Решение № 805 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12710/2011 г.

Решение № 805 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12710/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Жоро Светославов Николов и Марияна Иванова Николова, двамата от гр. София, срещу решение № 1666/08.04.2011 г., постановено по адм. д. № 4238/2010 г. на Административен съд - София-град, в частта му, с която жалбата им срещу Заповед № РД-18-15/17.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е отхвърлена, както и в частта му за неприсъждане на направените от тях разноски, като в нея се развиват оплаквания за допуснати процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, в което се уважи изцяло жалбата им. Претендират присъждане на разноските и за двете инстанции. Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК и по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър срещу същото решение, в частта му, с която Заповед № РД-18-15/17.03.2010 г. е отменена в частта й за одобряването на кадастралния регистър за имот с идентификатор 46721.3851.798 за посочената квадратура на имота и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Касационните жалбоподатели Жоро Светославов Николов и Марияна Иванова Николова, в писмена защита и съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Жоро Светославов Николов и Марияна Иванова Николова. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба на Жоро Светославов Николов и Марияна Иванова Николова е неоснователна и предлага да се остави без уважение, а тази на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Жоро Светославов Николов и Марияна Иванова Николова Заповед, № РД-18-15/17.03.2010 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Мало Бучино, район "Овча купел", Столична община, в частта й за одобряването на кадастралния регистър за имот с идентификатор 46721.3851.798 относно посочената квадратура на същия и върнал преписката за ново произнасяне. Отхвърлил жалбата в останалата й част за ненанасяне в кадастралната карта на изградена сграда, която те претендират, че е изпълнена на етап "груб строеж". За да постанови решението си съдът приел, че измерването на процесния имот не е извършено на място, което води до незаконосъобразност на същото в частта му за посочената в регистъра квадратура, поради което приел, че в тази й част заповедта е незаконосъобразна. Приел също така, че не е доказано с протокол на районната администрация, че строежът е бил изпълнен на етап "груб" строеж" към момента на издаване на процесната заповед, поради което приел, че заповедта в тази й част е законосъобразна. По касационната жалба на Жоро Светославов Николов и Марияна Иванова Николова: По смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗКИР, респ. § 5, т. 46 ДР на ЗУТ, "груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. По делото не е установено безспорно от жалбоподателите, че към момента на издаване на процесната заповед, жилищната сграда да е била изпълнена на етап "груб строеж", за да се приеме, че незаконосъобразно административния орган не е изпълнил задължението по чл. 43, ал. 4, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във връзка с чл. 23, т. 2 ЗКИР, да нанесе сградата в кадастралната карта. С Акт № 14 от 12.10.2008 г. се установява, че конструкцията на строежа е изпълнена съгласно проект част "конструктивна", което не е достатъчно, за да се приеме, че сградата е изпълнена на етап "груб строеж", тъй като с него не се установява изпълнени ли са ограждащите стени и покривът с предвиденото по проектите покривно покритие. Това не се установява и от представените по делото други писмени доказателства, включително и от заключението на вещото лице. Последното е установило, че към момента на изготвяне на заключението сградата е на етап "груб строеж", но не и че е на такъв етап към момента на издаване на заповедта. Независимо, че съдът се е позовал неправилно на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, правните му изводи за липса на нарушение на материалноправни разпоредби при издаване на заповедта, в частта й за ненанасяне на сградата в кадастралната карта, са постановени при правилно прилагане на закона и са обосновани. Не са налице и твърдяните в жалбата допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението в обжалваната му част следва да се остави в сила. В частта за разноските, касационната жалба има стойност на искане по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което първоинстанционният съд следва да се произнесе в тази част, след връщането на делото в съда. По касационната жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър: По делото е установено, че записаната квадратура на имота в кадастралните регистри е по-малка от тази по представения от жалбоподателя нотариален акт, а административният орган не е установил, че замерването на имота е извършено на самото място, по съществуващите материализирани граници. Този факт не е установен безспорно с представения по делото на л. 82 график за извършване на замерванията по местонахождение на имотите. С оглед на това при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е отменил в тази част заповедта и върнал преписката за ново произнасяне, след извършване на замерване на имота на самото място по материализираните граници. Това замерване на самото място е релевантно за действителната му квадратура - същата може да бъде по-голяма или по-малка от тази по нотариалния акт, но е от значение каква точно следва да се запише в регистрите. При извършване на това замерване няма пречка да се нанесе и изпълнената сграда, която вещото лице е установило, че е на етап "груб строеж", което няма пречка да се извърши и с подаване на нарочно искане от жалбоподателите Николови в службата по кадастъра, с оглед настъпили нови обстоятелства. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и в тази част на решението и същото следва да се остави в сила. Разноски на касационните жалбоподатели Николови за касационната инстанция не се дължат, тъй като, макар и своевременно поискани, преди приключване на устните състезания, не се представят документи такива да са разходвани от тях /освен 10 лв. за внесена държавна такса/, а и с оглед крайния резултат по двете жалби. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК