Решение № 3526 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Кауза ледер ЕООД, с адрес: гр.София, [жк], [улица], [адрес], представлявано от П. Захариева чрез адв.Георгиев срещу решение 5776/03.10.2023 г. постановено по адм.д.5367 по описа на Административен съд София град за 2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2178-0477481/12.05.2023 г. издадена от Началник отдел Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП Според изложеното в касационната жалба са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на решението-допуснато нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че наложената принудителна административна мярка е законосъобразна и че решението на СЕС не обуславя отмяната й. Размерът на неотчетената покупка е голям, поради което и продължителността на ПАМ съответства на тежестта на нарушението. Изводите на съда не кореспондират с фактическата обстановка и с изложените в обжалваната заповед мотиви относно продължителността на срока. Неправилно е прието, че заповедта е съобразена с разпоредбата на чл.6 АПК. По отношение на срока изложените в заповедта мотиви имат само декларативен /бланкетен/ характер. Не става ясно как е формирана волята на органа, за да определи срок на мярката около средния размер, респективно кои са конкретните обстоятелства от значение за преценката и каква е тяхната тежест. Обстоятелството, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея и начина за организация не могат да мотивират налагането на принудителна административна мярка. В издадения от административния орган административен акт липсва преценка за наличието на баланс между личните и обществените интереси, а само са изложени общи съждения за наличието на обществен интерес от налагането й. Необосновано е прието, че е ангажирана отговорността само за едно от нарушенията, което според съда изключва приложението на решение от 04.09.2023 г. по дело С-97/2021 г. на СЕС. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателя, че са връчени два АУАН-а, като само по единия от тях към момента има издадено наказателно постановление. По тези съображения касаторът твърди, че административния акт е постановен при неспазване на материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради допуснато нарушение на принципа на пропорционалност при определянето на срока на мярката и издаването на заповедта. Моли, решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което ЗПАМ да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски в размер на 370 лв. Ответникът Началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски, съгласно приложен списък в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. С оглед на установената по делото фактическа обстановка, характера на извършеното нарушение и неговата тежест, срокът за налагане на ПАМ надхвърля необходимото за осъществяване целта на закона . Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е била заповед за налагане на ПАМ ФК-С2178-0477481/12.05.2023 г., с която е по отношение на Кауза ледер ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект представляващ магазин за кожени издалия, находящ се в гр. София, [улица], [номер] и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. При извършената проверка относно законосъобразността на административния акт, от решаващия състав на АССГ е прието следното: Заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС и правомощията предоставени на Началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с изрична заповед приложена по делото. Спазена е изискуемата писмена форма и при издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е направил извод, че не са налице основания административния акт да бъде отменен само на процесуално основание. При проверка относно материалната законосъобразност на акта е прието, че също не са допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, които обосновават отмяна на административния акт. Съобразена е, при определяне срока на мярката и разпоредбата на чл.6 АПК. Принципа на съразмерност е установен, за да бъде гарантирано, че органът ще упражнява правата си без да засяга в прекомерна степен тези на нарушителя. В конкретния случай според разбирането на решаващия състав не е засегнат интерес на търговеца, в по-голяма степен от необходимото и допустимото с оглед характера на мярката. Съдът е посочил, че в ЗДДС не е предвидена долна граница на покупката, която да обуславя прилагането на чл.186 ЗДДС и налагането на принудителна административна мярка. Срокът се определя от органа, за всеки случай конкретно при съобразяване конкретни обстоятелства и вида на извършената дейност. Това изискване при налагането на процесната ПАМ е изпълнено. Безспорно е установено по делото, че за извършена контролна покупка на стойност 35 лв. не е издаден фискален бон или друг документ за продажба по чл.118 ЗДДС. Принудителната мярка е наложена както за неиздаването на документ при покупката на 18.04.2023 г., така и за неиздаването на такъв за покупка на стойност 650 лв. на 12.11.2022 г. Срокът е съобразен с двете покупки, които сочат, че дружеството трайно не спазва данъчното законодателство. При обсъждане възраженията на жалбоподателя относно прилагане на решение от 04.09.2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС , съдът приема, че конкретният случай не попада в обхвата на тълкуването направено от СЕС. Решението е неправилно. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Неправилно съдът е приел, че срокът на наложената принудителна административна мярка е в съответствие с чл.6 АПК. При извършената преценка не е съобразено обстоятелството, че процесната заповед е издадена за констатирано нарушение на 18.04.2023 г. в търговски обект магазин за кожени изделия, находящ се на [улица], [номер]. В съставения протокол за извършена проверка от същата дата не са описани други нарушения от дати различни от дата на проверката. Сигналът от 12.11.2022 г. е посочен едва в мотивите на заповедта и няма данни във връзка с него да са извършени други проверки. При липса на доказателства е прието от съда, че не е отчетена извършена покупка на стойност 615 лв. в друг обект стопанисван от касатора. Към сигнала са приложени гаранционни карти за закупените стоки. В сигнала се твърди, че Ж. Раднева, подател на сигнала е закупила стоки на стойност 225 лв. /пухенка 190 лв. и чехли 35 лв./, а нейна приятелка е направила покупка на стойност 390 лв. Видно от административната преписка приложена по делото и послужила за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ се установява, че при извършената проверка на 18.04.2023 г. не издаден документ за извършеното плащане. Не са установени, обаче други нарушения на данъчното законодателство и те не са отразени в ПИП 0477481/18.04.2023 г. Посочената касова разлика е от извършената контролна покупка. Не могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че решение на СЕС по дело С-97/21 г. не е приложимо в настоящия случай. Съгласно твърденията на страните, след проверката на търговеца освен заповед за прилагане на ПАМ са издадени и два броя АУАН. По един от тях е издадено и наказателно постановление F707723 от 09.08.2023 г. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В настоящия случай с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество, чрез налагане на ПАМ и издаване на наказателно постановление за същото нарушение. По изложените съображения, оспореното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. При този изход на спора в полза на касатора се дължат направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1620 лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., държавна такса 50 лв. за образуване на производство пред АССГ и 370 лв. за образуване на касационно производство, съгласно приложени списъци по чл.80 ГПК пред АССГ и пред ВАС. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение