Решение № 8091 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10369/2016 г.

Решение № 8091 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10369/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" (ГД "ОПОС") и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОП "ОС") 2007-2013 г. срещу решение № 4419 от 27.06.2016 г. постановено по административно дело № 882 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че в оспорения административен акт не са посочени фактически и правни основания за издаването му. Счита, че мотивите на административния акт могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ. В случая мотивите на оспореното пред АССГ писмо изх. № 08-00-5505 от 29.12.2015 г. се съдържат в доклад от извършена проверка на място на общината. Сочи, че АССГ не е отчел обстоятелството, че с подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) община С. е запозната с и обвързана от общите и специални условия към същия, където имплицитно се съдържат правните основания за неверифициране на разходи по проекта. В чл. 11, ал. 2 от Общите условия към ДБФП изрично е уредено, че разходи, които биха могли да бъдат допустими за финансиране, но които не са извършени правомерно и не са верифицирани от Договарящия орган, независимо че са били одобрени и платени от получателя на помощта, остават за негова сметка и не подлежат на финансиране и/или възстановяване чрез безвъзмездната финансова помощ. Жалбоподателят излага, че в конкретния случай разходите на община С. за закупуване на охранително - наблюдателна система следва да се считат за допустим разход, но той не би могъл да бъде възстановен чрез безвъзмездната финансова помощ по програмата, тъй като не е доказано функционирането на системата. АССГ не е отчел разпоредбата на чл. 60, б. "а" от Регламент (ЕО) № 1083/2006 г. на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (Регламент (ЕО) № 1083/2006), съгласно която УО е носи отговорност за управлението и изпълнението на оперативната програма в съответствие с принципа за "добро финансово управление". Съгласно този принцип, за да верифицира разхода за охранително - наблюдателната система, УО трябва да се увери, че системата съществува и функционира съгласно договорното й предназначение. При излагане на своите мотиви първоинстанционният съд не е отчел и разпоредбата на чл. 2, т. 9 от Постановление № 249 от 17.10.2007 г. на Министерски съвет за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз (ПМС № 249 от 17.10.2007 г./Постановлението), съгласно която разходът се счита за допустим, когато е действително извършен. В конкретния случай УО е приел, че разходът не е действително извършен, тъй като не е установил съществуването и функционирането на охранително - наблюдателна система. Счита, че договор за дарение № 008 от 19.06.2015 г. не може да се приеме за разходооправдателен документ по смисъла на чл. 2 от Постановлението. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ПМС № 249 от 17.10.2007 г. за допустими се считат действително извършените разходи в периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2015 г., поради което наличието на охранително - наблюдателната система към месец май 2016 г. е ирелевантно и не обосновава извод за допустимост на разхода. Намира за неправилен извода на АССГ, че основанията за отказ да бъде извършено окончателно плащане се съдържат в чл. 36 от ОУ към ДБФП, но УО не се е позовал на нито едно от тях. Неверифицирането на процесната сума не представлява отказ от извършване на окончателно плащане в съответствие с раздел VII от ДБФП. Погрешно съдът е приел, че община С. не е редовно уведомена за планираната проверка в периода 15-16.06.2016 г., 22-24.06.2015 г., 29-30.06.2015 г., тъй като това обстоятелство не е било оспорвано от жалбоподателя и не е било предмет на делото. Съдът не е съобразил, че окончателната проверка на място за изпълнението на дейностите по проекта е била извършена във връзка с депозираното от общината искане за окончателно плащане по договора. Неправилен е изводът на АССГ, че докладът от проверката е трябвало да бъде подписан от представител на община С., присъствал на проверката. Докладът е предоставен на общината с придружително писмо изх. № 08-00-3987 от 2.10.2015 г., в отговор на което община С. е депозирала писмо с вх. № 08-00-3987 от 15.10.2015 г., с приложени доказателства за функциониране на системата. Съгласно чл. 123, ал. 3 от ДБФП уведомяването на получателя на помощта за извършването на извънредна проверка е по преценка на УО и Междинното звено. Независимо от правото на УО да не уведоми получателя на помощта, в случая това е сторено по телефона в деня преди проверката. Счита за грешни изводите на съда, че община С. не е могла да предостави на проверяващите лица достъп до обекта, където е следвало да бъде монтирана охранително - наблюдателната система. АССГ не е взел предвид, че системата следва да е монтирана на съответното място в самия център за реинтродукция на костенурки, а не да се съхранява на друго място. Счита, че извършването на проверка на място не е самостоятелно производство, а част от процеса на верификация на разходите, поради което неуведомяването за проверката не е процесуално нарушение. Счита за безспорно установено, че към месец октомври 2015 г. охранително - наблюдателната система е била демонтирана, съответно не е съществувала към момента на извънредната проверка. О. С. е следвало да полага грижата на добър стопанин в по-висока степен от обикновено и да осигури наличието на монтирана система през цялата година. АССГ погрешно е квалифицирал отказа от верификация като налагане на финансова корекция. Предвид изложеното прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Ответникът - О. С., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил писмо изх. № 08-00-5505 от 29.12.2015 г. на Главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г. в частта, с която на община С. е отказано верифицирането на сумата в размер на 16 541, 57 лева и е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на община С. направените по делото разноски в размер на 1 376, 25 лв. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че на 17.01.2012 г. между Министерството на околната среда и водите (договарящ орган), община С. (бенефициент) и Сдружение за дива природа "Балкани" (партньор) е сключен договор № 5103020-С-010 за безвъзмездна финансова помощ по ОП "ОС 2007 г. -2013 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейския съюз, за проект: "Възстановяване и опазване на благоприятното състояние на защитени видове в ЗМ "Алдомировско блато" и защитени зони в общините С. и Д.". По силата на този договор получателят на помощта се задължил да извърши монтиране на функционираща наблюдателна система в център за реинтродукция на костенурки. За реализирането на посочената дейност е сключен договор за доставка № 007 от 16.05.2014 г. между Сдружение за дивата природа "Балкани" като възложител и "С&С И." ЕООД, съгласно който изпълнителят се задължава да инсталира оборудване, както следва: електропастир 230 V12-24 V според наличното захранване, с една жица, инсталирана на горния ръб ограда; мълниезащитна система; система 2 IР камери с два режима на работа - постоянен с направа на снимка в режим от няколко минути и авариен с няколко кадъра в секунда, придружен в тъмна част на деня с осветление; звукова, светлинна и SMS аларма; SD памет за съхранение и визуализация на изображенията от камерите; фотоволтаичен панел, акумулатор и преобразувател на електричество за захранване на системата, срещу заплащането на сума в размер на 13 784, 64 лева без ДДС (16 541, 57 лева с ДДС). Съдът е изложил, че с постановление от 8.01.2015 г. на Районна прокуратура - гр. С. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата в периода от 6.11.2014 г. до 19.11.2014 г. от център за размножаване на костенурки, находящ се в района на пътя, свързващ с. Г. Малово и гр. Д., са отнети чужди движими вещи: 2 броя IР камери, охранителен панел, комуникатор, външна сирена с лампа, оборудване за автоматично захранване, състоящо се от фотоволтаичен модул, заряден контролер, акумулатор, инвертор, входно изходен модул, сим карта и 4 броя прожектори с RIR датчик (за движение), от владението на Сдружение за дивата природа "Балкани". Във връзка с искане за окончателно плащане по проект: "Възстановяване и опазване на благоприятното състояние на защитени видове в ЗМ "Алдомировско блато" и защитени зони в общините С. и Д.", е извършена проверка на място в периода от 15-16.06.2015 г., 22-24.06.2015 г., 29-30.06.2015 г., резултатите от която са обективирани в доклад от 14.09.2015 г. Установено е плащане по договор № 007 от 16.05.2014 г. със "С&С И." ЕООД на обща стойност 16 541, 57 лева с ДДС, по фактури от 22.07.2014 г., 12.08.2014 г. и 26.08.2014 г. Заключението на проверката е, че не са представени доказателства за функционирането на системата преди безспорно установената кражба, за закупуване и съответствие на новото оборудване, и за функционирането на новата охранително-наблюдателна система. Отправени са препоръки в срок от 10 работни дни от датата на получаване на доклада да бъдат представени доказателства за функционирането на охранително-наблюдателна система на "ex-situ" център за реинтродукция на популациите на Шипоопашата костенурка в близост до Драгоманското блато преди извършената кражба на оборудването и след неговото възстановяване, както и разходооправдателни документи за закупуване на новото оборудване. Съдът е установил, че по силата на договор за дарение № 008 от 19.06.2015 г. дарителят "С&С И." ЕООД е предоставил безвъзмездно на Сдружение за дива природа "Балкани" следното оборудване: насочена антена с нано бридж суич, соларно захранване панел комплект, камера външен монтаж - 2 броя и др., с цел да се възстанови функционалността на охранително-наблюдателната система, за което е съставен и приемо-предавателен протокол от 29.06.2015 г. На 28.10.2015 г. е извършена извънредна проверка на място, резултатите от която са обективирани в доклад, като отново са изискани доказателства за функционирането на охранително-наблюдателна система преди извършената кражба на оборудването и след неговото възстановяване, както и разходооправдателни документи за закупуване на новото оборудване. В раздел IХ и ХII от доклада е посочено, че на обособеното място, където следва да е монтирана охранително-наблюдателната система, в присъствието на представител на община С. (технически сътрудник по проекта) е констатирано, че същата не е налична, поради което не е възможно да бъде установено дали охранително-наблюдателната система е в изправност и функционира съгласно нуждите на проекта. На проверяващия екип не бил осигурен достъп до сградата на центъра за опазване на влажните райони - Драгоманското блато, с цел да се установи наличието на системата. Не са представени в оригинал договор за дарение № 008 от 19.06.2015 г. и приемо-предавателен протокол от 29.06.2015 г., представени на УО с писмо вх. № 08-00-3987 от 15.10.2015 г. На 20.11.2015 г. в МОСВ е постъпило възражение от ръководителя на проекта Сдружение за дива природа "Балкани", в което е посочено, че ръководителят не е уведомен в законоустановения срок за проверката на 28.10.2015 г. в нарушение на общите и специалните условия към договора. Посочено е още, че за толкова кратък срок не може да се осигури лице, което да присъства на проверката, както и че костенурките са преместени в сградата на посетителския център за влажните райони, а цялата техника е демонтирана, прибрана от терен и зазимена. Въз основа на горното е издадено и оспореното писмо изх. № 08-00-55-05 от 29.12.2015 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., с което е отказано верифицирането и на сума в размер на 16 541, 57 лева по договор № 007 от 16.05.2014 г. поради това, че не са налични доказателства за функционирането на охранително-наблюдателна система в центъра за реинтродукция на костенурки. Съгласно заключение на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) съдът е приел, че за оборудването и функционирането на центъра за реинтродукция на костенурки е сключен договор за доставка от 16.05.2014 г. и са подписани приемо-предавателни протоколи от 7.08.2014 г. и 21.08.2014 г. Установил е още, че към датата на огледа - месец май 2016 г., изпълнената на основание договор за доставка от 16.05.2014 г. охранително-наблюдателна система съществува и съдържа следните елементи: инсталиран електропастир 230 V12-24 V с една жица, монтирана на горния ръб на оградата; инсталирана мълниезащитна система; инсталирана система от 2 IР камери; инсталирана SMS аларма; инсталирана SD памет за съхранение и визуализация на изображенията от камерите; инсталирани фотоволтаичен панел, акумулатор и преобразувател на електричество за захранване на системата. Приел е, че към момента на извънредната проверка на 28.10.2015 г. на обособеното за монтиране на системата място същата не е била налична, а лицето, което отговаря за нея и за склада, в която се съхранява, не е било в гр. Д.. След зазимяване на костенурките системата била открадната, а през през юни 2015 г. била монтирана нова. С цел предотвратяване на нова кражба през месец октомври 2015 г. системата била демонтирана и поставена в посетителския център в гр. Д.. Въз основа на така установеното съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 40 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) (изм. и доп. ДВ, бр. 32 от 5 Май 2015 г.), съгласно която Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда" за програмни периоди 2007 - 2013 г. и 2014 - 2020 г. Приел е, че в акта липсват задължителни съгласно чл. 59, т. 4 и т. 5 от АПК реквизити - фактически и правни основания за издаването му и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Изложил е, че административният орган е посочил е размера на поисканата за възстановяване сума, размера на изплатения по ДБФП аванс и размера на общата сума за плащане по искането, но не е конкретизирал на кое правно основание отказва да верифицира сумата в размер на 16 541, 57 лв., нито как е формирана тя. Анализирал е разпоредбите от Общите условия (ОУ) към ДБФП и е стигнал до заключение, че основанията за отказ да бъде извършено окончателно плащане са разписани в чл. 36 от ОУ, но нито едно от тях не е посочено от компетентния административен орган в оспореното писмо. Съдът е приел, че общината е изпълнила задълженията си във връзка с изпълнение на проекта, посочени в чл. 49, ал. 1 от ОУ към договора да информира Междинното звено за възникнали проблеми при изпълнението на проекта и предприети мерки за разрешаването им. От друга страна УО не е изпълнил предвидените в чл. 59, чл. 63 и чл. 64 от ОУ задължения да представи на получателя на помощта необходимите документи и информация и да го уведоми предварително за датите на извършване на планираните проверки на място. Съдът е приел, че общината не е надлежно уведомена за извършването както на планираните проверка в периода от 15-16.06.2015 г., 22-24.06.2015 г., 29-30.06.2015 г., така и на извънредната проверки на 28.10.2015 г., съответно не му е предоставена възможност да направи писмени искания или възражения, да представи доказателства с цел изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. По отношение на плановата проверка през м. юни 2015 г. съдът е приел, че докладът от 14.09.2015 г. не е подписан от представител на общината, съответно не става ясно към кой момент последният е уведомен с оглед извършването на преценка за спазването на предоставения 10-дневен срок. По отношение на извънредната проверка на 28.10.2015 г. АССГ е извел аналогичен извод за липса на надлежно уведомяване на общината, за липса на подпис на негов представител в доклада за резултатите от проверката и за неосигурена възможност за представяне на възражения. Обосновал е извод за неспазване на сроковете по чл. 123, ал. 1 и ал. 3 от ОУ към ДБФП, което е възпрепятствало получателя на помощта да предостави на проверяващите лица свободен достъп до обекта на проверката. В допълнение съдът е приел, че УО не е обсъдил направеното възражение за извършената в края на 2014 г. кражба и за отсъствието на отговорното лице към датата на извънредната проверка. Освен това административният орган не е изследвал въпроса попада ли кражбата в обхвата на понятието "непреодолима сила" съгласно чл. 73 и следващите от ОУ към ДПБФП. В заключение е посочил, че липсата на мотиви в оспорения акт и същественото нарушение на производствените правила при издаването му възпрепятства съда да осъществи контрол за материалната му законосъобразност. АССГ е анализирал разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2988/95, Регламент (ЕО) № 1083/2006 и Регламент (ЕО) 1303/2013 г. и е приел, че държавите-членки носят отговорност да разследват нередностите, както и да извършват необходимите финансови корекции, като в националното законодателство тези отношения се регулират чрез Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) и Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци (Методологията). Изследвал е и разпоредбите на ЗФУКПС и е приел, че налагането на финансова корекция по същество представлява административна санкция по см. на чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 2988/1995 г., изразяваща се в частичното или пълно премахване на облагата, отпусната по правилата на Общността, състоящо се в анулирането на всички или на част от публичния принос за оперативната програма по см. на чл. 98, § 2 на Регламент (ЕО) 1083/2006. АССГ е изложил, че следва да се прецени дали липсата на налични доказателства за функционирането на охранително-наблюдателна система е предпоставка за липсата на такава система въобще, в противоречие с уговореното в ДБФП, както и съставлява ли това нередност и по какъв начин следва да бъде санкциониран получателят на помощта - чрез отказ от верификация на поисканото окончателно плащане или чрез налагането на финансова корекция. В заключение е обосновал извод, че оспореният административен акт е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила, при нарушение на принципите на процеса съгласно чл. 34 и следващите от АПК, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно. Правилен е изводът на АССГ, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 12 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите. Оспореното писмо обаче не съдържа законово изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК реквизити. Както правилно е посочил първостепенния съд, писмо изх. № 08-00-55-05 от 29.12.2015 г. съдържа фактически, но не и правни основания за издаването му, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Административният орган е отказал да верифицира сумата в размер на 16 541, 57 г. по договор № 007 от 16.05.2014 г. между Сдружение за дива природа "Балкани" и "С&С И." ЕООД, като е изложил фактически съображения, че не са налице доказателства за функционирането на охранително - наблюдателна система в център за реинтродукция на костенурки, както и че при извършена проверка е установено, че системата не е монтирана на обособеното за това място. В оспорения акт обаче не фигурира правното основание за издаването му, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Не е посочена правна норма, която според административния орган служи за основание посоченият разход да не бъде признат за допустим. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г., които съдържат общовалидните правила по отношение на всички оперативни програми (ПМС № 62 от 21.03.2007 г.) и Постановление № 249 на МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, с което се определят специални правила по отношение единствено на Оперативна програма "Околна среда" за програмен период 2007 - 2013 г. (ПМС № 249 от 17.10.2007 г.). Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП "ОС" 2007 - 2013 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ и в горепосочените подзаконови нормативни актове, приложими на основание § 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ и доколкото не противоречат на същия. Към тези подзаконови нормативни актове е направена препратка и в чл. 9 от УО към ДБФП. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разход по договор № 007 от 16.05.2014 г. между Сдружение за дива природа "Балкани" и "С&С И." ЕООД, е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспореното писмо, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми и в чл. 2 от ПМС № 249 от 17.10.2007 г. конкретно за Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. С оспорения пред АССГ акт УО не е обосновал наличието на нито една от горепосочените хипотези. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от община С. разходи не са допустими е на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. В конкретния случай, в оспореното писмо на Главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна реда" като единствен мотив за отказ от верификация на сумата в размер на 16 541, 57 г. по договор № 007 от 16.05.2014 г. между Сдружение за дива природа "Балкани" и "С&С И." ЕООД е, че липсват доказателства за функционирането на охранително - наблюдателната система в центъра за реинтродукция за костенурки, тъй като при извършена проверка на място е констатирано, че същата не е налична на обособеното за това място. Административният орган обаче не е изложил никакви мотиви и не е обсъдил представените от страна на общината документи за наличието и функционирането на системата в периода преди и след кражбата й. Не са обсъдени отчетите за извършената работа - за I етап за периода от 22.07.2014 г. до 06.08.2015 г. с приложен към него снимков материал, за II етап за периода 7.08.2014 г. - 21.08.2014 г. с приложен към него снимков материал, приемо - предавателен протокол от 21.08.2014 г., договор за дарение № 008 от 19.06.2015 г. с приемо-предавателен протокол от 29.06.2015 г. Налага се изводът, че при издаване на оспореното писмо административният орган не е изпълнил задължението си да установи и обсъди всички релевантни обстоятелства, а се е ограничил до бланкетно становище за липса на доказателства за функционирането на системата. Основателно е възражението в касационната жалба за извършено в мотивите на оспореното съдебно решение смесване между производството по определяне и извършване на финансова корекция и производството по верификация на разходи. Отказът за верификация и определянето на финансова корекция са два напълно различни по своята същност правни института. Уредбата на верификацията е в глава Пета, раздел Втори на ЗУСЕСИФ "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" чл. 60 - чл. 68 от закона. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. В раздел Първи от глава Пета са регламентирани общите условия за допустимост на разходите - кои разходи и при какви условия следва да се считат за допустими. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Не намира опора в установения със ЗУСЕСИФ вътрешноправен режим на материята, уреждаща правоотношенията, свързани с управлението, предоставянето и контрола върху финансовата подкрепа от Европейския съюз, извършената от решаващия съд идентификация между недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. В тази връзка изложените от АССГ мотиви по отношение на понятието за "нередност" съгласно Регламент № 2988/95, Регламент (ЕО) № 1083/2006 и Регламент (ЕО) № 1303/2013 г. са ирелевантни към предмета на спора. Доколкото обаче същите не са довели до погрешни крайни изводи или до неизлагане на относими към предмета на спора мотиви от страна на АССГ, то те не се отразяват на правилността на постановеното съдебно решение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. В допълнение на изложеното следва да се посочи, че писмо изх. № 08-00-5505 от 29.12.2015 г. на Главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., включително в оспорената в първоинстанционното производство част, е издадено във връзка с искане на община С. за окончателно плащане по проект № 5103020-42-685 "Възстановяване и опазване на благоприятното състояние на защитени видове в ЗМ "Алдомировско блато" и защитени зони в общините С. и Д.". Поради това след отмяната на отказа за верификация, в частта, с която на община С. е отказано верифицирането на сумата в размер на 16 541, 57 лв., преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по искането, при спазване на дадените с настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 1 500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,