Решение № 8830 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2017 г.

Решение № 8830 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. А., гражданин на Афганистан, против решение № 530 от 27.01.2017 г., постановено по адм. дело № 11304 от 2016 г. по описа на Административния съд - С.-град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което следва да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Минкова, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с историята на касатора, както и доказателствата, относими към ситуацията в Афганистан. Не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ, като чужденецът е напуснал страната на произход по икономически причини. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на Б. А., гражданин на Афганистан, против Решение № 10245/19.10.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Б. А. по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В процесния случай, причините на чужденеца за напускането на страната му на произход са най-вече икономически. Видно от Протокол № УП 4428/15.08.2016 г. от проведено с чужденеца интервю той е заявил, че не е арестуван или съден в Афганистан. Също така е посочил, че в Афганистан няма сигурност, но главната причина да напусне страната е образованието на децата му. Не е имал проблеми на политическа основа или поради религиозна принадлежност. Посочва, че е бил заплашван от непознати лица по телефона, които предполагали, че той е заможен и му искали пари. Това се е случило, защото Б. А. работил 16 години в Дубай и явно другите предполагали, че имал пари. Чужденецът посочил, че в продължение на 7 години децата му били с него в Дубай, но си тръгнали, защото образованието там било много скъпо. Посочените от чужденеца причини за напускането на страната му на произход - твърденията за получавани телефонни заплахи за пари, дори и да са верни, са прояви от криминален характер и са извън приложното поле на ЗУБ. Отделно от това, по делото няма данни той да е потърсил помощ от властите в страната за справяне с този проблем и те да са му отказани. Другата заявена от Б. А. причина да напусне Афганистан е желанието децата му да получат по-добро образование, което също е извън приложното поле на приложимия в случая ЗУБ и налага извода, че причините, поради които той е напуснал страната си са социални и икономически. Всичко посочено дотук идва да обоснове извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въз основа на представените справки следва да се посочи, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Във връзка с възможността за приложение на чл. 9, ал. 6 ЗУБ следва да се посочи, че на настоящата инстанция е служебно известно, че с решение № 10246/19.10.2016 г. на Председателя на ДАБ при МС на съпругата на касационния жалбоподател Ф. А., подала молба лично и като законен представител на малолетните им деца М. А., М. А. и М. А., е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посоченото решение е обжалвано пред АССГ, който отхвърлил жалбата с решение № 720 от 08.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11306/2016 г. Посоченото съдебно решение е потвърдено с решение № 7158/30.05.2018 г., постановено по адм. дело № 4055/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение. По отношение на новозаявената причина за нежеланието на Б. А. да се завърне в страната си на произход, а именно влошеното му здравословно състояние, следва да се посочи, че до този момент той никъде - нито в административното, нито в съдебното производство, не е твърдял, че има здравословен проблем, като също така по делото не са и представени надлежни доказателства във връзка с това твърдение. Отделен въпрос е, че дори и да имаше доказателства за твърдяното от Б. А. заболяване, то това не е основание за предоставяне на закрила по ЗУБ. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,