Решение № 1168 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5857/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Велико Търново чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 1525/29.04.2024г. на Административен съд Велико- Търново по адм. дело 310/2023г. С него се отменя по жалба на А. Н. Х. и Н. А. Н. Решение 1012-04-32#1 26.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което се отхвърля жалба против Разпореждане РО-5-04-01316414/02.03-2023г. на ръководител по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново. С разпореждането е разпоредено на основание чл. 110, ал. 3 КСО лицата А. Н. Х., Н. А. Н., Р. Б. Р. да внесат сума по ревизионен акт за начет РМ-5-04-01295700/10.02.2023г. в качеството им на членове на ТЕЛК към МБАЛ-Павликени ЕООД. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответниците, А. Н. Х. и Н. А. Н. чрез процесуален представител адвокат вземат становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на членовете на ТЕЛК срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което се оставя без уважение жалбата им срещу разпореждане, с което се разпорежда да възстановят сума по ревизионен акт, представляващо неправилно изплатена и поради това щета на ДОО, вследствие от отменено решение на ТЕЛК, поради нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Възраженията са за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон, с твърдения, че не са налице констатираните нарушения като основание за реализиране на имуществената отговорност по чл. 110 от КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението. Мотивите са, че не е налице хипотезата на чл. 110 от КСО, поради обстоятелството, че няма решение на ТЕЛК, издадено при нарушение на нормативните разпоредби за издаването му и което да е в причинна връзка с установения резултат- щета за ДОО. Изложени са съображения кога е налице хипотезата, в която се реализира имуществената отговорност и която в случая не е налице. Установяват се експертни заключения на органите на медицинската експертиза с различни резултати, което не е основание за реализиране на имуществена отговорност, за която са изискуеми различни от установените фактически и правни основания. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 2 КСО предвижда, че за причинените щети на ДОО от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им контролните органи на НОИ съставят ревизионни актове за начет. Така цитирана, разпоредбата не дава уточняване и/или изброяване на факти и предпоставки във фактическия състав, представляващ нарушение и общо посочва, че следва да са налице отменени актове поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Нарушението на нормативни разпоредби при издаването им също не е уточнено в цитираната разпоредба и следва тълкуване на материални и процесуални норми, относими към издаването на акта на медицинската експертиза. Следва да се има предвид, че актовете на медицинската експертиза имат природа на административен акт и експертиза, с оглед на което имат различно съдържание в двете си качества. Поради това издаването им като административни актове и като медицинска експертиза има своите особености. Най общия извод за тези производства е, че когато се извършва преценка от различните състави на ТЕЛК и НЕЛК в съдържанието на експертизата може да има различни становища без да има нарушения на норми по издаване на актовете. Може и да бъде установено с решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от съда, че има нарушения на нормативни разпоредби при издаване на акт на медицинска експертиза, и това следва да е отразено в мотивите като основание за отмяна на акта. Различните експертни заключения са допустими на основание различната квалификация и преценката на фактите и доказателствата от членовете на органите на медицинската експертиза, но този факт сам по себе си не води автоматично до фактически и правен извод за нарушения на нормативни разпоредби при издаване на акта, още по малко такава преценка може да бъде извършена извън производствата по обжалване на актовете на медицинската експертиза. Предвид изложеното самостоятелните мотиви и изводите на контролните органи на НОИ, че са нарушени нормативни актове по издаване на акт на медицинска експертиза са извън процеса по установяване на нарушения и реализиране на имуществената отговорност. При тълкуване на разпоредбата на чл. 110 КСО в контролното производство не може да се извършва преценка по предмета на законосъобразността на отменените актове на медицинска експертиза и фактите и доказателства, съобразявани в издадените административни актове. Нарушенията на нормативните актове по издаване на актовете на медицинска експертиза следва от мотивите на административните актове, които ги отменят на това основание и да е налице причинна връзка с резултата. Обратното разбиране води до допускане на контрол на вече проверени в контрол за законосъобразност актове на медицинската експертиза, което е извън разпоредбите на закона. Предвид изложеното и при споделяне на мотивите на първата инстанция решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно Върховен административен съд, шесто отделение