Решение № 14904 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2010 г.

Решение № 14904 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Илиев Мутафчийски, Кирил Тодоров Мутафчийски, Стойна Василева Богданова, Павел Богданов Богданов, Лидия Павлова Богданова и Светозар Петков Димитров чрез техния пълномощник срещу решение № 1380/10.05.2010 г. по адм. д. № 548/2010 г. на Административен съд София град. Считат обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-02-СО-95/15.12.2009 г. на началника на Столична РДНСК, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж " бетонови фундаменти за група гаражи" като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Решението е допустимо по отношение на касаторите, като не е от кръга на необжалваемите и окончателни съдебни актове по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, тъй като така извършеното строителство не е шеста категория. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредбата за номенклатурата на видовете строежи гаражите са пета категория строеж. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за строеж, извършен без строителни книжа. Влязлата в сила заповед за отмяна на строителните разрешения сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Като е приел оспорения пред него административен акт за валиден и законсъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Отказът за назначаване на експертиза не обуславя такова нарушение, тъй като исканата такава не е относима към предмета на спора. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като допустимо, обосновано и правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение