Решение № 12007 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4044/2018 г.

Решение № 12007 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4044/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Кмета на Община Варна И. Портних моли да бъде отменено като неправилно решение № 158/01.02.2018 г. по адм. д. № 3591/2015 г. на Административен съд – Варна в частта, с която е отменен РА № МД-РА-013/11.12.2013 г., издаден от органи по приходите на Дирекция "Местни данъци" на Община Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Търговска база" ООД по съображения в писмен отговор и молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № МД-РА-013/11.12.2013 г., издаден от органи по приходите на Дирекция "Местни данъци" на Община Варна, с който са определени данък недвижими имоти с лихви за имот в гр. Варна, ул. Акад. Купчатов" № 1: за 2011 г. над 170,24 лв. до 8063, 01 с лихви над 37 лв. и за 2012 г. данък над 2881,61 лв. до 8038,85 лв. с лихви над 328,10 лв. Неправилно съдът е приел за определен размер на данъците сумите посочени в колона "Размер на задължението" от таблица 3 на РА без да вземе предвид признатите в РА внесени суми от дружеството в следващата колона. Съдът следваше да определи разноските по размерът на дължимите суми в колона "Дължима сума" от таблица 3 на РА, както и диспозитива си. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определена данъчна оценка за сградата, представляваща изложбена зала, за която общинските органи по приходите правилно са приели, че представлява търговски обект. Изводът на съда, че останалите сгради в имота представляват производствени сгради по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от приложение № 2 към ЗМДТ, според която хангари, гаражи, депа, складове и навеси за съхранение на промишлена продукция представляват производствени обекти. В чл. 6, ал. 1, т. 2 от същото приложение № 2 са изброени търговските обекти по смисъла на ЗМДТ, сред които са включени складове за търговия на едро. По делото не е доказано в складовите помещения отдавани под наем от ревизираното лице да е осъществявана търговия на едро, освен в изложбената зала, за която данъчната оценка е правилно определена и съответните данъци и лихви за двете години. Името на ревизираното лице не е основание да се приеме, че стопанисваните от него сгради са складове за търговия на едро. Правилно съдът е възприел вариант втори от заключението на счетоводната експертиза. Доводите на касатора за неправилно определена височина на сградата с рампа и подземен етаж са противоречиви и неоснователни. В констативния протокол от 6.11.2013 г. за проверка на място измерването на височините е извършено с електронна рулетка от органите по приходите и за тази сграда е определена височина 6,99 м в отклонение от указанията в писмо на кмета на общината от 21.10.2013 г. височините на сградите да се измерят с геодезически инструменти. Указанията са съобразени с определенията за етаж, подземен етаж, полуподземен етаж, надземен етаж, тавански етаж и кота на средното ниво на прилежащия терен в § 5, т. 47 - 52 от ЗУТ. По делото е прието заключение на комплексна експертиза от строителен инженер и геодезист, които в съдебно заседание са дали заключение, че складовото помещение под рампата е с височина на тавана 1,20 м над нивото на терена, което определя склада под рампата като полуподземен етаж по § 5, т. 49 от ЗУТ. Съгласно § 5, т. 18 от ЗУТ разгърнатата застроена площ включва надземните етажи и застроените площи в подпокривното пространство. Правилно вещите лица при определяне височината на сградата са приели, че е едноетажна. В констативния протокол във височината на сградата е включен етажът под рампата, за който в касационната жалба се съдържа признание, че е подземен етаж. Предвид неправилното измерване при съставяне на констативния протокол с електронна рулетка и признанието в касационната жалба, че етажът е подземен, възражението за неправилно определена височина на сградата от вещите лица е недоказано. Основателен е доводът на касатора за нарушение на чл. 11, ал. 2 и 3 от приложение № 2 към ЗМДТ. Според ал. 2, т. 2 от чл. 11 площта на мазетата се определя в размер 60 на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти. Според ал. 3 от чл. 11 определената по ал. 2 площ се прибавя към площта на обектите, към които мазетата или таваните са прилежащи. Страните не спорят, че площта на мазето е 800 кв. м., от които по цитираните разпоредби в площта на сградата склад 1 следва да се включат 60% - 480 кв. м. Видно от допълнителното заключение на счетоводната експертиза това не е направено. Изчислените от вещото лице коефициенти за склад 1 с ид. 10135.3514.248.1 са приложими и за площта от мазето, която следва да се прибави към площта на надземния етаж. Като се извършат изчисленията по метода на вещото лице данъчната оценка следва да бъде завишена със 128 726,61 лв. за площта от 480 кв. м. на мазето и се получават данъчни оценки за целият имот за 2011 г. 1 574 471,41 лв. и за 2012 г. – 1 569 530,31 лв., за които при данъчна ставка 2 промила се получава данък: за 2011 г. 3148,94 лв. и за 2012 г. 3139,06 лв. За 2011 г. според счетоводната експертиза са внесени 2721,25 лв. и остава дължим данък в размер 427,25 лв., за който съответните лихви са в размер 93,80 лв., изчислени съответно. За 2012 г. дължимият данъкът е в размер 3139,06 лв., от който следва да се спадне признатият в РА внесен данък 5,05 лв. и остава данък за внасяне 31,34,01 лв., за който лихвите са 390,70 лв., изчислени съответно. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък недвижими имоти за имот, находящ се в гр. Варна на ул. Акад. Купчатов" № 1: за 2011 г. над 170,24 лв. до 427,69 лв. с лихви над 37 лв. до 93,80 лв. и данък за 2012 г. над 2881,61 лв. до 3134,01 лв. с лихви над 328,10 лв. до 390,70 лв. Вместо решението в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Неправилно съдът не е включил в изчисленията си разноските на дружеството за първото разглеждане на делото пред съда. Производството при второто разглеждане на делото е продължение на първото дело и разноските, направени в него са част разноските на страните по делото. Дружеството има право на разноски за всички инстанции по делото в размер 1468,24 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото за всички инстанции по 513,23 лв. – общо 2052,92 лв. или по компенсация дружеството следва да заплати на данъчната администрация 584,68 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,