Решение № 3333 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2010 г.

Решение № 3333 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 91 от 25.06.2010 г., постановено по адм. д. № 377/2009 г. Административен съд гр. Ловеч е отменил решение № 26 от 13.11.2009 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърденото с него разпореждане № 486/15.09.2009 г. на началник отдел КПК при РУ"СО" гр. Ловеч, с което Пенка Маринова Петкова е била задължена да внесе сумата 1895,11 лв. от които 1506,88 лв. главница и 388, 23 лв. лихви по издаден ревизионен акт за начет с вх. № 1 от 14.08.2009 г. Осъдил е ТП на НОИ гр. Ловеч да заплати на Пенка Маринова Петкова разноски по делото в размер на 210 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ-Ловеч с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие със законовите разпоредби. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответницата по делото Пенка Маринова Петкова се явява лично и с пълномощник адв. Спиридонова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, представя писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени приетите по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдил е подробно всички възражения на страните и постановил обосновано и мотивирано решение. Предмет на производството пред АС гр. Ловеч е решение № 26 от 13.11.2009 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е потвърдил разпореждане № 486/15.09.2009 г. на началник отдел КПК при РУ"СО" гр. Ловеч, издадено въз основа на ревизионен акт № 1/5.08.2009 г. В хода на проверката административният орган е приел, че за периода от 5.03.2007 г. до 7.03.2009 г. Пенка Маринова Петкова от гр. Ловеч неправилно е получила обезщетение за временна неработоспособност, поради което е разпоредил да внесе сумата 1895,11 лв. от които 1506,88 лв. главница и 388, 23 лв. лихви. Като правно основание органът е посочил чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, според който - парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. По делото не е спорно, че Пенка Маринова е работила по два трудови договора - с работодателя "Дунав газ" ЕАД гр. София и с втори работодател "Алфа-Ат" ООД гр. Ловеч. За посочения в ревизионния акт период - от 5.03.2007 г. до 7.03.2009 г. същата периодически е била във временна неработоспособност, като издадените болнични листи са представени само при първия работодател "Дунав газ" ЕАД гр. София. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд подробно е изследвал характера на работата по втория трудов договор на жалбоподателката с "Алфа-Ат" ООД гр. Ловеч. Преценявайки показанията на разпитаните по делото свидетели Кунка Игнатова Ботева и Милко Трифонов Минков, както и писмени доказателства във връзка с дейността на "Алфа-Ат" ООД гр. Ловеч, съдът е достигнал до извод, че Пенка Петкова е изпълнявала трудовите си задължения по този договор в къщи, без да има конкретно работно място в офиса на фирмата и без задължение за явяване всеки ден по 2 часа, в рамките на които е поела задължение за престиране на труд. Съдът е изложил подробни мотиви и относно правната същност на паричното обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно чл. 46, ал. 1 от КСО, такова не се изплаща на осигурените лица при условията на изчерпателно изброените от нормата хипотези, като в процесния случай административният орган се е позовал на т. 2. - когато лицата нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Административен съд гр. Ловеч е приложил правилно материалния закон и съобразил константната практика на Върховния административен съд относно установяване на нарушението на режима, определен от здравните органи. Обосновани са изводите, че за да е налице визираната хипотеза на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е необходимо да бъдат установени конкретни факти, сочещи неспазване на предписанията на органите на медицинската експертиза. Нарушение би било налице, ако болната е напуснала болничното заведение или дома си в зависимост от предписания по чл. 15 от НМЕР режим или реализира действия несъвместими с дължимия процес по възстановяване на работоспособността. Това обстоятелство следва да бъде прецизирано при всеки отделен случай, тъй като получаването на възнаграждение по друго правоотношение за периода на доказана неработоспособност при единия от работодателите, само по себе си не представлява нарушение на режима, определен от здравните органи и не води автоматично до прилагане на санкция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правоотношението с "Дунав газ" ЕАД гр. София има самостоятелна правна природа и изплащането на трудово възнаграждение за процесния период от втория работодател "Алфа-Ат" ООД гр. Ловеч, не следва да рефлектира върху правото на Пенка Петкова да получи обезщетение по основния трудов договор. За дните на временна неработоспособност, установена по 10 бр. болнични листи, за които няма доказателства, че лицето е нарушило определения с болничните листове режим на лечение, няма основание да бъде лишено от получаване на обезщетението за временната неработоспособност. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е постановено при точно прилагане на материалния закон и обоснованост на мотивите. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответницата по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, възлизащи на сумата от 200.00 лева за адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,