Решение № 602 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9436/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните против решение 3114/10.5.2024г. постановено по адм. д. 11512/2023 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена Заповед РД-15-1814/15.11.2023 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното правоотношение със Ж. А. А., заемащ длъжността началник на Отдел Подбор на проектни предложения, в Дирекция Морско дело и рибарствов Министерството на земеделието и храните, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, поради съкращаване на длъжността, считано от 16.11.2023 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се подробни съображения в подкрепа на тезата, че е налице действително съкращение на длъжността, заемана от Ж. А., поради което заповедта, с която било прекратено служебното правоотношение с него била законосъобразна. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът Ж. А. А. оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Ж. А. е заемал към 15.11.2023 г. по служебно правоотношение длъжността началник на отдел Подбор на проектни предложения, в дирекция Морско дело и рибарство, Министерство на земеделието и храните. Служебното правоотношение е прекратено със заповед РД-15-1814/15.11.2023 г., считано от 16.11.2023 г., поради съкращаване на длъжността. Заповедта е предшествана от доклад 936472/14.11.2023 г., изготвен от главния секретар на министерството, с който е предложено на министъра да утвърди изменение в структурата на административните звена и ново Длъжностно разписание, в сила от 16.11.2023 г. Докладът е одобрен от министъра, който със Заповед РД-09-1171/14.11.2023 г. е утвърдил Длъжностно разписание, в сила от 16.11.2023 г. Въз основа на него е утвърдено и поименно разписание на длъжностите, в сила от същата дата. От представените по делото доказателства, безспорно се установява, че според предходното длъжностно разписание /в сила от 03.07.2023 г./ в дирекция Морско дело и рибарство е имало три отдела: Програмиране, Подбор на проектни предложения, чиито началник е бил жалбоподателят Ж. А. и Последващ контрол и нередности. Общата щатна численост на дирекция Морско дело и рибарство, включая директора на дирекцията е била 33 щатни бройки, а в частност ръководения от А. отдел Подбор на проектни предложения 13 щатни бройки, включително началника на отдела. Според новото длъжностното разписание, в сила от 16.11.2023 г. в дирекция Морско дело и рибарство броят на отделите е намален на два отдела - Програмиране и договаряне; Последващ контрол, нередности и оценка на риска, като липсва отделът Подбор на проектни предложения. Общата численост на дирекцията е непроменена, заедно с директора отново е 33 щатни бройки. От поименното разписание е видно, че към 16.11.2023 г. в дирекция Морско дело и рибарство са били назначени общо 28 служители и са били вакантни една бройка за началник на отдел Програмиране и договаряне; една бройка за държавен експерт в същия отдел, три бройки главен експерт в отдел Последващ контрол, нередности и оценка на риска. Броят на служителите в дирекция Морско дело и рибарство е останал непроменен. Обоснован е изводът на съда от първа инстанция, че дейността на дирекция Морско дело и рибарство, изпълнявана преди 16.11.2023 г. от служители, обособени в три отдела, след тази дата се изпълняват от служители, обособени в два отдела, като общата щатна численост на дирекцията не е променена. Правилна и обоснована е позицията на съда от първа инстанция, че между длъжността, заемана от Ж. А. и тази на началник на отдел Програмиране и договаряне, която е била вакантна към момента на прекратяване на служебното правоотношение, е налице припокриване на правата и задълженията. Макар различното словосъдържание на двете характеристики, при тълкуване на смисъла на възложените права и задължения се достига до ясния извод, че функциите, задълженията и изискванията за двете длъжности са идентични. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, даваща право на органа да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Според посочената норма органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Реално съкращаване на длъжността е налице когато тя е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация, не е запазена като система от функции, задължения и изисквания или е продължила да се изпълнява от по-малко на брой лица. Както бе посочено, след съпоставка между приетите по делото длъжностни разписания, поименните разписания на длъжностите и анализа на длъжностните характеристики, се налага изводът, че извършеното съкращаване от органа по назначаване, макар и сторено в рамките на неговата оперативна самостоятелност, не се установява да е насочено към укрепване на административния капацитет и оптимизиране на работните процеси /такава цел е посочена в доклада/ на Дирекцията. Позицията началник отдел не е премахната като нормативно определена позиция. Наличието на свободна щатна бройка за длъжността началник отдел, която няма пречка да бъде заета от съкратения служител, води до извода, че заповедта за прекратяване служебното правоотношение на А. засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава актът по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което същата е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на министъра на земеделието и храните, в качеството му на административен орган по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. В случая вместо издаването на заповедта при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл административният орган е следвало да преназначи Ж. А. на вакантната длъжност началник на отдел Програмиране и договаряне, при положение че функциите, задълженията и изискванията за тази длъжност са идентични с тези за длъжността която е заемал. Възражението на касатора, че длъжността началник на отдел Програмиране и договаряне, към настоящия момент не е вакантна е ирелевантен факт, при изследване на въпроса за законосъобразността на заповедта, към момента в който е издадена. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото и при липсата на възражение за прекомерност, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция в техния претендиран и доказан размер 1.800,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,