Еф Ай" ООД сумата от 8746, 36 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от този размер до претендирания размер от 20 316. 25 лева искът е отхвърлен. В мотивите си съдът е приел, че искът е процесуално допустим и частично основателен. Посочил е, че от обекта – метален павилион, преди разрушаването му, са били изнесени вещи, които не са били описани към момента на изваждането им, въпреки изискването на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община – Ямбол. Пълен опис на тези вещи не е направен и от страна на ищеца. С протокол от 05.05.2017 г., на ищеца са били върнати много вещи, като на гърба на този протокол представителят на дружеството е посочил изрично кои са липсващите и увредените вещи. Останалите вещи са приети без възражения от Б. Пехливанов, съдружник в дружеството – ищец. Въз основа на заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е преценил стойността на вещите, които са липсвали и е присъдил тяхната стойност. Решението е правилно. Въз основа на подробно изяснените факти по делото, съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че със Заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015 г., кметът на община Ямбол е наредил да бъде премахнат обект Павилион с идентификатор 87374.537.177. 1, разположен в имот, частна общинска собственост, с идентификатор 87374.537.177 по Кадастралната карта на гр. Ямбол. Разпоредено е също така заповедта да се изпълни от собственика на обекта "Бора Еф Ай" ООД гр. Ямбол за негова сметка. Тази заповед е отменена с Решение № 85/30.07.2015 г. на Административен съд – Ямбол по адм. д. № 66/2015 г., влязло в сила на 30.07.2015 г., а обектът е премахнат от Община Ямбол на 04.05.2015 г. Не е спорно, че в процеса на премахване на обекта работниците, извършващи премахването, са извадили намиращите се в него движими вещи и същите са били откарани за съхранение в базата на Общинско предприятие "Паркове и зони за отдих", където са оставени на двора. Опис на тези вещи не е правен от общински служители. На 05.05.2015 г. Р. Пехливанова, управител на дружеството-ищец, подала заявление до Кмета на Община Ямбол с вх. № 2801-07751, с което поискала достъп до иззетите и оставени на отговорно пазене вещи. Поради отказа да бъдат върнати вещите, тя подала жалба до Окръжна прокуратура – Ямбол. В хода на разследването, на 03.06.2016 г. е извършен оглед на веществени доказателства, за което бил съставен и протокол. Видно от приложения към делото предавателно-приемателен протокол, на 05.05.2017 г. Община Ямбол върнала на дружеството част от иззетите вещи, а на гърба на протокола представителят на дружеството е посочил изрично кои вещи не са били върнати. Съдът е назначил съдебно-оценъчна експертиза, която е дала оценка на всички описани в исковата молба вещи на обща стойност 18 392. 76 лв. Административният съд е изградил изводите си въз основа на всички доказателства по делото, които е обсъдил в тяхната съвкупност. След преценка на доказателствата е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е посочил и отменената като незаконосъобразна заповед на кмета на Община Ямбол, така и незаконосъобразните действия на работниците, които са изпълнили тази заповед и са премахнали търговския обект. Не става ясно от мотивите на решението дали вредоносният резултат на дружеството е причинен от незаконосъобразната заповед или от незаконосъобразните действия по изпълнението й. Независимо от това, като краен резултат решението следва да бъде оставено в сила и поради липсата на касационна жалба в осъдителната част. Обосновано съдът е приел, че не следва да се присъди пълната стойност на претенцията, предвид изричното признание на представителя на дружеството-ищец, че голяма част от вещите са били върнати. На протокола от 05.05.2017 г., изготвен при получаване на част от вещите, не е отбелязано, че получените вещи са били изцяло негодни за употреба, за да се приеме, че тяхната стойност представлява вреда за ищеца по делото. След като по делото са налице писмени доказателства с изричното признание на ищеца кои точно вещи не са били върнати, правилно съдът е присъдил само тяхната стойност съгласно заключението на вещото лице. Делото е изяснено от фактическа страна и не е налице спор относно индивидуализацията на вещите, които Община Ямбол е иззела и не е върнала, нито относно тяхната стойност. Действително съдът е посочил в мотивите си, че от видеозаписа не става ясно кои вещи от кои помещения се изнасят – от ползваните от ищеца или от наетите от други фирми. Но тази констатация на съда не променя фактите по делото, които правилно са интерпретирани от съда, нито изводите му относно стойността на вещите, която се дължи от ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение