Решение № 8819 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11320/2013 г.

Решение № 8819 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11320/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас и на Добри Дучев Добрев, гр. София, ж. к. "Гоце Делчев" бл. 24, вх. "Е", ет. 4, ап. 80 срещу решение № 819 от 08.04.2013 г., поправено с Решение № 1013 от 12.06.2014 г., и по частна жалба на Добри Дучев Добрев срещу Определение № 1283 от 10.06.2013 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановени по административно дело № 2435/2012 г.

С обжалваното решение съдът:

отменил акт за установяване на задължение по декларация № АУ-005636 от 01.08.2012 г. на орган по приходите в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, в частта, с която на Добри Дучев Добрев за 01.01.2012 - 31.12.2012 г. е установено задължение за такса за битови отпадъци в размер на 2, 14 лв. и задължение за данък върху недвижими имоти в размер над 2, 87 лв. и отхвърлил жалбата в останалата част. Съдът осъдил Община Бургас да заплати на Добрев 4, 39 лв. разноски по делото.

С обжалваното определение съдът оставил без уважение искането на Добрев за допълване на съдебното решение в частта за разноските.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, счита решението в частта, в която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № АУ-005636 от 01.08.2012 г. за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно приел едновременно прилагане на института на установяване и на събиране на задълженията. Не отчел, че плащането на задълженията е извършено на 26.04.2012 г., постъпило е в общината на 04.05.2012 г., а актът е издаден през м. август 2012 г., поради което отразява размера на задължението като отчита платеното до момента на издаване и установява разликата за довнасяне.

Счита, че съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 169 ДОПК. Не отчел, че с оглед на изрично посочената от Добрев партида на имота плащането е отнесено именно към най-старите задължения за този имот. Сочи, че алинея 3 на чл. 169 ДОПК би била приложима само ако задълженото лице няма задължения от предходни периоди и не е посочило за кой имот прави плащането. Сочи, че наредената сума от 26, 56 лв. не е достатъчна да покрие задължението за данък при приспадане на 5% отстъпка.

Счита, че съдът неправилно не приложил и чл. 178, ал. 6 ДОПК. Не отчел, че не са налице кумулативните предпоставки за навременно плащане, тъй като първият работен ден е не 04.05.2012 г., а 02.05.2012 г. с оглед на Решение № 834 от 17.11.2011 г. на Министерския съвет за разместване на почивните дни през 2012 г.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ефтим Марев.

1. Касационният жалбоподател - Добри Дучев Добрев, счита решението в частта, в която "се изменя акт за установяване на задължение" за неправилно, постановено при необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът погрешно третирал и обсъждал представените по делото безспорни доказателства. Не отчел представените по делото безспорни доказателства, които установяват, че още на 09.11.2012 г. е бил "принуден" да заплати в общината данък недвижими имоти в размер на 5, 14 лв. - приходна квитанция 0326744. Не отчел, че с това плащане, преди издаване на решението на органа от 13.11.2012 г. "дължимите уж данъци са платени". Моли съда да отмени решението в обжалваната част, да сезира прокуратурата и да наложи административно наказание на служителя, който е определил неправилно дължим данък. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Данчо Стоянов, Адвокатска колегия, гр. Враца.

1. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас - Добри Дучев Добрев, счита същата за неоснователна. Счита доводите за противоречащи на доказателствата по делото. Дължимият данък е заплатен преди 01.05.2012 г., поради което размерът му следва да бъде в съответствие с установеното 5% намаление. Счита решението в обжалваната от органа част за правилно и моли съда да го остави в сила.

1. Ответникът по касационната жалба на Добри Дучев Добрев - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, счита същата за неоснователна.

1. Частният жалбоподател - Добри Дучев Добрев, счита определение № 1283 от 10.06.2013 г. за незаконосъобразно. Сочи, че своевременно по делото е направено искане за присъждане на разноски, представени са доказателства за разноските, в т. ч. адвокатско пълномощно за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. и 10, 00 лв. държавна такса, както и списък по чл. 80 ГПК. Моли съда да отмени определението в обжалваната част и да осъди ответника да заплати направените по делото разноски. Претендира направените по делото разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Данчо Стоянов, Адвокатска колегия, гр. Враца.

1. Ответникът по частната жалба на Добри Дучев Добрев - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, счита същата за неоснователна. Адвокат Стоянов фигурира само като име в материалите по делото, не е осъществил представителство, поради което не следва разноски да бъдат присъждани.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните и на частната жалба. Решението е материално законосъобразно и обосновано, а определението е съобразено с чл. 143 АПК.

II. По допустимостта на жалбите:

Върховният административен съд счита касационните и частната жалба за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230, ал. 1 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. В хода на съдебното производство, на основание чл. 227 ГПК във вр. с чл. 144 АПК на мястото на Добри Дучев Добрев бяха конституирани Марийка Момчилова Добрева и Момчил Добрев Дучев.

III. По фактите:

1. Добри Дучев Добрев бил собственик на э ид. ч. от недвижим имот - апартамент № 13, находящ се в гр. Бургас, ж. к. "Лазур", бл. 50, вх. "Г", ет. 2.

1. На Дучев било изпратено съобщение по чл. 23 и 69, ал. 2 ЗМДТ, в което задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2012 г. били установени съответно на 29, 43 лв. данък и 40, 60 лв. такса. В съобщението били установени и дължимите задължения при 5% отстъпка за плащане до 02.05.2012 г. съответно на 27, 96 лв. данък и 38, 57 лв. такса.

1. На 26.04.2012 Добрев заплатил чрез пощенски превод - потвърдителни № 0340 и № 0341, 26, 56 лв. за данък и 38, 57 лв. за такса.

1. На 08.06.2012 г. Община Бургас уведомила Добрев, писмо изх. № 94-00-2431/1/, че е налице разминаване между задълженията и плащанията за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци.

1. На 01.08.2012 г. орган по приходите - Филка Петрова, издал Акт за установяване на задължения по декларация № АУ005636, с който за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. установил на Добрев задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 29, 43 лв., внесена сума - 26, 45 лв. и сума за внасяне - 2, 98 лв. и за такса за битови отпадъци - 40, 60 лв., внесена сума - 38, 46 лв. и сума за внасяне - 2, 14 лв.

1. На 10.09.2012 г. орган по приходите в Община Бургас изпратил на Добрев покана № ПДП006834 за доброволно изпълнение на задължение за данък върху недвижимите имоти в размер на 2, 98 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 2, 14 лв., установени с Акт за установяване на задължения по декларация № АУ005636.

1. На 13.11.2012 г., с Решение № 94-00-20708/1, директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и приходи от реклама" в Община Бургас потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № АУ005636.

IV. Първоинстанционното съдебно решение и определение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но частично в нарушение на материалноправни разпоредби. Съдът приел, че Добрев внесъл в срок до 02.05.2012 г. не установения размер на данъка от 27, 96 лв., а 26, 56 лв., с което останал невнесен данък в размер на 2, 87 лв. Приел, че извършеното от органа прихващане от 0, 11 лв. за дължими задължения за 2010 и 2011 г. е без да са налице материалноправните предпоставки за това и без да е уведомен за прихващането длъжникът. Позовал се на чл. 169, ал. 3 и 4 ДОПК и на факта, че не е налице започнало принудително събиране на задълженията. Поради това направил извод, че органът следвало да отнесе постъпилите плащания за 2012 г., както посочил Добрев, а не да погасява с тях стари задължения. По отношение на задължението за такса за битови отпадъци съдът приел също, че неправилно е извършено погасяване на стари задължения, поради което следва да се приеме, че цялото задължение за 2012 г. е надлежно погасено и не е налице основание за определяне на допълнително дължима такса. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт в частта, с която на Добрев е определен за 2012 г. данък в размер над 2, 87 лв., отменил акта в тази част и отхвърлил жалбата в останалата част.

Този извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

1. По първоинстанционното съдебно решение:

Двамата касатори считат решението в съответните обжалвани части за неправилно, като поддържат различни пороци - директорът на дирекция "Местни данъци, такси и приходи от реклама" поддържа порока нарушение на материалния закон, а Добрев - счита решението в обжалваната част за необосновано. Доводите, които директорът на дирекция "Местни данъци, такси и приходи от реклама" поддържа са за нарушение на чл. 169, ал. 3 и 4 и чл. 178, ал. 6 ДОПК. Доводите, които Добрев поддържа са за необоснованост на фактическите изводи на съда досежно дължимостта на данък в размер на 2, 87 лв.

а) по приложимостта на чл. 169, ал. 3 и 4 ДОПК:

Доводите на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и приходи от реклама" фактически се свеждат до въпроса може ли в производството по установяване на задължения по декларация органът да извърши погасяване на други задължения на правния субект с постъпили плащания за задълженията по декларацията?

За да гарантира правата на задължените лице и интереса на фиска тогава, когато данъчните задължения се установяват въз основа на подадена от задълженото лице декларация, законодателят е създал специално производство, което позволява проверка на установения размер на данъка. Проверката се извършва по искане на задълженото лице или по инициатива на органа по приходите в точно определени в чл. 107, ал. 3 ДОПК хипотези. Следователно производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК е допустимо само при наличието на изрично посочените в закона предпоставки: установяване на данъчно задължение по декларация и наличие на някое от посочените в чл. 107, ал. 3 ДОПК обстоятелства.

Безспорно е, че размера на данъчните задължения за данък върху недвижимите имоти се установява въз основа на декларация - чл. 14 ЗМДТ, подадена от задълженото, по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, лице като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ размера на данъка се съобщава на задълженото лице до 1 март на същата година. Съгласно чл. 9б ЗМДТ по реда на установяване на задължението за данък върху недвижимите имоти се установяват и задълженията за такса за битови отпадъци. Следователно задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци се установяват въз основа на декларация, подадена от задълженото лице.

Макар в акт № АУ0056330 изрично да не е посочено основанието за неговото издаване от посоченото в потвърдителното решение е видно, че актът е издаден по инициатива на органа по приходите, тъй като задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. С оглед на това в случая са налице предпоставките за провеждане на производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК.

Освен специалните предпоставки за провеждане на производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с оглед на целта, заради която е създадено - проверка на установените въз основа на подадена декларация задължения, това производство има ограничен предмет - само задължението, установено въз основа на съответната декларация, в рамките на определения в акта период. То няма за предмет установяването на задължения, породени от същата декларация, но за друг период или задължения, породени не от подадена от задълженото лице декларация.

В случая определеният с акт № АУ005636 период е 01.01.2012 г. -31.12.2012 г. за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци. Само тези задължения органът има правомощие да установи с оглед на подадените от задълженото лице декларации.

Какво направил органът с акт № АУ005636?

Първо. Установил размера на посочените задължения - 29, 43 лв. данък върху недвижимите имоти и 40, 60 лв. такса за битови отпадъци.

Второ. Установил, че на 26.04.2012 г. чрез лицензиран пощенски оператор Добри Добрев извършил плащане за процесния имот на данък върху недвижимите имоти в размер на 26, 45 лв. и на такса за битови отпадъци в размер на 38, 46 лв.

Трето. Вместо да отчете така извършеното погасяване на задълженията органът, като се позовал на чл. 169, ал. 4 ДОПК, приел извършеното плащане за данък върху недвижимите имоти за погасяване на задълженията за данък върху недвижимите имоти за предходни данъчни периоди.

Както обосновано приел в мотивите си съдът, органът фактически в производството по установяване на задължения по декларация извършил погасяване на данъчни задължения за предходни данъчни периоди и то, без да е ясно защо не приел извършеното плащане за дължимия данък върху недвижимите имоти за 2012 г. Визирания в чл. 169, ал. 4 ДОПК, редакция към датата на издаване на акт № АУ005636 и към датата на издаване на потвърдителното решение, ред за погасяване на задълженията за данъци - "по реда на възникването им", действително създава ред за погасяване на задълженията независимо от волята на задълженото лице. Но първо, тази норма е приложима в производството по събиране на вземанията, съответно тя би могла да намери приложение в рамките на ревизионното производство по смисъла на чл. 110, ал. 1 във вр. с чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК, но в производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК органът не може да извършва погасяване на задължения с извършени плащания за други задължения и периоди. И второ, независимо от принципната неприложимост на чл. 169, ал. 4 ДОПК в конкретния случай следва да се посочи, че с Решение № 2 от 04.02.2014 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 3/2013 г., разпоредбата на чл. 169, ал. 4 ДОПК, редакция към датата на издаване на акта за установяване на задължения по декларация е обявена за противоконституционна - Държавен вестник, бр. 14 от 18.02.2014 г. Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от влизането на решението на Конституционния съд в сила. Следователно той не се прилага и по висящи правоотношения, каквото е настоящото, независимо че към датата на издаване на оспорения акт нормата е била в сила. Налице е нов нормативен факт, който съдът, с оглед на чл. 142, ал. 2 АПК следва да отчете.

В случая органът вероятно отнесъл извършеното на 26.04.2012 г. погасяване на задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за други задължения на Добрев (предмет на друг акт за установяване на задължения по декларация) и по този начин приел, че за 2012 г., въпреки извършеното изрично плащане, публичното вземане не е погасено.

В производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК органът установява размера на задължението и съответно, с оглед на извършеното плащане, установява размера на дължимата сума за данък и такса и съответните лихви за забава. Той не е оправомощен да извършва погасяване на задължения с оглед на извършени плащания от задълженото лице на други данъчни задължения.

С оглед на изложеното доводът на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и приходи от реклама" за неправилност на съдебното решение поради нарушение на чл. 169, ал. 4 ДОПК е неоснователен. Добрев внесъл за погасяване на задълженията си за данък - 26, 45 лв. при установен размер на задължението при 5% отстъпка 27, 96 лв. и за такса - 38, 57 лв. при установено задължение при 5% отстъпка 38, 57 лв.

б) по нарушението на чл. 178, ал. 6 ДОПК:

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се заплаща на две равни вноски: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, а съгласно алинея 2 на предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5%. От доказателствата по делото е видно, че дължимият от Добрев данък е 29, 43 лв. и при 5% отстъпка - 27, 96 лв. С лицензиран пощенски оператор на 26.04.2012 г. Добрев превел по сметка на Община Бургас сумата от 26, 45 лв. за данък недвижими имоти. Съгласно чл. 12, ал. 2 Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на предплатилите в срока по чл. 28, ал. 2 ЗМДТ такса за битови отпадъци се прави 5% отстъпка. Дължимата от Добрев такса за битови отпадъци за 2012 г. е в размер на 40, 60 лв., а при 5% отстъпка - 38, 57 лв. На 26.04.2012 г. Добрев превел по сметка на Община Бургас сумата от 38, 57 лв. за такса за битови отпадъци.

Съгласно чл. 178, ал. 7 ДОПК доброволното плащане на публичните задължения, каквито с оглед на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 ЗМДТ са задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, може да се извърши безкасово чрез лицензиран пощенски оператор с пощенски запис за плащане към бюджета по утвърден образец. По делото не се спори, че плащането Добрев извършил именно чрез такъв оператор и образец. За да бъде плащането извършено в срок, съгласно чл. 178, ал. 6 ДОПК, е необходимо да е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срока за доброволното плащане и дължимата сума да е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. Изискванията са кумулативни.

В случая, видно от доказателствата по делото плащането е наредено на 26.04.2012 г., т. е. четири дни преди изтичане на последния ден - 30.04.2012 г. Кога плащането е постъпило по съответната сметка на общината по делото не е установено. Нито в акта за установяване на задължения по декларация, нито в решението на директора на дирекция "Местни данъци, такси и приходи от реклама" се споменава нещо за датата, на която извършеното от Добрев на 26.04.2012 г. плащане е постъпило в общината. Този довод се изтъква едва в касационната жалба. Ако органът е считал, че плащането не е постъпило в общината в срока по чл. 178, ал. 6 ДОПК е следвало да посочи това в актовете си или поне да ангажира за това доказателства в хода на първоинстанционното съдебно производство. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите обстоятелства, на които се основава акта, е на органа. Дори и да се приеме, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не указал на органа, че за този факт от значение за делото не сочи доказателства, то директорът на дирекция "Местни данъци, такси и приходи от реклама" не поддържа касационно основани съществени процесуални нарушения, а за този порок, по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не следи служебно.

Видно от изложеното, с оглед на доказателствата по делото, както правилно приел и съдът, плащането е извършено преди срока по чл. 178, ал. 6 ДОПК. За таксата за битови отпадъци плащането е извършено не само в срок, но и точно, т. е. платена е установената сума за такса при намаление 5%, видно от приложения по делото платежен документ. Органът неправилно посочил в акта си размера на платената от Добрев сума - 38, 46 л. вместо 38, 57 лв. С оглед на това за 2012 г. Добрев няма задължения за такса битови отпадъци. Задължението за данък обаче не е платено изцяло в срока по чл. 28, ал. 2 ЗМДТ - при установено задължение с 5% отстъпка 27, 96 лв. той заплатил в срока по чл. 28, ал. 2 ЗМДТ 26, 56 лв. или 1, 40 лв. по-малко. Поради това Добрев не може да ползва намалението и дължи данък в пълния размер, т. е. 29, 43 лв. или остава неплатен данък в размер на 2, 87 лв.

в) по довода за необоснованост на извода на съда за дължимост на данък в размер на 2, 87 лв.:

Добрев счита извода на съда за необоснован. Единственият довод, който сочи, е че плащането било извършено, но доказателства за това не представя. Доказателствената тежест за установяване на факти, от които страната черпи благоприятни правни последици е на страната.

С оглед на изложеното съдът правило приел оспорения акт за незаконосъобразен в частта, с която на Добрев е установено задължение за такса за битови отпадъци в размер на 2, 14 лв. и за данък върху недвижимите имоти в размер над 2, 87 лв. Задължението от 2, 87 лв. за данък е дължимо и съдът правилно отхвърлил жалбата на Добрев.

1. По определение № 1283 от 10.08.2013 г.

С обжалваното определение съдът оставил без уважение искането на Добрев за изменение на решението в частта за разноските. С решението съдът осъдил Община Бургас да заплати на Добрев 4, 39 лв. разноски по дело съобразно уважената част на жалбата и не уважил искането му за присъждане на разноски в размер на 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение. За да откаже присъждане на исканите разноски за адвокатско възнаграждение съдът приел, че представителство в посочения в пълномощното обем не е извършено по делото и не е доказано извършването на разноските. Този извод на съда е незаконосъобразен. Вярно е, че в съдебно заседание Добрев не е бил представляван от адв. Данчо Стоянов, но явяването или не на пълномощника в съдебно заседание при надлежно пълномощно не значи липса на упълномощаване. Преценка на страната е дали в съдебното заседание упълномощения от нея адвокат ще се яви или не. За дължимостта на разноските е необходимо първо, да е налице надлежно упълномощаване, и второ, да са налице доказателства за направения разход. В случая от приложеното по делото пълномощно е видно, че Добрев надлежно упълномощил адв. Стоянов да го представлява и подпомага като определил и обема на пълномощното. Налице са и доказателства за направения разход. Видно от приложения по делото договор за правна помощ Добрев заплатил в брой 500, 00 лв. възнаграждение на адвоката. С оглед на това налице са предпоставките за изплащане на направените по делото разноски. Същите се дължат съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 219, 73 лв. За този размер съдът следва да осъди Община Бургас - юридическото лице, в чиято структура е органът.

Видно от изложеното обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което съдът следва да осъди Община Бургас да заплати на Добрев 219, 73 лв. разноски.

Тъй като и двете касационни жалби са неоснователни съдът следва да остави без уважение искането и на двамата касатора за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд