Решение № 1448 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2020 г.

Решение № 1448 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от "А1 България" ЕАД, подадена чрез процесуалният представител юрисконсулт Я. Захариев против Решение № 2293/28.04.2020 г. постановено по адм. д. № 5403/2019 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушения на материалния закон и необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че всички относими изисквания по Наредба № 9/1991 г. са спазени, поради което и оспорения административен акт е законосъобразен. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново с което жалбата срещу процесното разрешение за строеж да се отхвърли. В с. з. касационната жалба се поддържа изцяло от процесуалният представител на касатора. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът-Гл. архитект на район"Банкя" - Столична община чрез процесуалният си представител счита касационната жалба за неоснователна. Претендира заплащане на разноски по представен списък. Ответникът З. Костов се явява лично и с адв. Калинчев. Оспорва основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор с подробно изложени възражения. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Останалите ответници редовно призовани не се явяват, не се представляват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна, макар и не по изложените в нея възражения. С оспореното решение АССГ, в производство по § 44 ПЗР на ЗИД ЗУТ във вр. с чл. 216 ЗУТ (отм.); е отменил по жалба от З. Костов Разрешение за строеж № 84/28.12.2012 г. издадено от Гл. архитект на Район"Банкя"-Столична община за "Преустройство на GSM базова станция в GSM/ UMTS базова станция на "Мобилтел" ЕАД, УПИ IV-786 в кв. 2 в. з. "Бели брег" гр. Банкя. " За да постанови своя акт съдът е приел, че жалбата на З. Костов е допустима като подадена в законовия срок и от заинтересована страна, което е установено с влязло в сила Определение № 1517/19.02.2019 г. постановено по адм. д. № 13479/2018 г. по описа на АССГ. По същество съдът е приел, че РС е издадено в нарушение на чл. 39, ал. 2 ЗУТ и приложимите текстове от Наредба № 21/11.05.2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения и Наредба № 9/14.03.1991 г. Съдът при извършената проверка на съдебното решение на посочените в касационната жалба основания и служебна такава на основание чл. 218, ал. 2 АПК намира обжалваното съдебно решение за валидно, но недопустимо. Изводът на съда за допустимост на оспорването поради подаване на жалбата в срок е незаконосъобразен. В цитираното Определение № 1517/19.02.2019 г. постановено по адм. д. № 13479/2018 г. по описа на АССГ липсва произнасяне на съда относно срочността на жалбата на З. Костов против Разрешение за строеж № 84/28.12.2012 г. на Главния архитект на район"Банкя"-СО. Соченото административно дело е образувано по жалба на З. Костов против Заповед №ДК-10-ЮЗР-54/14.05.2016 г. на Началника на РДНСК Югозападен район, с която на осн. чл. 216, ал. 5 ЗУТ е прекратено административното производство, образувано по жалба на лицето вх. № СТ-04-1939-13-96/12.08.2015 г. на ДНСК. За да прекрати производството административния орган приема, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от обжалването, тъй като жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 във вр. с чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Липсва обсъждане на въпроса за срочността на жалбата. В съдебното производство също липсва произнасяне по този въпрос. На преценка на съда е стоял въпроса влязла ли е в сила оспорената заповед на Началника на РДНСК и от тук допустима ли е жалбата срещу нея. Напротив видно от мотивите на съдебното определение преписката се връща на административния орган с указания да се произнесе по допустимостта на жалбата на З. Костов срещу РС. Липсва такова произнасяне и в цитираното Определение № 6711/24.10.2018 г. постановено по ад. № 13443/2017 г. по описа на АССГ. Със същото е отменена Заповед №ДК-10-ЮЗР-93/20.10.2017 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която е прекратено производството по жалба на З. Костов срещу соченото разрешение за строеж, с мотив че са налице предпоставките на осн. чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Освен това оспорената в това производство заповед е издадена по жалба на З. Костов с вх. №С13-1346-06-241/16.08.2017 г., а както се посочи по –горе настоящото производство е по жалба вх. №СТ-04-1939-13-96/12.08.2015 г. на ДНСК. При това положение като е приел, че въпроса относно срочността та жалбата на З. Костов срещу РС е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и не е обсъдил направеното в тази насока възражение на ответника в първоинстанционното производство "А1 България" ЕАД, както и относимите доказателства съдът е направил неправилен извод, довел до постановяване на недопустимо съдебно решение. Предмет на оспорване по настоящото дело е разрешение за строеж. Според нормата на чл. 216, ал. 3 ЗУТ(отм.); във вр. с чл. 149, ал. 3 ЗУТ в приложимите им редакция към датата на издаване на оспорения административен акт жалбите срещу издадените строителни разрешения се подават, чрез органа постановил административния акт до Началника на регионалната дирекция на националния строителен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а именно в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересованите лица. В случая процесното РС № 84 на Главния архитект на Район"Банкя"-СО е издадено на 28.12.2012 г. и е заверено като влязло в сила на 6.03.2013 г. Жалбата на З. Костов срещу него е входирана в МРРБ на 10.08.2015 г. / на 12.08.2015 г. в ДНСК/. По делото е представено Писмо № АГ- 9400/468 от 11.10.2013 г. /намиращо се в приложеното и прието като доказателство адм. д. № 3122/2014 г. /на Столична община, Район "Банкя", изпратено до Министъра на инвестиционното проектиране, с копие до З. Костов и Д. Костова във връзка с преразглеждане на разрешения за монтаж/преустройство на базова станция в УПИ IV-768 в кв. 2 в. з. Бели брег. Като приложение към писмото под т. 3 е посочено Разрешение за строеж № 84/28.12.2012 г. Следователно, макар и след срока по чл. 61, ал. 1 АПК във вр. с § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ същото е било изпратено на жалбоподателя. Нещо повече, че на жалбоподателя З. Костов към този момент вече му е било известно не само процесното разрешение за строеж, но и неговото съдържание се установява от обемната кореспонденция между З. Костов и органите на ДНСК и Столична община, Район "Банкя" - Писмо изх. №С13-1346-03-396/8.11.2013 год., Писмо № АГ9400-468/20.01.2014 г. връчено на лицето на 21.01.2021 г., Писмо АГ 9400-548/28.08.2013 г. Констативен протокол от 23.05.2013 г., съставен от служители на районната администрация, в присъствието и на З. Костов, всички по повод на жалби срещу Разрешенията за строеж и преустройство на базова станция на "Мобилтел" ЕАД и искания за отмяна същите.. Нещо повече в писменото си становище от 11.06.2014 г. по адм. д. № 3122/2014 г. жалбоподателя подробно обсъжда както процесното РС така и предходното № 266/28.11.2003 г. При това положение твърдението на З. Костов, че жалбата му срещу РС № 84/28.12.2012 г. е подадена в срок, тъй като административния акт не му е съобщен по надлежния ред е неоснователно. Целта на съобщаването на административния акт е заинтересованите лица да се запознаят не само с факта на неговото издаване, но и съдържанието му. В случая лицето е получило копие от оспореното разрешение за строеж с писмото на Район "Банкя" от 11.10.2013 г. и далеч преди подаване на жалбата срещу РС му е било известно и съдържанието на същото. При това положение настоящата инстанция приема, че жалбата е подадена след изтичане на законовия преклузивен срок поради което и оспорването на процесното РС е просрочено. Като се е произнесъл по недопустима жалба, административния съд е постановил недопустимо решение. Налице е касационното основание на чл. 209, т. 2 АПК. Решението като недопустимо следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Пред вид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК следва ответника З. Костов да заплати на "А1 България" ЕАД разноски в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение