Решение № 10190 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3690/2019 г.

Решение № 10190 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3690/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП против Решение № 278/10.01.2019 г. по адм. Дело № 11086/2018 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, за което са изложени и подробно развити основания по смисъла на по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Г. Гешев, чрез процесуалния си представител адв. Д. Кадин, в писмен отговор на касационната жалба и в становище по съществото на спора оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С ревизионен акт /РА/ № 22002216007939-091-001/23.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1295/27.08.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, се вменява отговорност на Г. Гешев в качеството му на управител на "Хидро Груп Инженеринг" ООД, за установените и невнесени данъчни задължения в размер на 111 914, 66 лв. главница и 60 245, 59 лв. лихви, включващи данък върху доходите от трудови и приравнени на тях трудови правоотношения, корпоративен данък, ДДС, ДОО и ЗО, за периоди 15.11.2011 г. -31.05.2014 г. За да отмени РА, първоинстанционният административен съд е счел, че не са налице елементите на ФС на чл. 19, ал. 2 ДОПК /ред. ДВ бр. 105/2005 г., в сила от 01.01.2006 г. / за ангажиране отговорността на Г. Гешев. Съдът е отчел, че е налице само първият от кумулативно необходимите предпоставки за това, а именно, че лицето е било единствен управител на дружество "Хидро груп инженеринг" ООД за периода Доцов. В същия период Г. Гешев е съдружник в дружеството заедно с А. Гешева. Съдът е приел, че ревизионното производство е образувано при липса на безспорно установени по основание и размер задължения на юридическото лице, тъй като на същото не е извършвана ревизия за релевантните периоди. Също така съдът е приел, че не е установено от събраните доказателства от обективна и субективна страна Гешев да извършил скрито разпределение на печалбата и да се е разпоредил с касовата наличност на парични средства на дружеството преди прехвърлянето на дружествени дялове на С. Станев, нито е доказана недобросъвестност в действията на РЛ. При постановяване на акта си първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебната фаза на производството съдът е събрал представените с административната преписка писмени доказателства. Основният спорен въпрос по делото е относно касовата наличност в дружеството при прехвърляне на дружествените дялове и налице ли е прехвърляне на положителната касова наличност на новия представляващ дружеството. В обратния случай би била налице хипотезата на скрито разпределение на печалба, както се твърди от приходните органи. В тази връзка е направено позоваване на дадените противоречиви обяснения от двамата управители, на счетоводните записвания на дружеството, на данни от справка в информационната система на НАП относно регистрирани в полза на дружеството сделки, по които са отчетени като получени значителен размер суми в брой по извършени доставки от дружеството, както и на инвентаризационен опис с приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г., съставен между РЛ и новия управител на дружеството. Тези относими за спора доказателства са обсъдени от съда и от приходните органи, които са достигнали до различни фактически и правни изводи относно касовата наличност и предаването й, както и относно наличието на разпореждане и/или на скрито разпределение на печалба от страна на РЛ. Касационната проверка относно обосноваността на изводите в обжалваното първоинстанционно решение се препятства от липсата на така изброените документи като събрани доказателства по делото. Въпреки, че част от тях са посочени като приложения към ревизионния доклад, не се съдържат по делото на АССГ, нито има данни да са приети като доказателства. Не са представени и предходните РД и РА, отменен с решение № 1816/14.10.2016 г. на ДД "ОДОП" София, както и самото решение. За други – като справката от информационната система на НАП и данни от счетоводните записвания на дружеството, няма данни да са събирани и в хода на ревизионното производство. Съдът не е отчел липсата на релевантните за спора документи, при което е постановил акт, който би могъл да бъде различен в случай, че тези документи бяха надлежно събрани и обсъдени от съда. Съдът също така не е указал на страните по реда на чл. 171, ал. 4 и чл. 170 АПК за кои обстоятелства от съществено значение за делото се сочат доказателства и не е разпределил доказателствената тежест в процеса, което неизпълнение на процесуалните задължения е от категорията на съществените поради това, че се препятства възможността на страните за адекватна защита и за установяване на релевантните факти от обективната действителност. Съдът не е обсъдил данните за задължения на дружеството, произтичащи от справки-декларации, ГДД и други декларации, подавани от дружеството, незаконосъобразно приемайки, че при липса на проведено ревизионно производство на дружеството, ревизионното производство спрямо управителя е проведено при липса на безспорно установени по основание и размер задължения на юридическото лице. Не са обсъдени твърденията досежно образуваното изпълнително дело спрямо дружеството, основанието и размера на задълженията, определени за събиране от публичен изпълнител, нито е инициирано събиране на доказателства в тази връзка. Касационният съд отчита и пълната липса на мотиви досежно дължимостта на задължението за лихви по двата ревизионни акта, както и за изтекли такива след датата на издаването им, предвид вменяването на отговорност по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК само за несъбрани задължения за данъци и ЗОВ. По изложените съображения обжалваното решение се явява постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушенията са неотстраними в хода на касационното производство, тъй като се налага даване на указания и събиране на доказателства от първоинстанционния съд, при спазване на принципа за двуинстанционност при разглеждане на делата. Решението следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание Върховният административен съд, състав на осмо отделение,