Решение № 7818 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2019 г.

Решение № 7818 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Булгартрансгаз" ЕАД против решение № 373 от 24.09.2019 г., постановено по адм. д. № 402/2019 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът - Община Оряхово не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Ц. Цеков, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Враца изменя решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-08-7/27.02.2019 г. на кмета на Община Оряхово, обективирано в протокол от 22.04.2019 г., с което е определен размера на еднократното обезщетение по пазарни цени на собственика на земеделска земя за възникнало, на основание чл. 64, ал. 1 и 4 от Закона за енергетиката, сервитутно право за прокарване на обект "Разширение на газопреносната инфраструктура "Булгартрансгаз" ЕАД върху 9, 465 дка от ПИ 18. 20 в землището на с. Галово, община Оряхово, представляващ нива в м. "Делниците", целият с площ от 43, 91 дка, като увеличава размера от 7714 лв. на 9390 лв. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. За да приеме, че определеното обезщетение е незаконосъобразно, съдът изцяло възприема заключението на вещото лице, което е оспорено от касатора изцяло и е направено искане за назначаване на повторна експертиза. Съдът оставя без уважение искането за назначаване на повторна експертиза, като сочи, че несъгласието със заключението и оспорването му не е основание за допускане на повторна експертиза. Оспорването е направено съобразно изискването на чл. 200, ал. 3 ГПК, поради което съдът е следвало да допусне извършването на повторна експертиза, като се има предвид, че размерът на определеното обезщетение е основния спорен въпрос по делото. Освен това в заключението си вещото лице сочи изповядани сделки в региона за земеделски земи със сходни характеристики, без да цитира нотариалните актове и без установяване дали същите са вписани в службата по вписванията по местонахождението на имотите. По делото не са ангажирани и доказателства, установяващи, че Ц. Цеков е собственик на земеделската земя върху която е сервитутът т. е., че на същият се дължи обезщетение. В тази насока е налице изрично възражение от процесуалния представител на дружество, но в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не указва на жалбоподателя да представи доказателства в тази насока и не изисква административната преписка в нейната цялост. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска административната преписка в нейната цялост, да укаже на жалбоподателя Ц. Цеков да приложи доказателства, установяващи, че същият е собственик на имота, за който е определено обезщетение за сервитута, да допусне повторна експертиза със същата задача, като вещото лице изрично да посочи изповяданите сделки за покупко-продажба на земеделски земи със сходни характеристики в региона, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имотите. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,