Решение № 9660 от 16.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. Томов от гр.София срещу Решение 8024 от 29.12.2022 г., постановено по адм. д. 4286/2022 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Л. Томов, се явява лично. Поддържа касационната жалба и моли съдебното решение да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по същество, с което да уважи предявените от него искове в пълния им предявен размер по съображения, подробно развити устно в хода по същество. Ответникът, Център за градска мобилност ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователни и двата, предявени от Л. Томов от гр.София срещу Център за градска мобилност ЕАД обективно съединени иска, а именно: претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 30 лева, причинени вследствие неправомерно събрана сума по Съобщение В1770272 от 18.11.2021 г. във връзка с поставена скоба поради неплатени такси за паркиране на собствения на ищеца автомобил, марка Ситроен, модел С4, рег. [рег. номер], паркиран на същата дата в гр. София, на ул. Отец Паисий в отсечката между бул. Александър Стамболийски и бул. Тодор Александров, както и претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 лева, изразяващи се в преживян психически тормоз поради нагло и унизително отношение на служители на ответника, както и незаконна принуда при блокиране на автомобила на ищеца. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото не се установява кумулативното наличие на всички, изискуеми по закон, елементи от сложния фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обосноваващи основателността на предявените искове. АССГ е установил, че със Съобщение В1770272 от 18.11.2021 г. от служители при ответника за лек автомобил марка Ситроен, модел С4, рег. [рег. номер], е наложена мярка за принудително задържане по чл. 167, ал. 2 от Закона за движение по пътищата чрез използване на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средствоскоба поради незаплащането на дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Мярката се налага до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Според административния съд от представените по делото доказателства не се установява ищецът да е предявил жалба срещу така наложената му ПАМ, както и доказателства към датата на предявяване на исковата молба тази ПАМ да е отменена като незаконосъобразна по съответния, предвиден в закона ред. Предвид невъзможността по закон административният съд в производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да извърши инцидентен контрол за законосъобразност на влязъл в сила като необжалван административен акт/ какъвто представлява наложената ПАМ/, както и поради обстоятелството, че ищецът твърди вреди от незаконосъобразните действия по слагане на скоба на автомобила му, АССГ е приел, че следва да се произнесе само относно това налице ли са незаконосъобразни действия на служителите на ЦГМ. След анализ на приложимите разпоредби от Закона за движение по пътищата,Пправилника за приложението му и общинската Наредба за организация на движението на територията на Столична община, АССГ е заключил, че не се установява наличие на твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически действия на служителите на ответника, от които се претендират вредите. При неспазване на задължението за заплащане за паркиране веднага при заемане на място в определения обхват на Зелена зона, законосъобразно е приложено от служителите на ЦГМ техническо средство тип скоба спрямо процесния автомобил. Съдът е приел, че недоказани са останали и твърденията на ищеца за самоуправни и умишлени противозаконни действия на служителите на ЦГМ, определени като недопустимо спрямо него поведение при злоупотреба със служебни правомощия. Според АССГ по делото не се доказва и реалното настъпване на неимуществените вреди. Липсвала и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и поведението на служителите при ответника, от което същите се претендират. Съдебното решение е правилно като краен резултат. При правилно изяснена от административния съд фактическа обстановка по делото, съдът е стигнал до правилния правен извод за липса на поне един от елементите от фактическия състав на отговорността на ЦГМ за вреди, които елементи следва да бъдат налице винаги кумулативно, за да се осъществят материалноправните предпоставки за уважаване на исковите претенции по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обоснован е изводът на АССГ, че не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически действия по поставяне на техническо средствоскоба като мярка за задържане на автомобила на ищеца до заплащане на дължимата цена за паркиране в Зелена зона. Съгласно разпоредбата на чл.167, ал.2, т.2 поставянето на скоба като форма на задържане на автомобила в случая съставлява налагане на принудителната административна мярка - индивидуален административен акт, който по волята на самия законодател не се налага в писмена форма, а чрез фактически действия поставяне на техническото средство скоба. Прилагането на принудата представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В случая ищецът е бил уведомен писмено за приложената принуда и за него е било налице процесуалното право да оспори наложената му ПАМ по съответния законов ред. След като по делото не са налице данни издаденият ПАМ да е оспорен и отменен по съдебен ред, то искът за обезщетение е неоснователен поради липсата на първата предпоставка от сложния фактически състав на отговорността на държавата и общините за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са развитите за първи път в касационната жалба и касационното производство от страна на ищеца твърдения, че подаденото от него на следващия ден след задържане на автомобила му до Центъра за градска мобилност към СО заявление вх. Ж-679/19.11.2021г. всъщност съставлява жалба срещу наложената му ПАМ. На първо място - навсякъде в първоинстанционното производство,вкл. и в уточнителните молби, подадени до съда след оставяне на исковата молба без движение, ищецът е претендирал вреди от незаконосъобразни фактически действия на служителите на ответника по поставяне на техническото средство скоба. Никоя от страните в касационното производство не може едва на касация да променя фактическите и правни основания на исковата си молба. На следващо място видно от съдържанието на конкретното заявление до ответника, същото е адресирано до ЦГМ при СО, а не до съда, има характера на предложение за извънсъдебно споразумение и доброволно уреждане на спора като, само ако такова споразумение не се постигне, ищецът е заявил, че ще отнесе въпроса до съда т.е. цитираното заявление не може да се приеме за жалба срещу наложената ПАМ. Правилно АССГ е приел, че не се установяват и незаконосъобразни фактически действия от страна на служителите на ЦГМ като лошо отношение и злоупотреба с права в поведението им спрямо ищеца, от които се претендират твърдените неимуществени вреди. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, ответникът по касация има право на претендираните от него и реално доказани в хода на производството пред касационната инстанция съдебни разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение