Решение № 13331 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Ц. К. срещу решение 3884/22.05.2024 г., постановено по адм.д. 2115/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Е. Ц. К. срещу ревизионен акт Р-02000222007199-091-001/12.07.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, в частта, в която е потвърден с решение 104/09.10.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, относно установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, като за 2016 г. е определен данък в размер на 896, 41 лв. главница и лихви в размер на 571, 11 лв., за 2017 г. е определен данък в размер на 3060 лв. и лихви в размер на 1418, 91 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-02000222007199-020-001/02.06.2023 г., изменена със заповед за възлагане на ревизия Р-02000222007199-020-002/13.03.2023 г., е възложено извършването на ревизия на Е. Ц. К. за определяне на задълженията й за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от 3ОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на Е. Ц. К., и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на лицето е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-02000222007199-092-001/02.06.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-02000222007199-091-001/12.07.2023 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 104/09.10.2023 г. е потвърдил ревизионния акт в частта му на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. и за данъчен период 01.01.2018 г. 31.12.2018 г., отменил е ревизионния акт за данъчен период 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. С уведомление от 13 март 2023 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, Е. К. е уведомена, че при извършване на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 124а от ДОПК. За периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. на Е. К. са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 896, 41 лв. главница и 571, 11 лв. лихви. Органите по приходите са приели, че през годината лицето е имало доходи с неустановен произход в размер на 8964, 07 лв. Приходите на лицето са определени в размер на 16 714, 49 лв., като същите включват дарение в размер на 4000 лв., изплатени помощи и обезщетения в размер на 1700, 13 лв., получено застрахователно обезщетение в размер на 11 014, 36 лв. Разходите включват 3144, 23 лв. разходи по дело, 11 000 лв. сума, преведена по банков път на майката на лицето В. П., разходи за местни данъци и такси, 4357, 60 лв. фактури, добавени от дневниците на регистрирани по ДДС лица, 6661, 13 лв. платени вноски по дълг, налични парични средства по банкова сметка в размер на 511, 60 лв. В хода на ревизионното производтсво възражението на ревизираното лице е, че неправилно при определянето на приходите не е отчетена сумата от 11 000 лв., представляваща 3 получени заема, получени от нейната майка В. П. на 04.03.2016 г., на 24.03.2016 г. и на 02.04.2016 г. С ревизионния акт, в частта му, която е потвърдена с решението на решаващия административен орган, за данъчен период 01.01.2018 г 31.12.2018 г. са установени задължения на Е. К. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 3060 лв. главница и 1418, 91 лв. лихви. По отношение на доходите на лицето е прието, че са установени доходи от продажба на недвижими имоти в размер на 56 100 лв. Установено е, че на 10.09.2018 г. Е. П. продава на Н. К. идеални части от недвижим имот в гр. Несебър, ет. 1, сграда 2 за сумата 9800 лв. Установено е, че на 10.09.2017 г. Е. П. продава на Н. К. идеални части от недвижими имоти, находящи се в гр. Несебър, съответно за сумата от 4300 лв. ет. 1, сграда 2, за сумата от 8500 лв. ет. 2, сграда 2, за сумата от 7500 лв. ет. 2, сграда 2, за сумата от 8500 лв. ет. 3, сграда 2, за сумата от 7500 лв. ет. 3, сграда 2, за сумата от 10 000 лв. ет. 4, сграда 2. По отношение на доходите, получени от обект, находящ се в гр. Несебър, ет. 4, сграда 2, продаден за сумата от 10 000 лв. и за обект, находящ се в гр. Несебър, ет. 1, сграда 2, продаден за сумата т 9800 лв. е прието, че са необлагаеми по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Прието е, че поради обстоятелството не непредставяне на доказателства как е формирана цената на придобиване на продадените имоти, на основание чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ, цената на придобиване се определя на 0.00 лв. Установена е обща годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 32 670 лв., на основание чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 6, т. 1 и т. 3 от ЗДДФЛ, като от общата продажна цена в размер на 36 300 лв. по отношение на имотите, за които е прието, че са облагаеми е извадена сумата на признатите разходи в размер на 10%, а именно 3630 лв. Размерът на дължимия данък върху доходите по реда на чл. 48, ал. 1, във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ е определен в размер на 3267 лв. При осъществен контрол за законосъобразност първоинстанционният съд е определил ревизионния акт като законосъобразен. Приел е, че правилно органите по приходите не са включили претендираната сума от 11 000 лв. при определяне на приходите на лицето за 2016 г. Изводите си първоинстанционният съд е обосновал с обстоятелството не непредставени доказателства, че родителите на ревизираното лице са разполагали с възможността да дадат в заем сумата от 11 000 лв. Изводите си първоинстанционният съд е обосновал и с представена в хода на ревизионното производство декларация от ревизираното лице, в която декларация лицето е декларирало получено застрахователно обезщетение в размер на 11 014, 36 лв., получено дарение от нейната майка в размер на 4000 лв., но не и получени три заема в размер на 11 000 лв. Първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показания на разпитания в хода на съдебното производство свидетел, тъй като същите не установяват произхода на средствата, и от показанията на свидетеля се установява, че той е присъствал само на една от посочените дати, а именно на датата 24 март 2016 г., когато твърди, че е била дадена сумата от 3000 лв. Първоинстанционният съд е определил като неоснователно възражението на лицето, че сумата от 11 000 лв., която е преведена по банковата сметка на нейната майка представлява връщане на заем, като е съобразил несъответствието на тези твърдения с посоченото в платеното нареждане основание, което е захранване на сметка. Първоинстанционният съд е направил изводи за законосъобразност на ревизионния акт и в останалата му обжалвана част. Определил е като правилни изводите на органите по приходите, че по отошение на два от недвижимите имоти следва да намери приложение чл. 13, ал. 1, т. 1, б. от ЗДДФЛ. Определил е като неоснователно възражениео на лицето, че след като се продават идеални части от имотите е следвало да се приравнят всички продадени имоти към 100 процента и тогава да се изчисли бройката на продадените имоти и да се приложи разпоредбата за необлагаеми доходи. Приел е, че при прилагане на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДФЛ, правилно е прието от органите по приходите, че доходите от двата най-скъпо продадени имота за сумите от 10 000 лв. и 9800 лв. са необлагаеми доходи, като съответно доходите от продажбата на останалите 5 недвижими имота в общ размер от 36 300 лв. са облагаеми. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са идентични на оплакванията, съдържащи се в жалбата пред първоинстанционния съд. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са съотнесени към едно обстоятелство, което според жалбоподателя обуславя неправилните изводи на първоинстанционния съд, а именно по отношение на обстоятелството на получен заем от лицето от нейната майка в размер на 11 000 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това обстоятелство не се доказва от изслушаните свидетелски показания. Съобразно чл. 56, ал. 1 от ДОПК, по искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство, като съобразно ал. 3 осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения. Следователно във всички останали случаи, писмените обяснения, респективно свидетелски показания с арг. на чл. 158, ал. 1 от ДОПК, могат да бъдат зачетени с оглед установяване на факти от значение за съответното производство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че реалното предаване на заемна парична сума е напълно допустимо да се докаже посредством писмени обяснения, съответно свидетелски показания, доколкото несъмнено се отнася за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ, по смисъла на чл. 57, ал. 2, т. 2, пр. последно от ДОПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че чрез свидетелските показания не се установява сумите, които са били дадени в заем, както и обстоятелството на действителното им предоставяне в заем. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че разпитаният свидетел е заявил, че е присъствал само на една от трите дати, на които се твърди, че е бил получен заемът. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че в хода на извършената проверка на лицето е била дадена възможност да даде обяснения за характера на плащането на сумата от 11 000 лв., обстоятелство, което се установява от искане за представяне на документи и писмени обяснения, но лицето не е посочило основание да извършеното плащане, различно от посоченото в банковото извлечение, а именно захранване на сметка. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че в хода на ревизионното производство, за 2016 г. е представена декларация за имущество, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица, в която декларация, в източници на доходи, лицето е декларирало получено застрахователно обезщетение в размер на 11 014, 36 лв. и получено дарение от нейната майка в размер на 4000 лв., но не и получени три заема в общ размер от 11 000 лв. С идентично съдържание е и декларацията за 2016 г., представена от лицето в хода на извършената проверка за установяване на съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице, приобщена към доказателствата събрани в хода на ревизионното производство с протокол от 21 януари 2023 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт и в частта му на определените задължения на лицето за данъчен период 01.01.2018 г. 31.12. 2018 г. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а и б. б от ЗДДФЛ, не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на б. а един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването или датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години и б. б. до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, за законосъобразност на ревизионния акт, като при прилагане на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДФЛ, правилно органите по приходите са приели, че доходите от двата най-скъпо продадени имоти за сумите от 10 000 лв. и от 9800 лв. са необлагаеми. Съответно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че доходите от продажбата на останалите пет недвижими имота в общ размер от 36 300 лв. са облагаеми. Правилно първоинстанционният съд е определил като неправилно разбирането на жалбоподателя, че след като се продават идеални части от имоти е следвало да се приравнят всички продадени имоти към 100 процента и тогава да се изчисли бройката на продадените имоти и да се приложи съответната разпоредба за необлагаеми доходи. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно неприложимостта на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДФЛ. Съгласно посочения текст, не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажбата или замяната на един недвижим жилищен имот, ако между датата та придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години. Съгласно § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, недвижим жилищен имот във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1 е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че към 7 септември 2018 г., когато са изповядани сделките с процесните нотариални актове, обектите са били извършени на етап груб строеж. Поради тази причина не може да се направи обоснован извод, че същите са имали характера на недвижим жилищен имот по смисъла на §1, т. 51 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Правилно първоинстанционният съд е възприел като правилни изводите на органите по приходите, че след като ревизираното лице не е представило доказателства за доказване на разходите за придобиване на продадените през 2018 г. недвижими имоти, то цената на придобиване на продаденото имущество е 0.00 лв. Правилно първоинстанционният съд е определил и приложимостта на §5, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, съгласно който жилище е съвкупност от помещения, покрити и или открити пространства, обедиени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че съобразно параграф 5, т. 45 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, груб строеж е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без ил с различна степен на изпълнени довършителни работи. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, като с оглед на неоснователността на касационната жалба, същото е основателно, като на ответника по спора следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 895 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение