Решение № 15434 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2019 г.

Решение № 15434 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Братя Даскалови против решение № 415 от 10.01.2019 г., постановено по адм. д. № 282/2018 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - И. Минчев и В. Минчева оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отхвърля искането за прогласяване за нищожна и отменя заповед № РД-0178/27.04.2017 г. на кмета на Община Братя Даскалови, с която е одобрен проект за геодезическо заснемане и промяна на кадастралните граници на ПИ 676, кв. 78 по кадастралния план на с. Оризово, като границите на имота се поставят в съответствие с границите на УПИ ІІІ-676, кв. 78 по действащия регулационен план на с. Оризово и в съответствие с крайната регулация на населеното място. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като същият не съдържа правно основание за издаването му, а от изложените в него фактически основания не може да се направи еднозначен извод коя от хипотезите, регламентирани в § 4, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е налице. Съдът констатира, че липсата на фактически основания за издаване на административния акт, обосновава и противоречието му с материалния закон, поради което прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. В заповедта не са посочени материалноправни основания за издаване на същата, а посочените такива, регламентират единствено компетентността на кмета да издаде заповед за изменение на кадастралния план. Правилно съдът приема, че от изложените в административния акт фактически основания за издаването му, както и от документите, приложени в административната преписка не може да се направи категоричен извод за материалноправното основание, въз основа, на което е издадена заповедта. От една страна в последната се сочи, че е съставен акт за непълноти и грешки, който не е подписан от заинтересуваните лица. Така посочените факти, обосновават наличие на хипотезата на § 4, ал. 5, т. 6, б. "г" ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която при неподписване на акта от заинтересованото лице това обстоятелство се отбелязва от съставителя и общинската администрация издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралния план. Следователно ако се приеме, че материалноправното основание за издаване на заповедта е това по § 4, ал. 5, т. 6 от наредбата (предвид съставения акт за непълноти и грешки и изрично цитиран в заповедта), то е следвало де се постанови отказ за изменение на кадастралния план. Ето защо заповедта при тази хипотеза е издадена в нарушение на материалния закон. От друга страна в заповедта е посочено, че промяната в кадастралния план, поставя границите на имота в съответствие с регулационните граници на УПИ ІІІ-676, кв. 78 по действащия план на с. Оризово и в съответствие с границите на имот с идентификатор 53850.62.231 по одобрената КККР на с. Оризово - неурбанизирана територия. Така изложените фактически основания могат да обосноват наличие на хипотезата на § 4, ал. 5, т. 6, б. "д" – предл. 2 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която акт за непълноти или грешки не се подписва от пряко заинтересованите лица, когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. В случая обаче по делото е установено, че действащия регулационен план на селото е одобрен със заповед от 04.10.1995 г. на кмета на Община Братя Даскалови, като не са налице доказателства същият да е приложен. Освен това в административният акт не са изложени фактически основания, обосноваващи наличието на това основание за изменение на кадастралния план. Такива фактически основания не могат да се извлекат и от документите, приложени в административната преписка, а и доказателства по делото в тази насока не са ангажирани. Ето защо не е налице цитираното правно основание за издаване на оспорената заповед. Следователно като прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт Административен съд гр. Стара Загора постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в тази насока изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,