Решение № 358 от 8.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1203/2012 г.

Решение № 358 от 8.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1203/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдените Д. Н. К. и С. Д. Колев за възобновяване на нохд № 119/12 г. на Районен съд гр. Ямбол и внохд № 96/12 г. на Окръжен съд гр. Ямбол. В искането на Д. К. се настоява влезлите в сила съдебни актове на двете съдилища да се изменят по реда на възобновяването, като наказанието на осъдения се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В подкрепа на искането се излагат доводи за направени самопризнания и възстановяване на 1/3 от отнетото имущество. В искането на С. Колев се изтъква, че последният бил лишен от възможност да се яви пред въззивния съд и лично да изрази становището си за намаляване размера на наложеното му наказание по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК; както и че била извършена замяна на защитника му без негово съгласие. В съдебно заседание искането за възобновяване се поддържа от защитника на двамата осъдени - адв. Т., с оплакване за допусната от инстанционните съдилища явна несправедливост на наложените наказания. Поддържа се, че не са били съобразени в достатъчна степен направените самопризнания на осъдените и възстановяването на вещи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането е подадено в законния срок и е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. След като производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, то според прокурора наказанието законосъобразно е определено по реда на чл. 58а от НК. Счита, че в случая липсват многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Осъденият К. заявява в своя защита, че осъждането се основава само върху признания, което предполага определянето на наказание по реда на чл. 55 от НК. Осъденият Колев поддържа заявеното от защитника и настоява за възобновяване на делото. За гражданския ищец [фирма] [населено място], редовно призован, не се явява представител. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 8.02.2012 г., постановена по нохд № 119/12 г. по описа на районен съд гр. Ямбол, С. Д. Колев и Д. Н. К. били признати за виновни по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" за двамата и б. "б" за Колев, за което им били наложени наказания при условията на чл. 58а от НК в размер на по две години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим на изпълнение на наказанието. С решение на Окръжен съд гр. Ямбол от 8.05.2012 г. по внохд № 96/12 г. присъдата била потвърдена. По искането на осъдения Д. К. Искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като всички подсъдими признали инкриминираните в обвинителния акт факти. Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в тези случаи съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено наказание от три до петнадесет години "лишаване от свобода". Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на осъдения в рамките на предвидения минимум, като прилагайки и нормата на чл. 58а от НК е редуцирал наказанието с една трета, като наложил такова от две години "лишаване от свобода". Прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е възможно само ако са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая това не е така. Направеното самопризнание е основание за реализиране на процедурата по гл. ХХVII от НПК и не може да бъде отчитано повторно при определяне на наказанието. Възстановяването на вещите е обстоятелство, отчетено от съдилищата при индивидуализиране на наказанието в рамките на минималния предвиден от закона размер. По искането на осъдения С. Колев Искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и е допустимо, а с оглед изложените съображения за допуснато съществено нарушение на процесуални правила се явява основателно. В производството пред въззивния съд С. Колев е бил призован от известния по делото адрес, като призовката била получена от Г. Д. Д. - негов брат, със задължение за уведомяване. Това е дало основание на окръжния съд в гр. Ямбол да приеме, че призоваването е редовно. Съдът не е отчел обстоятелството, че изпълняваната по отношение на Колев мярка за неотклонение "задържане под стража" изключва възможността му за свободно придвижване. В практиката на Европейския съд по правата на човека е прието, че правото за справедливо гледане на делото е свързано поначало с правото на страните лично да присъстват на съдебното заседание. От този принцип може да има изключения при производство пред втората или третата инстанция, което е предвидено и в българския НПК, който не изисква задължително присъствие на подсъдимия при въззивното или касационното разглеждане на делото. Във всички случаи обаче страната трябва да е била призована по предписания ред, а фактът, че подсъдимият е задържан, не е причина той да не бъде изслушан. В този смисъл е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Това обуславя отмяната на въззивното решение по отношение на С. Колев по реда на възобновяването и връщане на делото в тази част за ново разглеждане на въззивната инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение