Решение № 6576 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Силистра и „Лесгрийн“ ЕООД против решение № 247 от 20.02.2026 г., постановено по адм. д. № 394/2025 г. по описа на Административен съд гр. Силистра. Касаторите навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – ЕТ „В. Л.“, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Силистра отменя заповед № 18-10143 / 27.09.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Силистра и връща административната преписка на органа за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Фактът, че с първото постановено по делото решение от Административен съд гр. Силистра е отхвърлена жалбата на община Силистра против процесната заповед, с която е отказано изменението на КККР на гр. Силистра относно ПИ с идентификатори 66425.514.59 и 66425.514.60 и в тази част решението е влязло в законна сила по отношение на община Силистра, по чието искане е постановен обжалвания административен акт, не обосновава недопустимост на обжалваното в настоящото производство решение. Съгласно правилото на чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Следователно независимо, че по отношение на община Силистра жалбата е отхвърлена, то последващото решение, с което оспорената заповед е отменена има действие спрямо всички по силата на законовата разпоредба. Ето защо доводите на началника на СГКК гр. Силистра за недопустимост на решението, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че след постановяване на решение № 12639/09.12.2025 г. по адм. д. № 8128/2025 г. на Върховния административен съд, с което се отменя решението, постановеното по адм. д. №345/2024 г. по описа на Административен съд гр. Силистра и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд, основния спорен въпрос по делото е съответствието на оспорената заповед с материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че в случая са налице изискванията на § 5 ДР ЗКИР за изменение на КККР на гр. Силистра относно поземлени имоти с идентификатори 66425.514.59 и 66425.514.60. От всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се налага извод, че ПУП - план за улична регулация относно о. т. 65а до о.т. 65в по плана на ПЗ „Запад“, одобрен със заповед № 2095/29.10.1999 г. и заповед № 326/13.03.2006 г. на кмета на община Силистра, е приложен. Видно от заповед № 2095/29.10.1999 г. на кмета на община Силистра е, че е одобрен проект за изменение на ПРЗ на промишлена зона „Запад“ като се сливат парцели II и III в един и същият се разделя на седем нови парцели, създава се обслужваща улица с ширина 5.50 м., от о.т. 65а до о.т. 66в., обслужваща новосъздадените парцели, която улица е отразена в действащия тогава кадастрален план, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза. В новообразуваните парцели са включени и процесните поземлени имоти съответно УПИ XIII „за производствено складова база и УПИ II със същото предназначение. С изменението на ПУП през 2006 г. улицата става задънена, но не е налице изменение на същата по отношение на процесните имоти. Този факт се установява, както от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание по делото на 17.02.2026 г., от които се установява, че улицата е реализирана на място и съществува до о.т. 65в., така и от влязлото в сила решение, с което е отменена заповед № ЗК-7/04.01.2022 г. на кмета на община Силистра, с която, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ XIII „за производствено складова база и изменение на улична регулация от т. 65а до о.т. 65в, като уличната регулация в тази част се заличава. В решаващите мотиви на решението е прието, че не е налице разминаване на регулационната и кадастралната граница по отношение на частта от изменението на регулационния план, с която се заличава улица от о.т. 65а до о.т. 65в пред лицето на УПИ II. От изложеното следва, че улицата съществува на място и регулацията по отношение на нея е приложена. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания по арг. на чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние обективират непълноти или грешки, които се отстраняват по реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР. Събраните по делото доказателства, включително проверката на място, установяват непълнота в кадастралната карта, в която не е заснета съществуващата на място улица пред лицата на УПИ XIII и УПИ II. В случая нито обслужващата улица по т. 2 от заповедта от 1999 г. на кмета на община Силистра, нито частта от същата по последващата заповед от 2006 г. са отразени в КККР, като улицата е отразена в предходния кадастрален план. Следователно е налице непълнота и грешка, която следва да бъде отстранена по предвидения в закона ред. Неоснователни са доводите на касаторите, че при постановяване на решението съдът допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът цени заключението на приетата съдебно-техническа експертиза независимо от оспорването й, тъй като изводите на вещото лице са в съответствие с всички събрани по делото доказателства, като такива които да ги опровергават не са приложени. Правилно съдът не допуска поисканата допълнителна експертиза, тъй като поставените въпроси са неотносими към съществото на спора. Твърдението, че към момента на изготвяне на кадастралната карта имотите не са били държавни е ирелевантно към факта на приложената улична регулация. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъдят Агенцията за геодезия картография и кадастър и Лесгрийн“ ЕООД да заплатят на ЕТ „В. Л.“ сумата 1100 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Претендираните разноски за останалите производства са присъдени от първоинстанционния съд, като искане за изменение на решението в частта му за разноските не е направено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,