Решение № 2727 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 759/2016 г.

Решение № 2727 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 759/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Б. Ж. от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Данаил Папукчиев, срещу Решение № 781 от 28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 173/2015 г. от Административен съд София-област. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и се претендират разноски. Ответната страна – община Костенец, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Генка Цветанова, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответницата М. С. М. не взема становище. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. Решението на съда е постановено при допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по следните съображения: І. Пред Административен съд София – област е депозирана жалба от М. Ж. и М. М. срещу Заповед № РД-04-680 от 28.11.2015 г., издадена от кмета на община Костенец. С жалбата е предявен иск към общината "за нанесени щети и понесени вреди от събарянето на сградите на национализираната мелница" по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 25 500 лева. С Разпореждане № 250 от 05.03.2015 г. (л. 19), постановено по образуваното адм. дело № 162/2015 г. по описа на същия съд, и на осн. чл. 206 АПК, искът за обезщетение е бил отделен в друго производство. За да мотивира това свое процесуално действие съдът е приел, че от обстоятелствената част на жалбата "не става ясно от незаконосъобразния административен акт, чиято отмяна се иска и който е предмет на делото се твърди ищците да са претърпели имуществени вреди... или същите претендират да бъдат обезщетени за вреди от неоснователни действия или бездействия на административен орган и длъжностни лица към община Костенец". Приел е също, че "... е недопустимо разглеждане на оспорването на административния акт, предмет на делото едновременно с разглеждането на предявения граждански иск...". В едни и същи акт съдът е допуснал две особено съществени процесуални нарушения: Приел е, че предмет на ищцовата претенция за обезщетение са вреди "... от неоснователни действия и бездействия на длъжностни лица ("... по-скоро от твърденията в жалбата може да се направи извода, че се претендират вреди от неоснователни действия и бездействия на длъжностни лица, касаещ един дълъг период преди издаване на процесната заповед") и в същото време че те са настъпили от оспорвания административен акт ("... е недопустимо разглеждане на оспорването на административния акт, предмет на делото едновременно с разглеждането на предявения граждански иск.."), без да остави неясната жалба без движение и да укаже на жалбоподателките да пояснят претенцията си, вкл. чрез оказването на правна помощ. На следващо място съдът недопустимо се е намесил във волята на ищците като сам е определил предметния обхват на иска – "... по-скоро от твърденията в жалбата може да се направи извода, че се претендират вреди от неоснователни действия и бездействия на длъжностни лица, касаещ един дълъг период преди издаване на процесната заповед". В случаите, когато искът за обезщетение е предявен заедно с оспорването на административен акт, т. е. при първата от приетите от решаващия съд две противоположни хипотези, по искане на страната или след преценка на съда, искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт. Разглеждането на отделения иск обаче продължава в същия съд след влизане в сила на решението за обявяване на нищожност или отмяна на акта. Ако, за да постанови разпореждането си съдът е приел тази хипотеза, т. е. че вредите се претендират "от незаконосъобразния административен акт, чиято отмяна се иска и който е предмет на делото... " е нарушил посочения в чл. 206 АПК процесуален ред, тъй като след отделянето на иска в друго производство и образуването на адм. дело № 173/2015 г. разглеждането на исковата молба е продължило без да е налице влязъл в сила съдебен акт за установяване незаконосъобразност на оспорваната заповед № РД-04-680 на кмета. Такъв е постановен по адм. дело № 162/2015 г. по описа на АССО -Решение № 844 от 05.11.2015 г., с което заповед № РД-04-680 от 28.11.2014 г. на кмета на община Костенец е била отменена, поради допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила при издаването й, а преписката е върната за ново разглеждане от административния орган, т. е. за издаване на друг – законосъобразен административен акт. При втората от изложените в разпореждането хипотези, т. е. ако приема, че претендираната вреда произтича пряко от действия или бездействия на ответника съдът, пред който е депозирана жалбата е следвало, съгласно правилото на чл. 204, ал. 4 вр. ал. 2 АПК да установи незаконосъобразността на действието или бездействието и да разгледа иска по същество. Съдът недопустимо е смесил двете процедури и е отделил иска на М. Ж. и М. М., който е приел като иск за вреди, произтичащи от действия/бездействия на административния орган в друго производство - по адм. дело № 173/2015 г. ІІ. В Разпореждане № 337 от 20.03.2015 г., постановено по АД № 173/2015 г. (л. 29) съдът е намерил, че "... исковата молба е нередовна и като такава следва да бъде оставена без движение, тъй като не е ясно в резултат на какъв акт, действие или бездействие са настъпили претендираните имуществени вреди – от незаконосъобразни действия, свързани със събарянето на сградата, от заповед № РД-04-680/28.11.2014 г. на кмета на община Костенец, чиято незаконосъобразност се претендира или от действия и актове, свързани с деактуването на имота"; периода, за който се претендират имуществени вреди; "... претендира ли се законна лихва върху главницата и считано от кога". С молба вх. № 1242 от 06.04.2015 г. (л. ЗЗ-л. 37) ищците са депозирали "искова молба – допълнение към жалба", от съдържанието на текста на която не може да се изведе еднозначен извод за предмета на иска. Претендират се вреди: "1. От действия (бездействия) и актове, свързани с деактуването на имота, в резултат на които общината "е отнела и/или парализирала владението и управлението на деактуваната собственост" от наследниците, конкретизирани в пет точки; и като 2. "... от незаконосъобразни действия, свързани със събаряне на сградата", визирайки и административен акт - заповед № РД-04-680 от 28.11.2014 г.; и действия на общината – построяване на "водоснабдително отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура", от спукването на който почвата е омекнала под основите и сградата на мелницата "частично се е срутила"; и актове на общината във връзка с одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж на [фирма] – "... поради действията и бездействията и издадените строителни книжа", довели до повреждането и унищожаването на сградата на бившата национализирана мелница, което според ищците сочи, че именно общината трябва, като виновна страна, да изпълни посочените в заповед № РД-04-680 от 28.11.2014 г. мероприятия "дословно"; 3. "Възможни вреди (?!) от заповед № РД-04-680 от 28.11.2014 г. – за досъбаряне на сградата и почистване на площадката – около 3 000 лева". Въпреки тази неяснота и видимата необходимост от оказване на правна помощ съдът, в Разпореждането си № 418 от 07.04.2015 г. (л. 51) е формулирал ищцовата претенция като: Претенция за "имуществени вреди в размер на 39 000 лева, представляващи стойността на разрушените мелнични сгради и произтичащи от незаконосъобразни действия на община Костенец, изразяващи се в неправилно деактуване на имота и събаряне на сградата". В мотивите на решението си (л. 249) обаче съдът визира друг предмет: "... С молбата-уточнение от 06.04.2015 г. ищците са посочили, че претендират имуществени вреди общо в размер на 39 000 лв., представляващи стойността на разрушените мелнични сгради и произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на община Костенец, изразяващи се в незаконосъобразно прокарване на водопровод през имота, довело до унищожаването и срутването на сградата". Предмета на делото не само обуславя подведомствеността и подсъдността му, приложимостта на общия исков ред или на особените искови производства, предопределя защитата на ответника (понеже обуславя неговите възражения). Около предмета на делото се съсредоточава цялото съдебно дирене – отделянето на спорното от безспорното, доказването и устните състезания. Предмета на делото е спорното материално субективно право, предмет на решението и силата на пресъденото нещо, с други думи това е оста около която се движи целият исков процес. Предмета на делото се определя от ищеца, който очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска и е длъжен да посочи правното естество на отричаното или на претендираното право. Съдът е длъжен да квалифицира спорното право още с доклада по делото, за да ориентира страните относно предмета на делото. Без уточнен предмет исковият процес не може да се развие и затова исковата молба, несочеща предмет на делото се връща. В случая съдът е излязъл извън предмета, очертан в разпореждането му с № 418. ІІІ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователен, предявения от М. Б. Ж. и М. С. М. иск срещу община Костенец, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за обезщетение за претърпени имуществени вреди общо в размер на 39 000 лв., представляващи стойността на разрушена мелнична сграда, находяща се в собствения им недвижим имот, претърпени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на ответника. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Акт N 45 от 24.06.1969 г., издаден от Окръжен Народен съвет-гр. София е национализиран имот с пл. сн. № [номер], кв. 3 с площ 2 000 кв. м по регулационния план на [населено място] от 1955 г., ведно с построената в имота мелница, представляваща масивна сграда на два етажа, застроена върху 60 кв., обор и навес – паянтова сграда на един етаж, застроени върху 75 кв. м – бивша собственост Б. М. и С. И., въпреки, че не е приложено удостоверение за наследници. Със Заповед № РД-15-312/15.10.1992 г. на кмета на община Костенец, издадена на осн. чл. 88, ал. 4 НДИ (отм.); и ЗВСВОНИ (без да е посочен текст), имотът по акт № [номер]45/1969 г. е деактуван, наредено е отписването му от актовата книга и предаването на правоимащите (л. 10). Не са приложени доказателства кога е извършено отписването и предаването на владението. Не е изяснен и въпроса за идентичността на одържавения имот (виж л. 15 – изх. № 94-М-328 от 22.11.2013 г. на община Костенец) и този, предмет на заповедта за деактуване. От една страна твърденията на ищците по отношение на владението (установено или не, от кога) са разнопосочни, не са представили и акт за собственост. От друга, общината не оспорва акта за възстановяване по силата на закона, но оспорва идентичността и параметрите на имота (изх. № 94-М-328 от 22.11.2013 г., удостоверение с изх. № 20 от 23.04.2015 г., писмени бележки на процесуалния представител на община Костенец). Съгласно удостоверение изх. № 20 от 23.04.2015 г. (л. 72) на кмета на община Костенец имот с пл. № 760 по стария кадастрален и регулационен план от 1955 г. е идентичен с част от имот пл. № [номер] (по скицата целият е от 9789 кв. м), включен в УПИ [номер] "За площадка на промкомбината гара Костенец" в кв. 136 по действащия КРП на града, което сочи на извода, че владението върху деактувания имот не е "предадено" на правоимащите след 1992 г. В същото време със Заповед № РД-04-680 от 28.11.2014 г., на осн. чл. 196, ал. 3 от Закона за устройство на територията кметът на община Костенец нарежда на наследниците на Б. Н. М. и С. С. И. - М. Б. Ж., М. С. М. и П. И. З. – "... незабавно да започнат премахването на "масивна сграда на два етажа", строеж, построен в деактуван имот със заповед № РД-15-382/15.10.1992 г. бивша мелница в гр. Костенец". Текста на сочената правна норма изисква заповедта да е адресирана до собствениците, а доказателства за собственост върху деактувания имот не са представени. По повод наличието на неподдържан от общината и неизправен, а впоследствие и аварирал водопровод, който според ищците е основен причинител на саморазрушаването на сградата, съдът е приел, че представените от ответната страна писмени доказателства – писма и удостоверения – сочат, че няма издадено разрешение за строеж на водопровод, прокаран през съседния с имот пл. № [номер], кв. 136, нито на името на общината, нито на друго ФЛ или ЮЛ, не е учредено такова право; в активите на общината няма заведен и не се води като общинска собственост магистрален водопровод, прокаран през имот с пл. № [номер], УПИ [номер], кв. 136, част от който е идентичен с имот с пл. № [номер], кв. 3 по плана на гр. Костенец. Така приетото от съда противоречи на представеното по делото писмо изх. № 716 от 12.06.2015 г. на управителя на [фирма] – София (л. 147), адресирано до М. Ж., в което се коментира "хранителен водопровод ф200 АЦ, преминаващ през имот пл. № [номер], кв. 136; сочи се, че поради липса на необходимите специалисти не може да бъде извършено геодезическо заснемане на трасето на водопровода; коментира се и авария на водопроводно отклонение ф3/4" поц. ст. за сградата на бившата мелница. Съдът не е събрал служебно необходимите за изясняване на твърдяното наличие на сочения от ищците водопровод доказателства, а се е задоволил с извода, че ищците не са се справили с доказателствената тежест и не са установили обстоятелството, че в имота съществува магистрален водопровод, че същият е проектиран и построен от общината, съответно е общинска собственост и поддържането му е грижа на общината. Не са доказали и факта, че поради неподдържане, неизправност и авария е причинил наводнение, довело до срутване на бившата мелнична сграда, намираща се в "техния" имот. Изводите на съда, при неизяснения предмет на иска (акт, действие/бездействие; ответник; период; лихва), неустановената фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, са необосновани. Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение