Решение № 671 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2018 г.

Решение № 671 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2018 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Министерство на културата, подадена на осн чл. 210, ал. 2 АПК, както и по касационните жалби на двама регионални инспектори в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата - София против решение № 4676 от 09.07.2018 г., постановено по адм. д № 6773 по описа за 2017 г. на Административен съд - София град. Релевират оплакване за неговата неправилност и молят за отмяната му, поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касационната жалба - И. Стоянов от [населено място] оспорва редовността и основателността на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, съответно по чл. 210, ал. 1 и чл. 210, ал. 2 АПК, поради което са допустими за разглеждане по същество, а разгледани по същество са основателни. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на И. Стоянов от [населено място] против приложена по реда на чл. 192, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а", чл. 161, ал. 1 и чл. 2а, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство принудителна административна мярка, по силата на която на И. Стоянов от [населено място], в качеството на собственик на имот № 011071 в землището на Кабиле, община Тунджа, попадащ изцяло териториалния обхват на охранителната зона на Археологически резерват "Тракийски и античен град Кабиле" - АКНЦ, край с. Кабиле, Община Тунджа, е разпоредено да спре изкопните и строителните дейности в ПИ № 011071. Съдът е разгледал по същество жалбата и е постановил решение, с което е отхвърлил същата, но е постановил е отменителен диспозитив със следното съдържание: "ОТМЕНЯ разпореждането, в частта му на думите "попадащ в териториалния обхват на охранителната зона на Археологически резерват – "Тракийски и античен град Кабиле", който е предмет на касационното обжалване. За да постанови решението, съдът е приел, че в процесното разпореждане административните органи, които са го издали, незаконосъобразно са се позовали на определения с Протокола на междуведомствената комисия от 02.11.2011 г. статут на имота, който именно съгласно него е в първа охранителна зона, заповедта, в частта, с която е прието, че ПИ 011071 попада в териториалния обхват на охранителната зона на Археологически резерват – "Тракийски и античен град Кабиле е издадена при неизяснена от административния орган фактическа обстановка и съответно не може да се твърди наличието на нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН. Прието е, че доколкото в разпореждането е посочено и друго нарушение на ЗКН, като спиране на строителните и други дейности, то може да се наложи при наличие на което и да е от тях, второто посочено в разпореждането нарушение по чл. чл. 161, ал. 1, вр. чл. 2а, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗКН е налице. За да постави отменителния си диспозитив съдът е приел в мотивите си, че обжалваното разпореждане е: "неправилно и необосновано", "........ в частта от него срещу твърдението за нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН, свързано с приетото за местонахождение на имота в охранителната зона на Археологически резерват – "Тракийски и античен град Кабиле". Развити са съображения, които настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да цитира, както седва:...., че доколкото с решение на Комитета за изкуство и култура, обн. в ДВ бр. 24/1969 г. и Наредба № 25 за застрояване и опазване на археологическия резерват, обн. в ДВ бр. 14 от 1981 г. не са ясно определени границите на резервата и на охранителната му зона, а и предвид изложеното в протокола на Междуведомствената комисия от 02.11.2011 г. за необходимостта от прецизиране и актуализиране както на границите, така и на режимите по опазване, е крайно време процедурата по чл. 69, ал. 1, във връзка с чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗКН за бъде приключена по предвидения в закона ред, съответно границите и режимите да бъдат оповестени в ДВ, за да не се създават неясноти, съответно да не бъдат издавани актове, като представените от жалбоподателя решения на Комисията при МЗХ за промяна на статута на земеделската земя, съответно да е ясна работата на общинските органи по устройство на територията при одобряване на ПУП, съответно при издаване на разрешения за строеж, включително и да не се стига до абсурдната ситуация в становище на МК да се сочи, че един имот не попада в границите на резервата и охранителната му зона, а в друг административен акт на инспектори на същото министерство да се твърди обратното". Решението, в частта с която жалбата на И. Стоянов от [населено място] против Разпореждане от 08.06.2017 г., поправено с Разпореждане от 09.06.2017 г., на регионални инспектори в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата, с което се разпорежда на собственика да спре изкопните и строителни дейности в поземлен имот № 011071 с изключение на частта от същата срещу твърдението за нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН, свързано с приетото за местонахождение на имота в охранителната зона на на археологическия резерват, не е обжалвано по касационен ред от страните. Предмет на касационното обжалване е само отхвърлителният диспозитив, с който се отменя разпореждането, в частта му на думите "попадащ в териториалния обхват на охранителната зона на Археологически резерват – "Тракийски и античен град Кабиле". Така постановеното решение, с което се отменя разпореждането за прилагане на принудителна административна мярка в ПИ № 011071 в землището на с. Кабиле по отношение на И. Стоянов, само в частта му на думите "попадащ в териториалния обхват на охранителната зона на Археологически резерват – "Тракийски и античен град Кабиле", е валидно, но е недопустимо, на осн. чл. 159, т. 1 АПК, доколкото актът в тази част не подлежи на самостоятелно съдебно оспорване. Отменената от съда част от разпореждането от 08.06.2017 г., няма самостоятелен характер и не притежава характеристика на индивидуален административен акт, а съдът в конкретния случай не разполага с правомощия да изменя административния акт - в неговата мотивна или разпоредителна част. Според чл. 21 АПК характеристика на индивидуален административен акт има това волеизявление на органа, с което се създават права или задължения или непосредствено се засяга права, свободи или законни интереси на граждани ии организации. Според чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗКН, характер на индивидуален административен акт притежава волеизявлението на контролните органи при Министрество на културата, с които се прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях. Само в тази им част те подлежат на контрол за законосъобразност, доколкото именно те засягат правната сфера на адресатите си и непосредствено създават за тях права или задължения. Като е отменил част от волеизявление на административния орган, което не може да се обособи като самостоятелен административен акт и не може да бъде предмет на самостоятелен контрол за законосъобразност, съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд