Решение № 4100 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2009 г.

Решение № 4100 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Венета Кръстева Горанова против решение от 16.04.2009 г. по адм. дело № 643/2009 г. на Административен съд Монтана. С касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска неговата отмяна. Ответникът - кметът на община Монтана не взема становище по касационната жалба Ответникът - Георги Костадинов Кацарски, чрез процесуален представител адв. Стоянов, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на Административен съд Монтана. Подробни съображения излага в представено писмено възражение. Заинтересованата страна - Йордан Костов Младенов - Кацарски счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а останалите заинтересовани страни не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че ползвателите по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ могат да заявят правото си на трансформация до кмета на общината по местонахождение на имота, при условията на § 61, ал. 1 и сл. от ПМС № 456/97 г. само, ако не са упражнили вече това свое право. В случая са налице данни, че ползвателката Горанова е подала заявление до кмета на община Монтана на 02. 07. 1992 г., по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ. бр. 34/1992 г.), който е действал тогава. В резултат на това заявление комисията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е извършила и оценка на имота, видно от приетия като доказателство оценителен протокол от 11.11.1992 г. Тази процедура е останала неприключена. Оспорената заповед е фактически и правно немотивирана, тъй като разпоредбата на § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ е неприложима към процесния случай предвид установеното от фактическа страна. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Монтана в производството по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е отменил заповед № 2123/11. 08. 2008 г. на кмета на община Монтана, с която на ползвателя Димитър Василев Горанов е признато правото да придобие собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1499 по помощния план на зона "Парта", местност "Под кацарското", землище Монтана, като е възложил извършването на оценка върху 500 кв. м. от имота. С отделен диспозитив, на основание чл. 173, ал. 1 от АПК съдът се е произнесъл по съществото на спора и е отказал на наследниците на ползвателя Димитър Василев Горанов правото да придобият собствеността по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ върху заявения с молба № АБ-94-В-436/02.07.1992 г. имот. Съдът е приел, че молителят е подал молба за трансформация на правото му на ползване в право на собственост още през 1992 г., поради което не може да се ползва от реда по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приложим само спрямо лица, които до този момент не са заявили права по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е неправилно. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че на Димитър Василев Горанов е предоставено право на ползване върху лозе и празно място с площ от 0.500 кв. м. в местността "Под Кацарското" на основание ПМС № 1/1981 г., за което се легитимира с удостоверение № 610/23.02.1982 г. С молба вх. № АБ-94-В-436/02. 07. 1992 г. Венета Кръстева Горанова като негов законен наследник е поискала да бъде извършена оценка на имот от 0.500 кв. м., предоставен му за ползване по силата на нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ лозе от 300 кв. м. ведно с построената в имота вила с площ от 15 кв. м. По повод на заявлението от 1992 г. за трансформиране правото на ползване е изготвен оценителен протокол на 11.11.1992 г. с определена оценка на имота. Данни за връчването му на заявителя липсват. След приемане на ПМС № 456/1997 г., комисия по § 62, ал. 1 от ПМС № 456/1997 г. е дала заключение, че са налице законовите основания ползвателят да придобие правото на собственост върху имота. На основание на даденото становище е издадена и оспорената заповед. Жалбоподателят в първоинстанционното производство Георги Костадинов Кацарски се легитимира като собственик с възстановено право на собственост в производство по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В проведеното исково производство с решение от 18.10.1996 г. по гр. дело № 423/1996 г. на Монтанския окръжен съд на наследниците на Коста Младенов Кацарски е признато за установено право да възстановят собствеността си върху 25 декара в местността "Парта" при описаните граници. В изпълнение на съдебния акт, поземлена комисия - Монтана с решение № 2/1 от 18.06.1997 г. е възстановила право на собственост в съществуващи стари реални граници върху четири имота, попадащи в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези данни по делото, съдът необосновано е приел, че след като ползвателят не е заплатил определената оценка на имота преди новирания срок в ПМС № 456/1997 г., правото му да претендира трансформация е погасено. Необосновани са и последващите му изводи, че комисията не е имала правомощие да се произнася по наличието или липсата на предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая ползвателят е заявил права върху имота още с приемането на § 4а (обн. ДВ, бр. 28/1992 г.), към която е приложил писмено доказателство за предоставено право на ползване. Такова е представеното удостоверение за ползване № 610/23.02.1982 г., в което се съдържат всички необходими елементи - индивидуализация на правното основание, на което е извършено предоставянето - ПМС № 1/1981 г. и решение № 73/26.05.1981 г. на ИК на ОНС, индивидуализация на ползвателя и индивидуализация на имота. Удостоверението е подписано от председателя на ИК на ОНС и съставлява годно писмено доказателство за предоставено право на ползване, което не е оспорено от страните. Заявлението за трансформация на правото на ползване е следвало да бъде разгледано по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 34/1992 г.), като бъде изготвена оценка на имота съобразно изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и размера на таксата в случаите на § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доказателствата по делото сочат, че такава оценка е извършена, за което е представен оценителен протокол от 11.11.1992 г. по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Данни за връчването му на заявителя липсват. Нещо повече, изрично е издадено удостоверение от община Монтана - № 11-02-139/06.02.2009 г., в което е посочено, че оценителния протокол не е връчван на наследниците на ползвателя. Това означава, че недовършването на процедурата през 1992 г. не е по вина на ползвателя, а се дължи на бездействие на администрацията, която не е изпълнила задължението си да го уведоми за изготвената оценка. По този начин към публикуването на ПМС № 456/1997 г. е била налице една висяща административна процедура, която законосъобразно е довършена по реда, предвиден в него. При установеното наличие на всички законови предпоставки, предвидени в разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповедта на кмета на общината се явява законосъобразна. Като не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени и жалбата срещу заповедта на кмета за признаване право на ползвателя да придобие собствеността да се отхвърли, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение