Решение № 12167 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2019 г.

Решение № 12167 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на И. Т., подадена срещу заповед № 687/29.06.2016 г. на министъра на околната среда и водите, с която е прекратено служебното му правоотношение като "държавен експерт - служител по сигурността на информацията" на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски. Ответникът счита жалбата на неоснователна. Не претендира разноски. За да произнесе съдът съобрази следното: Реализирането на хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предвижда, че следва кумулативно да са налице три правно релевантни факта: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3. причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. В случая с писмо вх. № 12-00-970/28.06.2016 г. на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), МОСВ е уведомено, че разрешението за достъп на Терзиев до класифицирана информация с ниво "Секретно" е отнето с Акт № 11/21.06.2016 година. Създадена е нова фактическа обстановка - жалбоподателят е лишен от достъп до класифицирана информация. Новата фактическа обстановка безспорно води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това са неподвластни на волята на страните, тъй като са обусловени от действията на друг независим държавен орган. Към момента на издаването на акта на ДКСИ той не е подлежал на съдебен контрол. Указанията на петчленния състав при касационното обжалване на първоначално постановеното първоинстанционно решение по делото обаче са, че при новото разглеждане на жалбата следва да бъде съобразена материалноправната законосъобразност на решението за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация като предпоставка за издаването на заповедта по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Дадените указания са основани на цитирана практика на ЕСПЧ и следва да бъдат изпълнени. Касае се за индивидуален административен акт, издаден от ДКСИ като компетентен орган съгласно чл. 9, т. 9 от ЗЗКИ, който предвижда, че комисията съвместно със службите за сигурност извършва проучвания за надеждност на служителите по сигурността на информацията и издава, отнема, прекратява и отказва издаване на разрешенията за достъп до съответното ниво на класификация (по аргумент от чл. 54, чл. 59 и чл. 60). Актът за отнемане на разрешението е издаден в изискуемата се писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила и закона. ДКСИ съвместно с ДАНС са предприели необходимите действия за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с дейността на И. Т., като същите са обективирани в писмени документи и едва след това се е пристъпило към отнемането. ДКСИ се е запознала с характера на нарушенията и продължителността на времето, през които те са били осъществявани от страна на Терзиев. Обективирани са 8 различни по вид нарушения, довели до отнемането на разрешението. Дори и да се приеме, че по отношение на едно от тях, а именно свързаното със съставения от ДАНС АУАН № И-57-4 от 23.04.2015 г. нарушение административно наказателната отговорност на лицето не се е реализирала (НП е отменено с влязло в сила съдебно решение), то остават още 7 констатирани нарушения, които по съвкупност са обосновали отнемането. Фактическите основания, които според ДАНС са изпълнили хипотезата на чл. 59, ал. 1, т. 2 от ЗЗКИ, са отразени в съответните официални свидетелстващи документи. При така установеното съдът приема, че актът за отнемане на ДКСИ е законосъобразен и представлява надлежна предпоставка за издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Терзиев в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Този извод обуславя и заключението, че жалбата срещу министерската заповед се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,