Решение № 4686 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 157/2020 г.

Решение № 4686 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 157/2020 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Благоевград (РЗОК – Благоевград) против Решение № 267/12.11.2019 г. на Административен съд Кюстендил, постановено по адм. дело № 259/2019 г., с което е отменена негова Заповед №РД-09-465 от 12.03.2018 г. и РЗОК - Благоевград е осъдена да заплати на "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия - д-р В. Таковски" деловодни разноски в размер на 75 лева. Наведените в жалбата доводи относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на чл. 148, ал. 6, чл. 156, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. (НРД за МД за 2017 г., отм.), са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия - д-р В. Таковски", не е взел отношение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-09-465 от 12.03.2018 г., издадена от директора на РЗОК - Благоевград, с която на "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия - д-р В. Таковски" са наложени санкции - финансови неустойки по т. 1 - т. 8 от по 50 лева, за извършени нарушения на чл. 148, ал. 6 и чл. 156 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); , а по т. 9 в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); и във връзка със сключения индивидуален договор № 010424/03.05.2017 г. за предоставяне на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП). От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало със Заповед № РД-09-114/23.01.2018 г. на директора на РЗОК - Благоевград, с която на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 382 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); е разпоредена проверка на "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия - д-р В. Таковски", относно изпълнение на цитирания договор за СИМП. Констатациите на извършилите проверката контрольори са изложени в протокол № ПП-153/6.02.2018 г., надлежно връчен на лечебното заведение. В него са описани фактическите установявания за девет броя нарушения, съответно по т. 1 – т. 8, свързани с неизпълнение на задължението на лечебното заведение за назначаване на медико - диагностично изследване чрез издаване на медицинско направление за медико - диагностична дейност бл. МЗ-НЗОК № 4, за хистобиологично изследване на млечна жлеза (10. 39) поради неговата необходимост от извършване, както и на задължението за отразяване интерпретацията на резултата от извършената високоспециализирана медицинска дейност по изчерпателно посочени в протокола болнични листове. Прието е, че визираните в т. 1 – т. 8 нарушения, касаят неизпълнение на разпоредбите на чл. 148, ал. 6 и на чл. 156, ал. 1, т. 3 от НРД за 2017 г. (отм.); , а по т. 9 се сочи неизпълнение на задължението на ИПСМП по хирургия д-р В. Таковски, като изпълнител на СИМП да оказва медицинска помощ при налично, функциониращо, технически изправно и в срок на годност медицинско оборудване по Приложение № 11 "Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП" към НРД 2017 г. (отм.);. Във връзка с нарушението по т. 9 е посочено, че липсва основно медицинско оборудване и обзавеждане на лечебното заведение за оказване на СИМП, а именно: саморазгъващ се балон, въздуховоди Гьодел, аспиратор и усторазтворител, както и липса на лекарства от първа необходимост за оборудване на шкаф в ЛЗ в извънболнична помощ и лекарска чанта на лекаря специалист, глюкозни разтвори. Установеното по т. 9 е възприето като нарушение на чл. 20, ал. 2 от НРД за 2017 г. (отм.);. Съобразно нормата на чл. 74, ал. 5 (изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) ЗЗО директорът на РЗОК – Благоевград е издал процесната заповед, с която наложил на основание чл. 403, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); финансови санкции за всичките девет констатирани нарушения, описани в протокол № ПП-153/6.02.2018 г. от извършената пълна медицинска проверка. В касационното производство предмет на обжалване е Решение № 267/12.11.2019 г. на Административен съд Кюстендил, постановено по адм. дело № 259/2019 г., с което изцяло е отменена Заповед № РД-09-465 от 12.03.2018 г., издадена от директора на РЗОК – Благоевград. Съдебното решение е постановено при изяснена и безспорна между страните фактическа обстановка, при правилно прилагане на материалния закон и след надлежно изпълнение на указанията, дадени в мотивите на Решение № 4457/26.03.2019 г. на Върховен Административен съд, шесто отделение, по адм. дело № 12060/2018 г., с което е отменено Решение № 1410/26.07.2018 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело № 305/2018 година. Настоящата инстанция споделя изводите и съображенията за незаконосъобразност на обжалваната заповед, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт, които не следва дословно да преповтаря. Правното основание за квалифициране на извършеното по т. 1 – т. 8 от заповедта, като нарушение на изпълнението на индивидуалния договор и НРД за съответната година, е чл. 148, ал. 6 от НРД за МД за 2017 г. (отм.);. Според този текст, за медицинските дейности високоспециализирана дейност се извършва от специалиста и на основание медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ-НЗОК № 3) след преценка на необходимостта от ВСМД от този специалист. В този случай специалистът, извършил ВСМД, попълва медицинско направление за високоспециализирани дейности (бл. МЗ-НЗОК № 3 А), като посочва само датата на издаване на направлението, полага подпис и личен печат, а за извършената дейност с интерпретация на резултатите от нея попълва амбулаторен лист. Съгласно чл. 156, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); лечебното заведение за СИМП изисква консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същото или друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, при необходимост от извършване на МДИ и/или ВСМДИ с медицинско направление за МДД – бл. МЗ-НЗОК № 4. По т. 9 от заповедта се сочи, че лечебното заведение в качеството си на изпълнител на СИМП, е нарушило изпълнението на сключения индивидуален договор да оказва помощта при наличие на функционираща и изправна медицинска апаратура. Установеното представлява нарушение на чл. 20, ал. 2 от НРД за МД за 2017 г. (отм.);. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд правилно е съобразил ангажираните писмени доказателства по делото с обясненията на оспорващия за фактите и обстоятелствата, събрани в съдебното административно производство по реда на чл. 176 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, както и на разпитаните длъжностни лица, за които е изяснено, че са извършили проверката на "ИПСМП по хирургия - д-р В. Таковски". В съответствие с изискването на чл. 171, ал. 4 АПК по делото е било прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещо лице със специалност "хирургия". Същото е кредитирано от съда и не е оспорено от страните. След като е дал вяра на заключението на вещото лице административният съд е приел за доказано, че в амбулаторията на "ИПСМП по хирургия - д-р В. Таковски" е извършена ВСМД с код 85. 11 "Вземане на биопсичен материал от гърда" чрез тънкоиглена аспирационна биопсия /ТАБ/, дейността е отразена от лекаря - специалист в издадените амбулаторни листове, а при необходимост от допълнително изследване, което да се извърши в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, специалистът издава направление бланка № 4 на пациента, в противен случай - направление не се издава. Прието е също, че резултатът от изследването на биопсичен материал с ТАБ изисква техническо време и не може да бъде отразен (интерпретиран) в същия амбулаторен лист, съответно амбулаторните листове, посочени в т. 1 - т. 8 от оспорената заповед са изпратени от д-р Таковски по електронен път в РЗОК и са одобрени и заплатени в установения по договора срок. Във връзка с дадените указания в отменителното на Решение № 4457/26.03.2019 г. на Върховен Административен съд, шесто отделение, по адм. дело № 12060/2018 г., административният орган при новото разглеждане на делото е имал задължение да представи доказателства относно публично огласяване на критериите, какво трябва да включва интерпретацията на резултатите от ВСМД, съгласно изискванията на чл. 13 АПК. До приключване на устните състезания по делото, такива не са били представени, за което свидетелства изявлението на директора на РЗОК – Благоевград, направено в открито съдебно заседание на 22.10.2019 година. Ето защо, фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно липса на нарушения по т. 1 – т. 8 от заповедта са правилни и се споделят от настоящия състав. Според нормата на чл. 148, ал. 6 от Националният рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. (отм.); специалистът, извършил ВСМД, за осъществената дейност попълва амбулаторен лист с интерпретация на резултатите от нея. Административният орган, нито в заповед № РД-09-465/12.03.2018 г., нито в протокол № П-153/06.02.2018 г., сочи нормативна уредба, регламентираща интерпретацията като медицинска дейност. От данните по делото безспорно се установява, че дейността по вземане на биопсичен материал е отразена в амбулаториите листове по вид и код съгласно номенклатурата на медицинските дейности, поради което е налице изпълнение на изискването на чл. 148, ал. 6 от НРД 2017 г. (отм.); , в какъвто смисъл са и правните аргументи на административния съд. Правилни и обосновани са доводите на съда относно обстоятелството, че липсват критерии от страна на НЗОК за интерпретация на резултатите от ВСМД, които по своята същност не са нормативно приравнени на медико-диагностична дейност. Както вярно е отразило вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, интерпретацията на резултатите от МДД - изследване на биопсичния материал, може да се извърши в амбулаторен лист, съставен за самата дейност, но не и в амбулаторния лист, който се попълва при извършване на ВСМД. Във връзка с нарушението на чл. 156, ал. 1, т. 3 от НРД за 2017 г. (отм.); , решаващият съд като се е позовал на събраните по делото доказателства е изложил обоснован правен извод, че от страна на лечебното заведение не е отчетено пред НЗОК и не е заплатено хистобиологично изследване на млечна жлеза на пациентите ЗОЛ, посочени в заповедта за налагане на санкции. По отношение твърдението за извършено нарушение по т. 9 от заповедта административният съд е съобразил, че фактическите основания за издаването й не съответстват на посоченото правно основание – чл. 20, ал. от НРД за МД за 2017 г. (отм.);. Безспорно е установено от контрольорите, че лечебното заведение не разполага с необходимото оборудване при извършената проверка, но приетото нарушение се подвежда под нормата на чл. 111 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); , а не както погрешно е посочено в заповедта – чл. 20, ал. 2 от НРД за МД за 2017 г. (отм.);. Текстът на чл. 111 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); сочи, че лечебно заведение за СИМП (за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ), желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на предвидените в глава седма Общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, съгласно приложение № 11 "Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП". От анализа на текста става ясно, че ако лечебното заведение не разполага с такова оборудване към датата на сключването му, то е налице хипотезата за начална липса за невъзможност да бъде изпълнен индивидуален договор за предоставяне на договорената медицинска помощ, като невъзможността за изпълнението му, както в конкретната хипотеза, на основание чл. 7, т. 5 от индивидуален договор № 010424/3.05.2017 г. може да е и последваща. При последваща невъзможност за изпълнение на индивидуалния договор, поради липса или неподдържане на соченото медицинско оборудване, възложителят НЗОК има право да наложи финансова неустойка, но при нарушение на чл. 111 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); , въвеждащо специално условие на договора, а не по общия текст на чл. 20, ал. 2 от НРД за МД за 2017 г. (отм.);., според който общите и специалните условия по чл. 20, ал. 1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор, без се конкретизират специалните условия на договора. С оглед установените правнорелевантни факти, неоснователни са доводите на касатора за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Оспорената заповед е незаконосъобразна и като е уважил подадената срещу нея жалба административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение