Решение № 6430 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2016 г.

Решение № 6430 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. В. Д. срещу решение № 136 от 25.05.2016 г. по адмд. № 45/2016 г. на Административен съд С. З., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" за лек автомобил марка "Рено", модел "Лагуна", рег. № ЕН 4175 ВР, приложена на 02.02.2016 г. с разпореждане от старши полицай в звено "Общинска полиция" - С. З. към ОД на МВР гр. С. Загора. Счита, че решението е неправилно, тъй като с него е извършено разширително тълкуване на материалноправното основание за налагане на принудителна административна мярка, предвидено в закона. Неправилно съдът приел, че е налице нарушение на чл. 94, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, тъй като видно от снимковия материал по делото, мястото е уширение на пътното платно и паркирането се извършва перпендикулярно на оста на пътя - не само на местата за паркиране на таксиметрови автомобили, но и на останалите места, предвидени за паркиране в тази зона. Счита, че е нарушен принципа на съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията, не са били налице обстоятелства, налагащи необходимост да бъде осигурена безопасност на движението. В разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 11 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на О. С. З., са регламентирани като основание за налагане на принудителни административни мерки- преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, случаи които не са предвидени в закона. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 13.06.2016 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 30.05.2016 г. Разгледана по същество е основателна. Съдът е приел, че в докладната записка е посочено основание за репатрирането "чл. 57, ал. 1, т. 11". От това отбелязване, съпоставено със свидетелските показания на служителя и снимковия материал, направил извода, че в случая процесната мярка е наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" предл. първо ЗДвП, което кореспондира с чл. 57, ал. 1, т. 11 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на О. С. З., автомобилът е паркиран върху пътната маркировка, обозначаваща мястото като таксиметрова пиаца, върху което място е допустимо спирането на таксиметрови автомобили, изчакващи наемането им от клиенти. Приел, че при тази законова хипотеза не е необходимо предварителното обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и че е налице неправилното паркиране на автомобила в нарушение на чл. 94, ал. 3, изр. първо от ЗДвП. Доколкото положената пътна маркировка предполага възможността за престой единствено и само на автомобили, обозначени като таксиметрови, очевидно е че паркирането /което е различно от престой/ на личния автомобил на жалбоподателя на процесното място е в нарушение с положената пътна маркировка, т. е. в нарушение на правилата за движение - хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение първо. Решението е неправилно. Наложената принудителна административна мярка е обоснована в докладната записка с паркирането на МПС на 02.02.2016 г. в 12.25 ч. на бул. "Ц. С. В." №... на местата, обозначени с пътна маркировка като таксиметрова стоянка в гр. С. Загора /чл. 57, ал. 1, т. 11 от Наредбата за обществения ред при използването на превозни средства и общи площи на територията на О. С. З./ Съдът установил, че съгласно показанията на служителя на О. С. З., разпитан като свидетел, участвал в репатрирането на автомобили, посочен му от дежурния полицай, автомобилът е бил паркиран на такси пиацата и затова е бил репатриран. Първоначално водачът не е бил в автомобила и дошъл по-късно, но отказал да заплати таксата на място, поради което се е наложило репатрирането на лекия автомобил. При появяването си на място, жалбоподателят оказал съдействие за репатрирането на автомобила, като го е преместил леко назад. Няма спор за фактическите обстоятелства между страните. Както е посочил съдът хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, приложима като материално правно основание за налагане на конкретната принудителна административна мярка, са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3. когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Неправилно е прието от съда, че е налице хипотеза чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо от ЗДвП и в случая не е било необходимо предварителното обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Независимо, че разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 11 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на О. С. З., забранява паркирането на автомобили на места, определени за спиране на таксиметрови автомобили, това не означава, че автомобили паркирали на тези места следва да се вдигат принудително на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, без мястото да е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, съгласно изискванията на закона. Освен това съгласно чл. 23 ЗАНН случаите, в които могат да се прилагат принудителни административни мерки се уреждат в закон. Съдът посочил, че процесът на репатриране се преустановява ако водачът на неправилно паркираното МПС дойде на място, преди потегляне на специализирания автомобил и че случая е безспорно, че водачът, се е явил на мястото преди потеглянето на специализираният автомобил, дори преди качването на личния му автомобил на специализираният такъв, но отказал да заплати таксата от 20 лв. При тези данни съдът е следвало да направи извод за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка, като несъответстваща на целта на закона, както и че преместването на пътното превозно средство не е станало без знанието на неговия собственик, каквато е хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. С оглед на изложеното оспореното съдебно решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени наложената принудителна административна мярка. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, Седмо отделение